когато е била купена сребърната жица, и единият беше платен в брой.
— Не е случайно съвпадение — промълви тя. — Извергът се е снабдил с всичко необходимо както се казва, под носа ни. Следва въпросът защо му е трябвало да купува куфар, ако е стигнал до целта на пътуването. Което ме навежда на мисълта, че не е пристигнал в Ню Йорк, а живее тук.
„Да преминем към перуката“ — помисли си и зареди диска с данните, събрани от Пийбоди.
— Господи, защо хората изобщо си купуват перуки! — възкликна отчаяно, като видя, че през последните шест месеца от магазините, фризьорските салони и от доставчиците са били купени милиони перуки. Тройно повече бяха взети под наем.
Въоръжи се с търпение и с насмешка си помисли, че е като котка, която дебне пред миша дупка. Нареди на компютъра да покаже на екрана снимката на Йост, заснета в момента, когато той влиза в апартамента в „Палас“. Маркира главата и раменете, заличи лицето, поиска увеличение от триста и шейсет градуса и прехвърли резултата в базата за данни.
— Компютър, състави списък само на платените в брой перуки от естествен косъм, които отговарят на това изображение.
РАБОТЯ… ПЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ШЕСТ ПОКУПКИ В БРОЙ В ПОСОЧЕНИЯ ПЕРИОД. ЗАПОЧВАМ СЪСТАВЯНЕТО НА СПИСЪКА…
Докато машината монотонно изреждаше адресите на доставчиците и датите, на които са били направени покупките, Ив следеше данните на монитора.
ФИТНЕС САЛОН „ПАРАДАЙЗ“, ПЕТО АВЕНЮ, НЮ ЙОРК, ТРЕТИ МАЙ…
— Почакай! Ударихме джакпота! През този ден нашият човек е бил много зает, обикалял е магазините из целия град. Компютър, направи списък на другите покупки, включени в същата касова бележка.
РАБОТЯ… ОСВЕН ПЕРУКА ОТ ЕСТЕСТВЕН КОСЪМ МОДЕЛ „ИЗИСКАН ДЖЕНТЪЛМЕН“ В КАСОВАТА БЕЛЕЖКА Е ОТРАЗЕНА ПОКУПКАТА НА ПЕРУКА ОТ ЕСТЕСТВЕН КОСЪМ МОДЕЛ „МЪЖЕСТВЕНИЯТ КАПИТАН“, ДВЕ ТРИСТАГРАМОВИ ОПАКОВКИ ТЕЧНОСТ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЕРУКИ „САМСОН“, ЕДНА ПЕТДЕСЕТГРАМОВА ОПАКОВКА КОЛАГЕНОВ ЕЛИКСИР ПРОТИВ БРЪЧКИ С ТЪРГОВСКО НАЗВАНИЕ „МЛАДОСТ“, ЧЕТИРИ ОПАКОВКИ С ВРЕМЕНЕН ОЦВЕТИТЕЛ ЗА ОЧИ, СЪОТВЕТНО НАРЕЧЕНИ „НАМИГАНЕ“, „ВИКИНГСКО СИНЬО“, „ОКЕАНСКА МЪГЛА“ И „КРЕМ КАРАМЕЛ“, ДИЕТИЧЕН ПРОДУКТ С ТЪРГОВСКО НАЗВАНИЕ „УБИЕЦ НА ТЛЪСТИНИТЕ“ И ДВЕ СВЕЩИ С АРОМАТ НА САНДАЛОВО ДЪРВО. ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА ПОКУПКИТЕ С ДДС Е ОСЕМ ХИЛЯДИ ЧЕТИРИСТОТИН ДВАЙСЕТ И ШЕСТ ДОЛАРА И ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ ЦЕНТА.
— Пръснал е много пари — замислено каза Ив, — но защо е позволил да бъде проследен… дори ако намерението му е да ни насочи по фалшива следа? Компютър, включи във файла перуката марка „Мъжественият капитан“. Прехвърли на джобния ми компютър адресите на магазина за куфари, за перуки и на доставчика на бижутерски материали.
Докато машината работеше, тя се обърна към видеотелефона. Откакто снощи бе напуснала управлението, имаше трийсет и две съобщения. Най-вероятно повечето бяха от репортери, които се надяваха да научат сензационна новина или да получат интервю.
Изкушаваше се да ги изтрие, но все пак реши да ги прегледа — и без това разполагаше с време, докато Пийбоди й съобщеше, че колата й е ремонтирана.
Прегледа съобщенията, като прехвърляше всички репортерски обаждания на Отдела за връзки с обществеността на нюйоркската полиция.
Позамисли се върху посланието на Надин Фарст — водещата на новините на Канал 75, с която бяха в приятелски отношения, сетне промълви: „Още не мога да се свържа с теб, скъпа“ и изпрати отговор, който репортерката щеше да получи по-късно, когато самата Ив вече щеше да бъде вън от управлението:
— Няма смисъл да ме притискаш. В момента не мога да ти кажа нищо, което ще ти бъде от полза. Разследването е в ход, работи се по всички улики и така нататък — знаеш какво трябва да кажеш. Ще се свържа с теб, когато разполагам със сигурна информация. Но знай, че много ще ти се разсърдя, ако блокираш видеотелефона ми с твоите съобщения.
Прослуша текста, остана доволна и програмира машината да изпрати съобщението след един час. Написването на рапорта й отне двайсет минути, след което го изпрати на командир Уитни.
Тъкмо когато стана от бюрото и посегна да вземе якето си, той я повика в кабинета си.
Тя отново прекоси общото помещение, направи знак на помощничката си да я придружи и докато вървяха към ескалатора, я попита дали се е обадила в сервиза.
— Разбира се, че се обадих, но автомеханиците вече до съвършенство са усвоили разиграването на сценката, че са затрупани с работа.
Ив стъпи на ескалатора и намръщено попита:
— Спомена ли, че ще отида и ще ги унищожа с лазерното оръжие?
— Реших, че е по-добре засега да не споменавам тази възможност, лейтенант. — Както беше решила да спести на Ив коментарите на автомеханиците за лейтенант Далас — унищожителката на полицейските автомобили и компютри. — Но обясних, че разследвате тежко престъпление и че командир Уитни се чувства неловко, когато служителите му карат таратайки.
— Добре си го измислила, браво на теб.
— Дано не им хрумне да се обадят на Уитни за потвърждение. Знаете ли какво, лейтенант, спокойно можете да го помолите да ги попритисне.
— Нямам намерение да се оплаквам пред началството, нито пък да се правя на началник.
— Но нямате нищо против да накарате мен — измърмори под нос Пийбоди.
— Именно. — Внезапно настроението на Ив се повиши, тя дори се усмихна, когато се прехвърлиха от ескалатора на асансьора. — Ще разбереш докъде сме стигнали с разследването, докато рапортувам на Уитни. Засега ще ти кажа само, че нашият човек си има жилище в Ню Йорк.
— Наистина ли? — изуми се помощничката й.
— Да — доволно кимна Ив, в този момент асансьорът спря на етажа, на който се намираше кабинетът на командира. Офицерът от охраната я позна и й направи знак да влезе. Ив почука на вратата, изчака секунда и двете с Пийбоди влязоха в кабинета.
Уитни седеше зад бюрото и не стана да ги посрещне. Беше едър като канара и широкоплещест, лицето му беше обло, гъстата му коса беше прошарена на слепоочията, но очите му бяха все тъй проницателни като преди години.
В кабинета имаше още двама души — мъж и жена. Непознатите също не станаха, но се втренчиха в нея, сякаш я оглеждаха под микроскоп. Тя не им остана длъжна и стори същото.
Двамата носеха черни костюми, вратовръзките им бяха така стегнати, че едва не ги задушаваха, обувките им бяха излъскани до блясък, погледите им бяха пронизващи като кинжали.
„От ФБР са — помисли си тя. — Само това ни липсваше!“
— Лейтенант Далас, полицай Пийбоди. — Уитни кимна, но ръцете му останаха скръстени на бюрото. — Специалните агенти от ФБР Джеймс Джейкъби и Карън Стоу. Лейтенант Далас отговоря за разследването на убийството на Дарлийн Френч, полицай Пийбоди е нейна помощничка. От ФБР проявяват интерес към този случай, лейтенант.
Ив не каза нито дума и остана права.
— Федералното бюро за разследване съвместно с други агенции за борба с престъпността в продължение на няколко години издирва лицето Силвестър Йост във връзка с различни престъпления, включително убийство.
Ив погледна Джейкъби в очите и отговори:
— По време на разследването се натъкнах на този факт.
— Очакваме нюйоркската полиция да ни сътрудничи при издирването на заподозрения Йост. С агент Стоу ще ръководим операцията от временния ни щаб в Ню Йорк.
— С агент Стоу можете да ръководите вашата операция както намерите за добре. Но няма да се
