намесвате в моята работа.
Джейкъби впери в нея тъмнокафявите си очи и надменно се усмихна:
— Престъпленията, извършени от Йост, са от такъв характер, че трябва да бъдат разследвани от ФБР.
— Не ме интересува дали с него ще се занимават ФБР, Глоубал, Интерпол или нюйоркската полиция, агент Джейкъби. Но аз ръководя разследването на смъртта на Дарлийн Френч и не ще позволя на никого да ми се бърка в работата.
— Ако искате да останете на този пост, лейтенант, препоръчвам да смените тона.
— Ако пък вие искате да останете в този кабинет, агент Джейкъби — намеси се Уитни, — не е зле също да промените тона. Готови сме да съдействаме на ФБР при издирването на заподозрения Йост, но не и да отстраним лейтенант Далас от разследването на убийството на Дарлийн Френч. Запомнете, че нямате неограничени пълномощия.
Джейкъби се приведе към командира, лукавите му очи гневно проблеснаха:
— Не смятате ли, че изборът ви на човека, водещ разследването, е крайно неподходящ? Всеизвестно е, че лейтенант Далас е съпруга на Рурк, когото от години подозираме в незаконна дейност, и който може би е замесен в това убийство.
— Ако ще отправяте обвинения, подкрепете ги с факти — заяви Ив, която едва успяваше да сдържи гнева си и да говори привидно спокойно. — Ще ми покажете ли досието на лицето Рурк?
— Прекрасно знаете, че той няма досие в полицията! — възкликна Джейкъби и скочи на крака. — Ако държиш да спиш с човека, който е извършил какви ли не престъпления, и да носиш значката на полицай, твоя си работа. Но…
— Джейкъби! — Стоу също се изправи и застана между колегата си и Ив. — Да не намесваме личния живот в служебните дела.
— Прекрасен съвет. — Уитни подпря длани на бюрото и стана. — Агент Джейкъби, в името на съвместната ни работа съм готов този път да си затворя очите пред непочтителното ви поведение към моята служителка. Но ако това се повтори под каквато и да било форма, ще подам оплакване. Ще обмисля дали да приема предложението за сътрудничество и обмен на информацията, свързана с убийството на Дарлийн Френч, след като го получа в писмена форма от вашето началство. Засега приключихме.
— Федералното бюро има право да се заеме с този случай.
— Въпросът е спорен — отвърна Уитни, — но никой не ви пречи да подадете писмено искане. Докато не получите разрешение да се заемете с разследването, забранявам да се намесвате работата ни и да обиждате моите служители.
— Приемете нашите извинения, командир Уитни — каза Стоу и погледна колегата си, за да го предупреди да си държи езика зад зъбите. — Благодаря, че отделихте време да ни приемете и да ни изслушате. — Тя почти избута Джейкъби навън.
Когато вратата се затвори, Уитни се обърна към Ив:
— Успокой се и тогава говори. Иначе има опасност да кажеш нещо, за което после ще съжаляваш.
— Уверявам ви, че няма да съжалявам за нищо, което ще кажа в този момент. — Все пак тя си пое въздух и изчака няколко секунди. — Благодаря за подкрепата.
— Този Джейкъби ме вбеси още в мига, когато влезе в кабинета ми и взе да се прави на голяма клечка от ФБР. Ако беше поискал да си сътрудничим, без да се перчи, веднага щях да се съглася. Предполагам, че ще получим официално писмо от шефовете му, но каквото и да се случи, няма да те отстраня от разследването. Най-много да се наложи да работиш съвместно с Джейкъби и със Стоу. Ще представлява ли проблем?
— Не и за мен… сър.
Той едва забележимо се усмихна, кимна и отново се настани зад бюрото:
— Разбрах, че имаш новини за мен. Казвай.
Тя подробно го информира за резултатите от разследването, които беше изложила и в писмен вид в рапорта си. Докато я слушаше, Уитни само сви устни и вдигна вежди, но не я прекъсна нито веднъж. Накрая попита:
— Възможно ли е толкова години федералните агенти да не разберат, че Йост живее в Ню Йорк?
— Не зная, сър. Данните, с които разполагам, говорят именно за това. От ФБР са стигнали до производителите и доставчиците на сребърната жица, но не са се досетили да издирят клиентите, които са купили жица с дължина, отговаряща на намерената на местопрестъпленията. Умът ми не го побира как е възможно да пропуснат нещо толкова елементарно. Йост е купил куфара и перуката специално за убийството на Френч, но почти съм сигурна, че е предприемал подобна подготовка и за другите мокри поръчки. Психологическият профил на убиеца, съставен от ФБР, е доста изчерпателен, затова още не съм потърсила услугите на доктор Майра. Но след като вече разполагам с допълнителна информация, ще помоля за сътрудничество нашата психиатърка.
— Добре. Погрижи се да документираш всяка стъпка, която предприемеш. Нищо чудно Джейкъби да се опита да ти погоди мръсен номер, ако открие някакъв пропуск. Колкото до медиите, предпочитам да не даваш никакви изявления. В престъплението е замесено името на Рурк, което пък хвърля сянка на подозрение върху теб. До второ нареждане няма да даваш изявления пред пресата или пред телевизионните репортери.
— Слушам, сър.
— Не мисли, че ще ти се размине — предупреди я той. — Ще бъдеш хвърлена на медийните хрътки, преди тази история да приключи. Доколкото разбрах, още нямаш представа кой и защо е поръчал убийството и дърпа конците.
— Не, сър.
— Тогава се съсредоточи върху Йост. Накарай го да излезе от бърлогата си. Свободна си.
— Слушам, сър. — Тя се обърна и тръгна към вратата, вървейки по петите на помощничката си, която бързаше да напусне опасната територия.
— Далас!
— Да, командир Уитни.
— Според мен е редно да предупредиш Рурк да очаква неприятности от федералните агенти.
— Разбрано. — Тръгна към асансьора и едва се въздържа да не ритне стената. — Дарлийн Френч не означава нищо за Джейкъби, тя е само средство за постигане на целите му. И той като Йост дори не я смята за човешко същество. Още като го видях, разбрах, че е истински мръсник.
— Дарлийн има вас, лейтенант.
— Точно така. Няма да позволя да ме отстранят от разследването. — Тя понечи да се качи на асансьора, но като видя, че Стоу е в кабината, изсъска: — Махай се от очите ми!
Федералната агентка вдигна ръка в знак, че иска примирие:
— Джейкъби се върна във временния ни щаб. Моля да ми отделиш една минута. Нека слезем заедно с асансьора.
— Колегата ти е надут пуяк!
— Невинаги се държи толкова отвратително. — Стоу леко се усмихна. Навярно беше прехвърлила трийсетте, беше стройна, а светлокестенявата й коса беше подредена в стилна прическа, която отвличаше вниманието от черния костюм, превърнал се в нещо като униформа на агентите от ФБР. Тъмнокафявите й очи бяха спокойни и откровени. — Слушай, искам да се извиня заради поведението и забележките на моя колега. — Въздъхна и добави: — Сигурно пет пари не даваш за извинението ми, но те уверявам, че съм искрена.
— Вярно е, че не давам пет пари, но все пак оценявам жеста ти.
— Благодаря. Като се замислиш, всички сме ченгета и преследваме еднакви цели.
— Така ли смяташ?
— Например Йост — издирваш го и ти, и ние. Има ли значение кой ще го вкара зад решетките?
— Не знам. Единственото, което ми е известно, че сте разполагали с много време да го тикнете зад решетките — преследвате го почти от времето, когато се е родила Дарлийн Френч.
— Вярно е. Самата аз работя в Бюрото от три месеца, през които съм имала на разположение не повече от един час да се запозная със сведенията за Силвестър Йост. Готова съм да ти дам информацията, с която
