разполагам, стига това да помогне за залавянето му.
В този момент вратите на асансьора се плъзнаха встрани. Тя видя, че са слезли чак до гаража и не излезе от кабината, за да се върне до етажа, на който се намираше фоайето.
— Още нещо, преди да се разделим, Далас. Моля те да не позволиш нравът на Джейкъби да попречи на съвместната ни работа. Смятам, че взаимно ще си помагаме.
Ив слезе, но задържа вратата:
— Ще си помисля. От теб искам да не позволяваш на колегата ти да си разиграва коня.
Пусна вратата и тръгна към мястото, определено за нейния автомобил. Отдалеч видя граховозелената си кола с олющената броня и огънатите ламарини. На задното стъкло се мъдреше жълто усмихнато лице, нарисувано от някой шегобиец от сервиза.
Тя стисна зъби и искрено съжали, че не е взела лазерното си оръжие.
Седма глава
Реши първо да се отбие в козметичния салон и остана приятно изненадана, че колата измина разстоянието, без да й прави номера.
За втори път влизаше в „Парадайз“ и отново посещението й беше свързано с разследването на убийство, в което за пореден път беше замесено името на Рурк. Усмихна се, като си спомни как се беше запознала с бъдещия си съпруг, докато изпълняваше служебните си задължения.
Не беше стъпвала в салона повече от година, но разкошната обстановка не беше променена. Звучеше тиха музика, която хармонираше с ромоленето на водопадите, въздухът беше напоен с аромата на току-що откъснати и красиво аранжирани цветя.
Докато чакаха реда си, клиентките седяха на удобните кресла и канапета в просторната зала, пиеха истинско кафе, поднесено в изящни порцеланови чашки, плодов сок или газирана вода, които се сервираха в светлозелени стъклени чаши. Зад бюрото седеше същата администраторка, която бе посрещнала Ив при предишното й посещение — едрогърда жена с къса рокля, очертаваща пищните й форми. Само косата й беше различна — сега беше боядисана в яркочервено, а прическата й напомняше на фонтан от къдрици, бликащи от конусообразния й кок.
Очевидно не позна Ив и смръщи вежди, като видя протърканото й кожено яке, очуканите обувки и небрежно подстриганата й коса:
— Съжалявам, но работим с предварително уговорен час. Боя се, че часовете на нашите консултантки са запълнени за осем месеца напред. Ако желаете, ще ви насоча към друг фитнес салон…
— Не ме ли помниш, Дениз? — попита Ив и се облегна на бюрото. — Да знаеш, че съм дълбоко засегната. Почакай, обзалагам се, че това ще опресни паметта ти. — Усмихна се любезно, извади значката си и я тикна под носа на администраторката, който явно беше претърпял козметична операция за разкрасяване.
— О, не! Не отново! — възкликна Дениз, но изглежда, си спомни за кого се е омъжила полицайката, и поведението й рязко се промени: — Исках да кажа… извинете, госпожо…
— Името ми е Далас и съм лейтенант от нюйоркската полиция.
— Разбира се, никога не бих ви забравила! — Младата жена се помъчи да се засмее. — Извинете, че веднага не ви познах, но съм малко разсеяна. Днес сме претрупани с работа, но ще намерим време и за вас. Какво ще желаете — фризура…
— Къде е търговският център, в който се продават козметични стоки? — прекъсна я Ив.
— С удоволствие ще ви заведа до там. Интересува ли ви определен продукт? Ако не сте направили избора си, нашите консултантки ще…
— Покажи ми къде е магазинът, Дениз, и повикай управителя.
— Разбира се. Моля, последвайте ме. Мога ли да предложа на вас и на… колежката ви някаква напитка или кафе?
Пийбоди побърза да отговори, преди началничката й да отклони предложението:
— Бих искала от онази розова газирана напитка. Без алкохол — добави, като видя гневния поглед на Ив.
— Веднага ще наредя да ви я поднесат.
Търговският център се намираше на следващия етаж, до който клиентите се изкачваха със сребрист ескалатор. Разположен бе зад малък оазис с басейн, около който бяха засадени палми. При приближаването на трите жени стъклените врати се плъзнаха встрани, разнесе се мелодичен звън. Дизайнерът беше оформил търговската площ като ветрило, като във всеки сектор бяха изложени различни козметични продукти.
Консултантките — красавици с изваяни тела, носеха снежнобели гащеризони и широки червени престилки.
На всеки щанд беше монтиран монитор, на който вървеше демонстрация на методи за поддържане на кожата и за отстраняване на излишните килограми, за отпускане на опънатите нерви. Стилисти даваха съвети как в случай на необходимост дамите сами да си направят елегантна прическа. Разбира се, всички процедури задължително се извършваха с продуктите, предлагани в търговския център.
— Моля, разгледайте нашите щандове, докато повикам Мартин — той е управител на магазина.
— Майчице, каква красота! — прошепна Пийбоди и пристъпи към витрина, на която артистично бяха подредени кристални шишенца, златисти тубички и бурканчета с червени капачки, съдържащи средства за поддържане на кожата. — Предполагам, че в такива тежкарски магазини раздават безплатни рекламни артикули.
— Дръж си ръцете в джобовете и не забравяй защо сме тук! — сряза я Ив.
— Ама ако ги раздават безплатно…
— Много си наивна — на този свят нищо не е безплатно. Всичко е изчислено така, че да те проагитират да хвърлиш за мазила и лосиони луди пари, с които можеш да живееш половин година — поучително каза Ив и си помисли, че сякаш се намира в джунгла. Беше прекалено горещо, носеше се сладникава и натрапчива миризма, долавяше се някаква… сексуалност. — Този търговски трик е стар като света.
— Няма да купувам, само гледам — промълви Пийбоди и се втренчи в друга витрина с гримове, подредени в изящни кутии. „Играчки за жени“ — помисли си и също като дете пожела да ги притежава.
Ала впечатлението от блестящите витрини, сребърните и златни тубички и разкошната обстановка бе заличено при появата на Мартин.
Дениз подтичваше пред него като прислужница пред кралска особа и осемсантиметровите й токчета припряно потропваха върху белите мраморни плочи, с които беше застлан подът. Преди дискретно да се отдалечи и да затвори плъзгащите се врати, тя не се поклони, макар че според Ив на драго сърце би го сторила.
Мартин пристъпваше царствено, дългото му копринено наметало със сапфирен цвят се влачеше по пода, сребристото трико подчертаваше изваяните му мускули и големия му пенис.
Косата му, сребриста като трикото му, бе пригладена назад така, че да открива забележителното му лице. Дългите кичури, подредени в сложна прическа, бяха завързани със сапфиреносиня панделка и стигаха почти до кръста му.
Той се усмихна и подаде ръка, а Ив забеляза, че на всеки пръст носи по няколко пръстена.
— Лейтенант Далас, истинско удоволствие е да се запозная с вас — произнесе с напевен френски акцент и преди тя да реагира, взе ръката й и се престори, че е я целува. — Благодаря ви, задето ни оказахте честта да посетите „Парадайз“. С какво можем да ви бъдем полезни?
— Търся мъж…
— Cherie1 — прекъсна я той, — всички търсим по някой мъж.
Ив неволно се усмихна, извади снимката на Йост и му я показа:
— Търся този човек.
— Да видим. — Мартин взе снимката и я разгледа. — Красив е, но красотата му е някак жестока. Освен това „Изискан джентълмен“ не подхожда нито на лицето му, нито на стила му. Консултантката би трябвало да го разубеди да направи тази покупка.
— Значи познахте перуката.
