перуки в най-големите градове, защото нашият човек винаги купува най-доброто. Интересувай се само от перуки от естествен косъм, които са противоалергични или както там ги наричат. Господин Йост си пада по скъпите вещи — носи куфар от кожа вместо от плат.
Пийбоди понечи да попита какво е общото между перуката и кожения куфар, но началничката й вече беше на вратата.
Ив паркира колата на алеята и тръгна към къщата, в този момент Рурк отвори външната врата и заслиза по стъпалата. Тя отметна бретона от очите си и разсеяно си помисли, че е крайно време да се подстриже. Намръщено изгледа съпруга си и попита:
— Какво правиш тук?
— Може би си забравила, но и аз живея в тази къща.
— Много добре знаеш какво имам предвид.
— Между другото, и аз имам основание да ти задам същия въпрос. Дежурството ти още не е приключило.
— Нося дискове, които искам да прегледам у дома, не на служебния компютър.
— А-ха!
— Позна! Радвам се, че си тук — тъкмо ще спестя малко време. Налага се да отговориш на един-два въпроса… — Рурк сложи ръка на рамото й и тя не довърши изречението.
— Отбих се за малко, за да настаня Мик в една от стаите за гости.
— Мик ли? — Ив смаяно го изгледа. — Поканил си го да ни гостува, така ли?
— Да. Имаш ли нещо против да остане няколко дни?
— Не — промърмори тя и си помисли, че е избрал най-неподходящия момент да покани гост у дома. — Както вече спомена, все пак живееш тук.
— Ти също. Знам, че Мик е част от миналото ми, което предпочиташ да забравиш, лейтенант. — Прокара пръст по каишката на кобура й, и добави: — Но този период от живота ми е факт и не може да бъде заличен.
— Познавам неколцина твои приятели от Дъблин. Брайън ми е много симпатичен.
— Знам. — Той сложи ръце на раменете й, сетне ги плъзна по гърба й и се наведе, докато челата им се допряха: — Навремето с Мик бяхме много близки, Ив, може би дори по-близки от братя. Прекарахме заедно и хубави, и лоши моменти. Смятах го за мъртъв и се бях примирил със смъртта му.
— А сега разбра, че е жив и здрав — промълви тя. Знаеше какво означава приятелството, познаваше и добрите, и лошите му страни. — Помоли го, докато ни гостува, да не прави нищо, заради което ще бъда длъжна да го арестувам.
Рурк леко я целуна по устните и промърмори:
— Мисля, че като го опознаеш, ще промениш мнението си за него и ще ти стане симпатичен.
— Може би. — И двамата знаеха, че той няма да изпълни молбата й. — Всички ирландци са големи чаровници. Нямах намерение да обидя приятеля ти, но не желая допълнителни неприятности. Стигат ми и тези, които се очертават във връзка с убийството в твоя хотел.
Той кимна:
— Предположих, че Дарлийн Френч е била убита случайно. Бедното момиче, загинало е заради мен.
— Не прави прибързани заключения. Първо с теб трябва да анализираме случилото си и да се помъчим да разберем кой и защо би те атакувал по този начин.
— Съгласен съм, ще го направим при първа възможност. В момента имам по-спешна работа. Поканил съм няколко души на вечеря и…
— Днес ли? — прекъсна го тя. — Рурк…
— Ако искаш, ще те извиня и ще кажа, че си заета в службата. Ще ни гостуват Магда, синът й и няколко важни персони. Налага се да успокоя духовете след снощния инцидент и да убедя спонсорите, че случилото се няма да бъде лоша реклама на събитието, както и че са взети строги предохранителни мерки.
— Едва ли ще се съгласиш, ако те помоля да отложиш празненството.
— Права си — усмихна се той. — Няма да позволя в работата ми да настъпи застой само защото някой е решил да ме сплаши.
— Следващото покушение може да бъде срещу теб.
Рурк се усмихна още по-широко:
— Искрено се надявам да е така. Не ми се ще животът на още една невинна жертва да тежи на съвестта ми. Освен това до себе си имам най-сигурния телохранител.
„Няма да се отделям от теб“ — помисли си Ив.
— В колко часа ще дойдат гостите? — попита.
— В осем.
— Нямаме много време. Ще се погрижа за храната и за напитките. Предполагам, че вечерята ще бъде официална…
— Остави това на мен — прекъсна я той, взе ръката й и я целуна. — Благодаря ти.
— Спести си благодарностите. Гледай до утре да намериш свободно време да поговорим — добави и изтича нагоре по стълбището.
— Скъпа Ив, готов съм да ти посветя цялото си време.
Тя се обърна, гневно го изгледа, но не каза нито дума, а продължи нагоре по стълбата. На втория етаж се сблъска с Мик, който излезе от една от многобройните стаи за гости. Беше свалил сакото си и изглеждаше така, сякаш си е у дома. Усмихна се иронично и подхвърли:
— Моите извинения, лейтенант. Няма нищо по-неприятно от неочакван гост, когото не познаваш. Отгоре на всичко двамата със съпруга ти ще те отегчим със спомени за миналото. Дано моето гостуване да не ти причини големи неудобства.
— Къщата е достатъчно голяма — каза тя и изведнъж осъзна колко неучтив е отговорът й. Но вместо да се засегне, Мик се засмя толкова искрено, че и тя неволно се усмихна. — Извинявай, не исках да те обидя. Имам служебни неприятности и умът ми е на друго място. Щом Рурк те е поканил, нямам нищо против да ни гостуваш.
— Много благодаря. Ще се постарая да не те отегча до смърт с разкази за младежките ни лудории.
— Напротив, историите за миналото ви в Дъблин ме интересуват.
— Знаеш ли, това е като да отвориш кутията на Пандора — намигна й той. Огледа се и добави: — Къщата си я бива. Всъщност думата „къща“ едва ли е подходяща за този палат. Между другото, как се ориентираш, за да стигнеш до определено помещение?
— Понякога се губя. — Тя забеляза, че погледът му е прикован към кобура с оръжието й, и с леден тон добави: — Май нещо те притеснява.
— Напротив, макар да признавам, че не си падам по този вид оръжие.
— Нима? — Тя машинално сграбчи ръкохватката. — Какви оръжия предпочиташ?
Мик вдигна ръка, сви я на лакътя и стисна юмрук:
— За мен това е най-сигурното оръжие. Естествено не е подходящо за жена с твоята професия… Като казах „професия“, ми хрумна, че никога досега не съм водил учтив разговор с блюстител на реда. Рурк — женен за ченге! Прощавай, лейтенант, ама умът ми не го побира. Може би някой ден ще ми разкажеш как е станало така, че с него сте се оженили. Умирам от любопитство.
— Нека Рурк задоволи любопитството ти. По-добър разказвач е от мен.
— Интересува ме и твоята версия. — Той се поколеба, очевидно взе някакво решение и пристъпи към нея: — Знам, че старият ми приятел няма да вземе за съпруга глупачка, затова приемам, че умът ти е остър като бръснач, лейтенант. Разбрах, че отдавна си ченге и навярно от един поглед безпогрешно разпознаваш мошениците като мен. Но може би не знаеш, че Рурк е най-добрият ми приятел на този свят. Надявам се да сключа поне примирие със съпругата на моя приятел.
Протегна ръка и в този миг Ив също взе решение:
— Съгласна съм да сключа примирие с приятеля на моя съпруг. — Хвана ръката му и добави: — Моля те само за едно — докато си в Ню Йорк, не се забърквай в каши. Не искам Рурк да си има неприятности.
— Аз също. — Стисна ръката й, сетне промърмори: — Честно казано, нямам никакво желание да се
