— Вярно е, но и не изпитвам неприязън към нея. Навярно говоря като всяка майка, която иска най- доброто за сина си. Изгарям от нетърпение той да скъса с нея и да си намери подходяща съпруга.
„Мечтата ти едва ли скоро ще се сбъдне“ — помисли си Ив. Прехваленият Винс изглеждаше доста безхарактерен и слабоволев, въпреки че за Магда той беше най-красивият и умен човек на света.
Дрехите и обувките му бяха по последната мода, но в сравнение с ненатрапчивата елегантност на Рурк изглеждаше безвкусно облечен.
„Но какво разбирам от мода, та да го критикувам?“ — мислено се упрекна тя.
— Онзи там е Карлтън Минс — продължи Магда. — Прилича на къртица, нали? Бог да го поживи — години наред управлява средствата ми. Ако не беше той, нямаше да се справя с фондацията. Стабилен е като скала, но уви! — за повечето хора е също толкова интересен. Жената с невъобразимо безвкусната рокля е съпругата му Мини. Като кажа името й, винаги ме напушва смях, защото се сещам за Мини — съпругата на Мики Маус. Тя е жив пример за човек, който е слаб като вейка, но непрекъснато си прави пластични операции за отстраняване на излишните килограми.
Ив неволно се усмихна. Госпожа Минс приличаше на натруфено облечена върлина, а червеникавата й коса беше подредена в безвкусна прическа.
— Преди двайсет години беше негова счетоводителка — продължи Магда. — Имаше отвратителна прическа и една-единствена цел — да го направи свой съпруг. От дванайсет години е постигнала целта си, но прическата й е все така отвратителна.
— Доста злобно изказване — засмя се Ив.
— Имаш право. Но какъв е смисълът да одумваш хората, ако само ги възхваляваш? Стига ти да погледнеш Мини и ще се убедиш, че добрият вкус не се купува, същевременно тя е идеалната съпруга за Карлтън. Много го обичам, и тя ми е симпатична заради щастието, с което го дари… А сега е твой ред да ми разкажеш нещичко за очарователния приятел на Рурк, който, доколкото разбрах, също е ирландец. Какво знаеш за него?
— Почти нищо. С Рурк са израснали заедно в Дъблин, но не са се виждали години наред.
— А ти го наблюдаваш с недоверие.
— Така ли мислиш? — Ив сви рамене. Струваше си да запомни колко наблюдателни са актьорите… или най-малкото добрите актьори. — Може би работата ме е направила мнителна и недоверчива — още една професионална деформация.
— Едва ли. Например този човек не гледаш с очите на ченге — отбеляза Магда, докато наблюдаваше как Рурк се приближава.
— Госпожи, позволете ми да се насладя на компанията ви — каза той и машинално прокара пръст по рамото на съпругата си.
В този момент Съмърсет отвори вратата и съобщи, че вечерята е сервирана.
По време на вечерята Ив се убеди, че Магда умее да преценява хората. Лайза Трент не откъсваше поглед от Винс — тя или се кикотеше, или съсредоточено смръщваше чело, когато той говореше. Наистина беше добра актриса, щом успяваше да се престори на възхитена от досадните му брътвежи.
Карлтън Минс не само приличаше на къртица, ами и поведението му бе като на това животинче — когато се наложеше, говореше учтиво и тихо, а през останалото време старателно се хранеше и омиташе всичко в чинията. Колкото до съпругата му, Ив я видя няколко пъти да оглежда сребърните прибори, за да види емблемата на производителя.
Неизбежно разговорът се насочи към разпродажбата и едва тогава Винс явно се почувства в свои води.
— Колекцията от вещи на Магда Лейн, свързани с участието й в киното, е единствена по рода си — заяви той, докато разрязваше парчето патешко месо в чинията си. — Всъщност аз се опитах да я разубедя да ги продава, но ударих на камък.
— Всичко или нищо! — засмя се актрисата. — Не обичам половинчатите работи.
— Вярно е. — Въпреки очевидното си раздразнение, Винс нежно й се усмихна. — Все пак предлагам да запазим за края роклята от участието ти в „Падението на горделивката“ — това ще бъде достойна кулминация на събитието.
— Ах, тази рокля, никога няма да я забравя! — прехласнато въздъхна Мик. — Разглезената и своенравна Памела с царствена походка влиза в балната зала на Карлайл Хол. Блестящата рокля й придава вид на богиня, изваяна от лед, тя знае, че нито един мъж не може да й устои. Ако знаете какво сънувах, след като ви видях с тази рокля, госпожице Лейн, сигурно ще се изчервите.
Актрисата, която явно беше поласкана, се приведе към него:
— Не съм от хората, които се изчервяват от щяло и нещяло, господин Конъли.
— Аз също — изкиска се той. — Не ви ли е мъчно да се разделите със спомените си?
— Разделям се само с вещите, спомените завинаги ще останат в сърцето ми. Пък и средствата от разпродажбата ще ми осигурят охолен живот.
— Съхранението на костюмите излиза много скъпо — намеси се Мини, а Магда леко се усмихна и иронично подхвърли:
— Приходите от разпродажбата ще те убедят, че си е струвало да я организираме — знам, че разбираш от сметки, нали си бивша счетоводителка.
— Безсъмнено — обади се Карлтън и кимна, без да откъсва поглед от храната в чинията си. — Дори само сумата, спестена от данъците, ще бъде…
— О, да не говорим за пари, Карлтън! — Актрисата вдигна ръце, сякаш се предаваше. — Не и по време на вечеря. Мисълта за пари и данъци пречи на храносмилането ми. Рурк, виното е божествено. В твоите винарни ли е произведено?
— Това е „Монкарт“, реколта четирийсет и девета — обясни той и вдигна чашата си към светлината. — Леко е, но с особена жилка — знаех, че ще ти хареса.
Магда премрежи очи и измърка като котка:
— Ив, признавам, че съм лудо влюбена в съпруга ти. Дано не ме арестуваш след това самопризнание.
— Ако влюбването в Рурк се смяташе за престъпление в този щат, трябваше да арестувам три четвърти от жените в Ню Йорк.
— Скъпа моя! — Рурк срещна погледа й. — Ласкаеш ме.
— Съвсем не.
Лайза се изкиска, като че не знаеше как да постъпи. Докосна рамото на Винс и заяви:
— Трудно е да не ревнуваш, когато имаш до себе си красив и могъщ мъж. Понякога ми идва с нокти да избода очите на онези нахалнички, дето се опитват да прелъстят моя Вини.
— Наистина ли? — попита Ив и отпи от превъзходното вино. — Аз пък им отвъртам по един хубав шамар.
Лайза се поколеба дали да изрази възторг или възмущение, а Мик широко се усмихна, побърза да прикрие усмивката си със салфетката и отбеляза.
— Наблюдавам Рурк и съм сигурен, че вече не е предишният плейбой. Открил е най-прекрасния диамант сред жените, шлифовал го е и сега камъкът блести в обкова си. Спомням си обаче, че едно време той не можеше да се движи, защото момичета буквално се хвърляха в краката му.
— Сигурно знаете интересни истории. — Магда прокара пръст по опакото на дланта му. — Рурк не обича да говори за миналите си… завоевания, което само изостря любопитството ми.
— Разбира се, знам куп пикантни истории. Например за червенокосата богата парижанка, която висеше в Дъблин заради нашия Рурк. Или пък за пищната брюнетка, която два пъти седмично му печеше кифлички, за да спечели благоволението му. Май се казваше Бриджет… Прав ли съм, приятелю?
— Наистина името й беше Бриджет. Омъжи се за сина на пекаря, който беше най-подходящият съпруг за нея — промърмори Рурк. Леко се усмихна, като си спомни как докато ухажваше червенокосата парижанка, тя пръскаше луди пари за двама им с Мик. Никой не беше ощетен от „сделката“.
— Славни времена бяха — въздъхна Мик. — Но тъй като съм джентълмен и приятел на Рурк, ще се въздържа от разказване на истории за миналото му. Сигурен съм, че вече не колекционира жени, но колекционерската страст не го е напуснала. Носят се слухове, че притежава богата сбирка от оръжия. Вярно
