успя да го отблъсне. — Престани!
— Не мога. Налага се да побързам — изсмя се той и разкопча панталона й. Продължи да се усмихва, когато отново страстно я целуна.
Макар че изобщо не й беше до това, Ив все пак щеше да го ритне, ако смъкнатият панталон не й пречеше. Когато той я просна върху бюрото, дори не запротестира, само се повдигна на лакти и задъхано прошепна:
— Добре, добре, само не се бави.
— Струва ми се, че долавям присмехулни нотки в гласа ти.
— По-скоро те взех на подбив.
— Нима? — Рурк, който едва сдържаше страстта си, се усмихна и леко захапа долната й устна. — Честно казано, не намирам разлика между двете понятия. А сега ти ми кажи какъв е този звук.
— Кой?
Рурк я облада с мощен тласък и от гърлото й се изтръгна стон, погледът й се премрежи.
— Ето този. — Той наведе глава, вкусвайки топлината, която се излъчваше от плътта й, а Ив се повдигна, за да го улесни, и отново изстена от удоволствие. — И този.
— Просто проявявам търпимост — задъхано произнесе тя.
— О, не желая да ти се натрапвам. — Той понечи да се отдръпне, но Ив се повдигна и обви бедра около кръста му.
— Трябва да се упражнявам в проявяването на търпимост — прошепна. Отметна косата от челото му, сетне машинално сви юмруци. Усмихна се и впи устни в неговите.
Вътрешният видеотелефон иззвъня, но Рурк само протегна ръка и го включи на изчакване.
Ив си мислеше, че въпреки обещанието му да побърза, никога не я беше любил толкова страстно. Когато краката й престанаха да треперят, стана от бюрото, без да осъзнава, че носи само груби обувки, разкопчана риза и кобура с оръжието.
„Колко секси е моето ченге!“ — каза си Рурк, широко се усмихна и подхвърли:
— Ще изчакаш ли да донеса фотоапарата?
Тя сведе поглед и осъзна каква нелепа гледка представлява, затова се сопна:
— Времето за забавления свърши! — Наведе се да вземе панталона си, но внезапно краката й се подкосиха. — Божичко, направо ми взе ума…
— Благодаря ти, скъпа. Не се представих както подобава, но бях притиснат от времето.
Както беше приклекнала с ръце на коленете, тя вдигна поглед. Косата на съпруга й беше разрошена от милувките й, дълбоките му сини очи бяха потъмнели от изживяното удоволствие.
— Може би по-късно ще ти дам възможност да се проявиш.
— Прекалено добра си към мен. — Той мина край нея и закачливо я шляпна отзад: — Време е да се приготвим за вечеря.
Откакто беше влязла в обществото, в което се движеше съпругът й, Ив беше открила, че по време на официални вечери е невъзможно само да се настаниш на масата и да помолиш човека до теб да ти подаде чинията с картофите. Посрещането на гости беше истински ритуал, включващ задължителното вечерно облекло и бижутата, размяната на любезности (дори когато събеседникът не ти е симпатичен) и консумацията на алкохол и ордьоври в помещение, съседно на това, в което поднасяха основната храна.
Според нея по този начин досадното събитие се удължаваше с почти един час, като не се смята времето след вечерята, прекарвано в празни приказки.
Тя смяташе, че вече почти е овладяла тънкостите на ритуала. Разбира се, не можеше да стъпи на малкия пръст на Рурк, но всъщност никой не можеше да се мери със съпруга й. Така или иначе не й беше трудно да играе ролята на любезна домакиня, въпреки че умът й беше в работата й.
Докато водеше светски разговор, си мислеше, че ако успее да разбере откъде са купени куфарът и сребърната жица, ще разбере от кои магазини пазарува Йост. Което пък ще помогне за откриването на жилището му.
Съдейки по менюто, което беше поръчал на автоготвача в „Палас“, той обичаше да си похапва пържоли. Ив знаеше, че прясното телешко месо е доста скъпо и не всеки може да си го позволи. Запита се дали той си приготвя храната вкъщи или посещава ресторанти. И още дали избира най-доброто само когато работи, или по принцип има висок стандарт. Безусловно е богат, но за какво още харчи парите си? Къде държи спестяванията си и как изтегля необходимите му суми? Ех, ако можеше да…
— Скъпа Ив, изглежда, само телом си при нас.
— Моля? — Ив сепнато изгледа Магда и се помъчи да прогони Йост от съзнанието си. — Извинявай, бях се замислила.
Двете седяха на едно от старинните канапета с копринена тапицерия в салона за гости. Актрисата носеше обици с големи и обли диаманти, диамантена беше и огърлицата й. Тя отпи от пенливата розова течност в изящната кристална чаша и се усмихна:
— Не, не се извинявай. Сигурна съм, че мислите ти са заети с нещо много по-важно от онова, което се върти в главите на всички присъстващи, включително и на моя милост. По изражението ти разбрах, че мислиш за горкичкото момиче, което беше убито в хотела. Знаеш ли, че апартаментът ми е точно под този, в който е било извършено престъплението?
— Не — промърмори Ив и се запита с какво може да й бъде полезна тази информация. — Не знаех.
— Каква трагедия! Разбрах, че камериерката е била много млада, почти дете. Мисля, че я видях вечерта преди трагичния случай. Като излизах от стаята си, се сблъсках с девойката в коридора. Каза ми: „Добър вечер, госпожице Лейн“, но аз само й се усмихнах и я отминах, защото много бързах. Сега съжалявам, че не й обърнах повече внимание, ала вече е прекалено късно.
— Сама ли беше? Спомняш ли си колко беше часът? — Актрисата смаяно я изгледа и примигна, а Ив поклати глава: — Извинявай. Вече имам професионална деформация. Подложих те на разпит, като че ли си свидетелка.
— Не се притеснявай, разбирам те. Не забелязах камериерката да разговаря с някого, а часът беше осем без петнайсет. Знам го със сигурност, защото в седем и половина имах среща в бара и бях закъсняла с петнайсет минути. Ние, филмовите звезди, не сме прочути с точността си. В интерес на истината закъснях за срещата, защото надълго и нашироко разговарях с моя агент по видеотелефона по повод на едно предложение.
„Бъди търпелива — напомни си Ив. — Прояви любопитство, играй ролята на любезна домакиня.“
— Роля в нов филм ли ти предлагат?
— Много мило, че ме питаш, макар изобщо да не те интересува — усмихна се актрисата. — Да, наистина ми предлагат роля, и то много интересна. Но в момента съм доста уморена и разсеяна. Ще взема окончателно решение едва след разпродажбата. Искаш ли да ти разкажа това-онова за гостите, които сте поканили, или Рурк вече те е осведомил?
— Не ни остана време да поговорим — промърмори Ив и едва сдържа усмивката си, като си спомни как съпругът й я беше обладал върху бюрото.
— Добре, тъкмо ще имам възможност да поклюкарствам. Онзи красив мъж е синът ми. — Магда нежно погледна русокосия мъж със сериозно изражение, който стоеше до камината. — Той е единственото ми дете. Гордея се с него и се радвам, че има добра професия и е много способен. Не мога да живея без него. Още не е достатъчно улегнал, за да се ожени и да ме дари с внучета, за каквито вече копнея, но се надявам и това да се случи в скоро време. Само дето не виждам Лайза Трент в ролята на моя снаха — разгорещено добави тя. — Безспорно е много красива, но…
Актрисата се облегна назад и се втренчи в пищната блондинка, която бе хванала под ръка Винс и сякаш поглъщаше всяка негова дума.
— Тази млада жена е много амбициозна и е сравнително добра актриса, ала не е подходяща брачна партньорка за сина ми. Не е от най-умните, но знае как да спечели един мъж. Втренчила се е във Винс така, сякаш от устата му падат златни монети.
— Не я харесваш, нали?
