Той притисна лице до косата й и позволи на страстта да завладее сърцето и мислите му.
Ив не знаеше колко време е изминало, докато съзнанието й се проясни дотолкова, че да разсъждава трезво. В момента, когато успя да си спомни името си, осъзна, че Рурк още е върху нея. Сърцето му, още биеше лудо, но той лежеше неподвижно.
Плъзна ръка по гърба му и го потупа по задника:
— Ако не възразяваш, след десет — петнайсет минути бих искала да си поема въздух.
Рурк вдигна глава и се подпря на лакти. Лицето на Ив беше поруменяло, очите й бяха премрежени, по устните й играеше загадъчна усмивка.
— Изглеждаш много доволна от себе си.
— Защо не? Честно казано, доволна съм и от теб.
Той се наведе и целуна трапчинката на брадичката й:
— Благодаря ти.
— Не е необходимо да ми благодариш, задето правихме секс. Все пак сме женени, нали?
— Вярно е, че заслужаваш поздравления за секса, но ти благодаря за разбирането… за положените грижи.
— Знам какво е най-доброто за теб. — Тя отметна косата от челото му. — Как си? Чувстваш ли се малко по-добре?
— Да. — Рурк седна и я взе в прегръдките си. — Постой така още малко, нека задържим мига — прошепна и нежно я целуна.
— Ако продължаваш в същия дух, отново ще се озовем в хоризонтално положение.
— М-м-м, перспективата е доста съблазнителна. — Гневът още не го беше напуснал, но от буйния огън беше останала само тлееща жарава. — За съжаление ни чака много работа. Между другото, лейтенант, налага ли се да спорим, за да ми разрешиш да работя заедно с теб? Не мислиш ли, че ще бъде жалко да развалим доброто си настроение?
Тя помълча, сетне промълви:
— Не бива. Не, не ме прекъсвай, позволи да се доизкажа. — Обърна глава и притисна челото си до шията му. — Сърцето ми диктува да не се забъркваш в тази история. Страхувам се и се тревожа за теб. Но разсъждавайки не като твоя съпруга, а като полицейска служителка, осъзнавам, че ако ми помогнеш, по- бързо ще се доберем до престъпника. Съпругата няма шанс, когато ченгето се съюзи с теб и двамата я притиснете до стената.
— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че няма да изпитвам толкова силни угризения на съвестта, ако участвам в разследването?
— Ами… — Тя се поколеба за миг, сетне примирено въздъхна: — Знам го, не е необходимо да ме убеждаваш. Да вземем душ, да хапнем нещо, после ще ти обясня основните правила на играта.
— Фразата „основни правила“ никога не ми е допадала — спокойно отбеляза Рурк.
Тя стана и се засмя:
— И това знам.
Едва когато се облякоха и седнаха на масата, за да опитат превъзходните спагети с морски дарове, които бяха поръчали да им приготви автоготвачът, Ив постави своите условия:
— Със съгласието на Уитни официално ще се включиш в разследването като граждански експерт- консултант. Тази длъжност е свързана с известни привилегии и задължения, а за труда си ще получиш скромен хонорар.
— Какво разбираш под скромен хонорар?
Ив разтвори с вилицата си една мидена черупка и отвърна:
— Предполагам, че ще е по-малък от цената, която си платил за който и да било от шестстотинте си чифта обувки. Ще получиш специална карта за сътрудник…
— А значка ще ми дадете ли?
Тя му хвърли унищожителен поглед:
— Не ставай смешен! Както вече казах, ще получиш стандартна карта на сътрудник с твоята снимка. Оръжие няма да ти бъда отпуснато.
— Няма значение. Разполагам с цяла колекция от оръжия.
— Млъкни! Информация ще получаваш по преценка на ръководещия разследването, тоест — по моя преценка.
— Много удобно за теб, нали?
— Ако не се подчиняваш на нарежданията, ще бъдеш отстранен от екипа… отново по преценка на ръководещия разследването. Стриктно ще се придържаме към служебния правилник.
— Знаеш ли, често се питам от колко страници се състои този правилник.
— Пререканията с ръководителя на разследването могат да доведат до дисциплинарно наказание.
— Скъпа, строгите наказания само ме възбуждат.
Тя го изгледа накриво, въпреки че й се искаше да запее от радост, задето той отново е предишният Рурк:
— По време на разследването ще бъде поискан достъп до някои твои файлове.
— Разбира се.
— Добре. — Ив довърши вечерята си и се изправи: — Да се залавяме за работа.
— Нали щеше да ми обясниш някои основни правила?
— Ще ти те осведомя в движение. Да отидем в моя кабинет, за да те запозная с информацията по случая.
Предимството да работи с Рурк бе в това, че той разбираше психологията на полицаите, фактът, че е опознал ченгетата още когато е трябвало да ги надхитрява, не по време на съвместното си съжителство с полицейска служителка, ни най-малко не притесняваше Ив.
По-важно беше, че не й се налагаше да му обяснява каквото и да било, което спестяваше много време.
— Не си съобщила на ФБР всички сведения, с които разполагаш, но те ще разберат, че си ги извозила.
— Точно така. Обаче няма да повдигнат въпрос.
— Освен това ще се усъмнят, или поне ще се запитат дали само за една седмица не си събрала повече информация за Йост, отколкото те са успели за няколко години. Бъди сигурна, че ще ти завидят и ще гледат накриво.
— Сърцето ми се къса от мъка, няма да го преживея!
— Обичаш предизвикателствата, лейтенант. Май състезателният ти дух се е пробудил.
— Може би. Във всеки случай казах на Джейкъби и Стоу, че могат да си припишат цялата заслуга за залавянето на престъпника. Стига ми, че Йост ще знае кой наистина е го е проследил и открил. Онези от ФБР са допуснали престъпна небрежност, като не са обърнали достатъчно внимание на сребърната жица и на еднаквата дължина на парчетата, с които са извършвани убийствата. Психологическият портрет на престъпника ясно говори, че той е човек на навика и дори е обсебен от желанието да изпипва всичко до най-незначителните подробности, но хората от федералната агенция очевидна са претупали работата си.
— Според мен служителите от ФБР разглеждат нещата в общ план и разчитат предимно на информацията, вместо да се доверят на интуицията си и на… опитни помощници. — Усмихна се, като видя как съпругата му смръщи вежди, и добави: — От опит знам как действат, но няма да отнемам от ценното ти време с историята за запознанството ми с някои агенти от ФБР.
— Държа по-късно да ми разкажеш тази история.
— М-м-м, ще видим. Най-важното в момента е да използваш сведенията, с които разполагаш, да се довериш на интуицията си и да не пренебрегваш другите възможности — например безценната ми помощ.
— Да речем, че имаш право. От друга страна, повечето агенти от ФБР нямат брачна връзка с човек,
