— Никога не използвам тази дума — заяви той и очите му закачливо проблеснаха. — Предпочитам да наричам артикула алтернативна коса. А сега на въпроса — наистина я познах. Този вид не е много популярен сред клиентите, повечето от които не си падат по прошарената коса. Мога ли да попитам защо търсите този човек в „Парадайз“?
— На трети май е купил от тук… алтернативната коса и още няколко продукта. Платил е в брой. Трябва да разпитам продавачката, която го е обслужила.
— Хм-м-м, имате ли списък на продуктите, които е купил?
Ив извади от джоба си касовата бележка и безмълвно му я подаде.
— Рядко се случва някой да плати в брой толкова голяма сума. Между другото, забелязахте ли колко по-добре му стои „Мъжественият капитан“? Един момент, сега ще разберем кой е обслужил въпросния клиент.
Мартин отиде в отдела за козметични продукти за поддържане на кожата и показа на някаква брюнетка бележката и снимката. Младата жена смръщи вежди, разгледа снимката и списъка, сетне кимна и бързо се отдалечи.
— Мисля, че ще открием консултантката — заяви среброкосият. — Ако предпочитате, ще ви заведа някъде, където няма да ви безпокоят…
— Не е необходимо. Странно, че не познахте този човек.
— Съвсем естествено е. Аз не обслужвам посетителите, намесвам се само когато възникне някакъв проблем. Или когато клиентите са важни персони като вас, мадам Далас. А, ето я и Лета. Лета, ma coeur2, моля те да помогнеш на лейтенант Далас.
— С най-голямо удоволствие — отвърна младата жена и в гласа й се долови лек тексаски акцент, който накара изискания Мартин да потръпне от отвращение.
— Вие ли сте обслужили човека на снимката, която държите? — попита Ив.
— Да, почти съм сигурна, че беше същият човек. На снимката очите и устните му са малко променени, но винаги бих познала това лице. Освен това продуктът, който купи клиентът, включваше средства за променяне на външността.
— За пръв път ли посещаваше търговския център?
Брюнетката се поколеба:
— Ами… мисля, че съм го виждала и друг път. Но винаги носи различни перуки… тоест алтернативна коса — поправи се тя и гузно погледна Мартин. — Освен това променя тена на лицето си и цвета на очите си. Всеки път изглежда различно. Мнозина клиенти променят външността си — това е една от услугите, които предлагаме. Промяната на външността води до промяна на настроението и подобрява…
— Спести си рекламния текст, Лета — нетърпеливо я прекъсна Ив. — Разкажи ни най-подробно за деня, в който клиентът купи тези артикули.
— Дадено… искам да кажа, разбира се, мадам. Мисля, че беше рано следобед, защото магазинът още беше пълен с хора, които използват обедната си почивка да напазаруват. Нервите ми бяха опънати, тъй като повече от половин час показвах на една жена перуки с руси коси. Дамата държеше да види всичко, което предлагаме, накрая се измъкна с обичайното извинение, че ще си помисли и ще дойде друг път.
Тя забели очи, но се стресна, като видя, че Мартин я наблюдава. Съчувствената му усмивка я накара да се успокои и да продължи разказа си:
— Затова изпитах облекчение, когато този господин се приближи до мен и поиска да му покажа двата вида „Изискан джентълмен“ — с черна и с прошарена коса. Помислих си, че най-сетне се е появил клиент, който знае какво иска, въпреки че според мен този модел не му отиваше.
— Защо?
— Този човек… пардон, този господин беше много едър и широкоплещест, с четвъртита глава. Не знам защо, но си помислих, че се занимава с физически труд. „Изискан джентълмен“ беше прекалено елегантна за него, обаче той държеше на този модел. Като я сложи, ми направи впечатление, че има опит с поставяне на… алтернативната коса.
— Какъв цвят беше собствената му коса?
— Нямаше косъм на главата. Беше плешив като бебешко… В интерес на истината не изглеждаше никак грозен, дори се запитах защо му е притрябвало да прикрива плешивината си. Видя „Мъжественият капитан“ на витрината и поиска да я изпробва. Този модел му стоеше много по-добре, придаваше му вид на генерал. Казах му мнението си, а той остана много поласкан и дори се усмихна… имаше много хубава усмивка, беше много учтив и любезен. Обръщаше се към мен с „госпожице Лета“, казваше „моля“ и „благодаря“. Направи ми силно впечатление, защото обикновено хората не са толкова любезни с продавачките.
За миг замълча, впери поглед в тавана и се намръщи, опитвайки да си спомни подробностите:
— После ми каза, че иска да си купи „Младост“. И двамата се разсмяхме — нали разбирате колко смешно звучи, когато някой каже, че иска да си купи младост. Заведох го на щанда за продукти за поддържане на кожата. Обучени сме „комплексно“ да обслужваме клиентите и да се стараем да ги запознаем с цялата гама от козметични продукти, която се предлага в „Парадайз“. С любезния клиент обиколихме всички щандове. Той казваше какво му трябва и учтиво отклоняваше моите предложения за допълнителни покупки. Накрая си купи диетичната храна, тогава му казах, че изобщо не му е необходима. Той отговори, че напоследък е попрекалил с храната. Като приключи с избора, заяви, че ще вземе покупките със себе си, въпреки че предлагаме на клиентите безплатна доставка до домовете им. Таксувах покупките на касата и ги опаковах така, че пакетът да бъде удобен за носене. Човекът ми подаде дебела пачка банкноти. Толкова се изненадах, че очите ми щяха да изхвръкнат.
— Не е ли обичайно клиентите да плащат в брой?
— О, понякога се случва, но никога не съм отброявала повече от две хиляди долара, а този път парите бяха четири пъти повече. Той сигурно забеляза смущението ми, защото обясни, че предпочита да плаща в брой.
— От разказа ти разбирам, че си прекарала доста време с него.
— Повече от час.
— Опиши как говореше този човек. Имаше ли акцент?
— Да… но не можах да определя точно какъв. Гласът му ми направи особено впечатление — беше фалцетов… почти като на жена. Но господинът говореше тихо и учтиво и използваше изискани думи. Като си помисля, гласът му повече отговаряше на „Изискан джентълмен“, ако разбирате какво искам да кажа.
— Случайно да е споменал името си, къде живее или къде работи?
— Не. Отначало се помъчих да го накарам да ми каже фамилното си име — учили са ни, че по този начин се установява по-интимен контакт с клиента. Няколко пъти казах: „С удоволствие ще ви покажа и други модели, господин…“, но той само се усмихна и поклати глава. Затова през цялото време го наричах „сър“. Предположих, че живее в Ню Йорк, тъй като взе покупките със себе си, но би могъл да бъде от който и да е град на планетата.
— Преди малко спомена, че според теб и друг път е идвал в магазина.
— Почти сигурна съм, че за пръв път го видях малко след като започнах работа тук. Трябва да е било в края на октомври или в началото на ноември, защото се бе увеличил напливът на клиенти, които вече пазаруваха за Коледа. Господинът пак беше на щанда за продукти за поддържане на кожата. Тогава носеше шапка и палто, но съм почти сигурна, че беше същият човек.
— Ти ли го обслужи?
— Не, една колежка на име Нина. Спомням си как с нея се сблъскахме зад щанда, докато изпълнявахме поръчките на съответните клиенти, и тя ми прошепна, че този човек купува всички продукти от серията „Младост“ на фирмата „Артистри“. Знаех, че това ще му излезе няколко хилядарки, а Нина ще получи добра комисионна, затова не се сдържах и тайно го разгледах. Честно казано, съжалявах, че не съм имала късмета да го обслужа.
— Да разбирам ли, че не си го виждала преди това или след последното му посещение, когато се е консултирал с теб?
— Не, госпожо.
Ив й зададе още няколко въпроса, сетне повика Нина. Паметта на тази продавачка не беше силна като на Лета, но след като разпита други момичета от персонала, Ив се убеди, че Йост пазарува в „Парадайз“ веднъж-два пъти годишно.
