изхвърляше на улицата шумните клиенти. Прякорът си бе получил от звука, който се чуваше при удара на главите им в асфалта.
Той побърза да отиде зад бара и след малко се върна с чаша кафе, което повече приличаше на помия. Плъзна чашата към Ив и промърмори:
— Отдавна не си се мяркала. Домъчня ми за кльощавия ти задник.
— Божичко, Крак, толкаво ме разчувства, че ще взема да се разплача. — Тя отпи от кафето и от очите й наистина бликнаха сълзи. Надяваше се, че лигавицата на гърлото й все някога ще се възстанови. — Имам среща тук с двама агенти от ФБР.
Великанът доби толкова покрусено изражение, че дори ухиленият череп, татуиран на едната му страна, престана да се смее.
— Защо ми причиняваш това, захарче? Защо водиш федерални ченгета в хубавото ми заведение?
— Искам да им покажа забележителностите на нашия град — засмя се Ив. — Ще ми се тези зализани пуритани от Вашингтон да разберат какво представлява реалният свят. Всъщност дамата май не е толкава надута, но партньорът й е истински кретен и досадник.
— Ако кажеш, ще направя така, че да им се стъмни.
— Не, няма да стигаме до крайности. Обаче няма да е зле от време на време да им хвърляш кръвнишки погледи, които дълго ще помнят, след като се приберат във временната си квартира. И непременно да им сервираш от същото кафе.
Чернокожият се ухили и белите му зъби проблеснаха като мраморни колони:
— Брей, много си била злобна!
— Сега ли го разбра? Между другото, тук има ли нещо, което федералните не бива да надушат?
— Чисто е… засега. — Той погледна през рамото й: — М-м-м, още едно гадже с бяла кожа! Май в шибаното ФБР никога не наемат чернилки като мен.
— Мисля, че приемат, само че от работата в Бюрото може би побеляват. Изчезвай, Крак — прошепна и се обърна да посрещне новодошлите.
— Как ти хрумна да се срещнем в този бардак, лейтенант? — Джейкъби сбърчи нос от отвращение и внимателно огледа стола, преди да седне.
— Това е вторият ми дом. Искате ли кафе? Аз черпя.
— В свърталище като това и кафето сигурно е отровно.
— Я да не наричаш бара ми свърталище! — Крак застрашително се надвеси над плота.
— Колегата ми е кретен — побърза да каже Карън и застана помежду им. — Не е виновен — предава се по наследство. С удоволствие ще изпия чаша кафе.
— А пък аз с удоволствие ще ви го сервирам. — С изненадващо достойнство чернокожият отстъпи и отиде да приготви кафето. Изпод око погледна Ив и едва забележимо й намигна.
— Носите ли нещо, което да го замените за моята информация? — попита тя.
— Агентите от ФБР нямат навика да се пазарят с местните ченгета.
— За Бога, Джейкъби, дръж се прилично или млъкни. — Стоу се обърна към Ив: — Предлагам да седнем и спокойно да поговорим.
— Разбира се. — Ив взе чашата с кафето, изчака и те да вземат своите чаши и тръгна към една ъглова маса в дъното на помещението.
Стоу заговори първа:
— Научих за убийство, извършено преди две години, което, изглежда, е работа на Йост. Жертвата е магистрат от върховния съд.
— Ако наистина висш магистрат е бил изнасилен и удушен с гарота, медиите щяха да вдигнат шум до Бога. Но не съм чувала дори да се споменава за подобно престъпление, нито пък е регистрирано в полицията.
— Историята беше потулена, защото съдията не е бил сам в леглото, а с малолетна.
— И момичето ли е било убито?
— Не. Още нямам пълната информация, но научих, че убиецът упоил малката, завързал я и я заключил в съседната стая. Информацията е засекретена, затова още не съм научила името й. Изглежда, момичето е било укрито от някаква правителствена организация — може би от Програмата за защита на свидетелите. Страхували са се да не би тя да разкаже за лошия навик на съдията да чука малолетни. Официалната версия е, че той е починал от инфаркт и екипът на „бърза помощ“ не е успял да го спаси.
— Признавам, че информацията е доста интересна.
— Твой ред е.
Ив кимна и едва се въздържа да не се усмихне, когато Джейкъби отпи от кафето и лицето му стана граховозелено като служебната й кола. Докато агентът бършеше насълзените си очи и се опитваше да си поеме дъх, тя съобщи на Стоу за труповете, намерени в Корнуол.
— Мога да изискам файловете от англичаните и да ги получа за по-малко от час — замислено промърмори агентката. — Твърде възможно е да открием туриста, което е намерил труповете. Намирам, че идеята ти да проследим хората, които напоследък са си купували имоти, е много добро попадение. Данните, които имам, съвпадат с твоите — Йост никога не е убивал повече от двама души на едно и също място. Ако наистина възнамерява да очисти четирима тук, вероятно планира да се откаже от работата си и да заживее като богат пенсионер. Ще наредя на неколцина от моите хора да тръгнат по тази следа — да видим какво ще излезе. Междувременно се налага да проведа разговор със съпруга ти.
— Вече ти дадох сведения за два трупа в замяна на твоите, които се отнасят само за една жертва. Не ставай нахална.
Джейкъби, който най-сетне беше успял да си поеме дъх и да се поокопити, се приведе и изсъска:
— Спокойно можем да го задържим, Далас. Твоето разрешение не ни е необходимо.
— Само опитай. Рурк ще те изхруска на закуска. Чуй какво ще ти кажа — обърна се тя към Стоу. — Ако съпругът ми имаше дори бегла представа кой стои зад убиеца, щеше да го сподели с мен. Познавал е Джоуна Талбът, харесвал го е и се чувства отговорен за смъртта му. Но ако започнеш да го притискаш, само ще му навредиш и няма да постигнеш абсолютно нищо. И двамата с Рурк имаме лични причини да искаме залавянето на Йост. Той е готов да ми помага, да сътрудничи на нюйоркската полиция, но не и на вас.
— Ще се съгласи, ако го помолиш.
— Може би, но няма да го сторя. Постарай се да използваш информацията, която ти дадох и помни, че сега знаеш много повече, отколкото преди да дойдеш тук.
Изправи се на крака и строго изгледа двамата федерални агенти:
— Да сме наясно — ако сте намислили да тормозите съпруга ми, първо трябва да се справите с мен. Ако по чудо се отървете невредими, той така ще ви подреди, без да положи каквото и да било усилие, че до края на живота си и двамата ще се питате защо се е провалила многообещаващата ви кариера. Ако работим съвместно, ще пипнем мръсника. Припишете си изцяло заслугата за залавянето — на мен слава не ми е необходима. Но опитате ли да играете мръсни игрички и зад гърба ми да притискате Рурк, лошо ви се пише!
Обърна се кръгом, приближи се до бара и хвърли на плота няколко монети.
— Смачка ли им фасоните, бяло момиче? — подсмихна се Крак.
— Още не съм започнала.
Когато Ив измарширува навън, Стоу въздъхна с облекчение:
— Според мен мина много добре.
— Писна ми от тази провинциалистка — намръщи се Джейкъби. — Да му се не види, за каква се мисли, че се осмелява да диктува условията?
— За добро ченге, каквото е в действителност! — сопна се тя и си помисли, че до гуша й е дошло да се примирява със снобизма и високомерието на партньора си. Ала беше принудена, защото само чрез него можеше да се включи в разследването на Йост. — Ченге, което е готово да защити своята лична и професионална територия.
— Добрите ченгета не се омъжват за престъпници.
Стоу се втренчи в него и дълго мълча, сетне процеди:
— Знаех, че си кръгъл глупак, но дори от теб не очаквах толкова нелепо изказване. Много добре знаеш, че въпреки слуховете за някогашната дейност на Рурк, никоя, абсолютно никоя организация за борба с
