който купува цяла каса шампанско на цена пет хиляди долара за бутилка, затова не са в състояние да погледнат на нещата от този ъгъл. Твоята роля като консултант се свежда именно до това — да ни дадеш представа как разсъждава един богаташ, който е свикнал да задоволява капризите си.
— Никога не купувам скъпо шампанско, за да го пия. Предполагам, че вече си проверила дали Йост обича това питие — никога не пропускаш подробностите. Но за едно си права — наистина знам много повече от теб за луксозните храни, напитки и стоки — затова съм експерт-консултант.
— Цивилен експерт — поправи го тя. — Освен това още не е сигурно дали Уитни ще се съгласи да се включиш в разследването.
— За да изпреварим събитията и да спестим време, трябва да прегледам видеозаписа от охранителните камери в къщата на Джоуна.
— Не!
— Наложително е. Трябва да видя как е облечен Йост, по какъв начин носи дрехите си. Докато гледах видеозаписа от „Палас“, ми направи впечатление, че този тип предпочита модели на английските дизайнери.
— Да му се не види, как познаваш дизайнера само от един поглед?
— Скъпа Ив… — Той се усмихна и прокара пръст по избелялата й униформена риза. — Много хора се подчиняват на модните тенденции, за разлика от други, които пет пари не дават как са облечени.
— Разбирам накъде биеш, но не можеш да ме засегнеш. Освен това трябваше да се досетя, че след като си вманиачен на темата модни дрехи, веднага ще разпознаеш друг сноб като теб. — Извади дисковете от чантичката и добави:
— Разгледай го добре, когато приближава до вратата. Ще добиеш впечатление за облеклото му и за поведението му.
Докато зареждаше диска в компютъра, си помисли, че няма да позволи на Рурк да види останалите кадри от видеозаписа.
— Компютър, пусни видеозаписа от първи до петнайсети кадър.
РАБОТЯ… ЗАПОЧВАМ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ИЗЛЪЧВАНЕ НА КАДРИТЕ.
Двамата се втренчиха в огромния монитор на стената, наблюдавайки как Йост уверено се изкачва по стъпалата към входната врата. Машината стопира кадъра.
— Определено костюмът му е дело на английски моделиер — промърмори Рурк. — Обувките също. Искам да огледам по-отблизо дипломатическото куфарче.
— Добре. Компютър, увеличи с десет процента двайсет и втори сектор от дванайсети кадър.
РАБОТЯ…
На екрана се появи увеличеният сектор, на който се виждаше куфарчето в ръката на престъпника.
— Мръсникът определено си пада по английската мода. Куфарчето е марка „Уитфорд“ и се произвежда само в една лондонска фабрика. Както и очаквах, аз притежавам проклетото предприятие.
— Прекрасно — задачата ни се улеснява. Ще насочим вниманието си към лондонските магазини и към облеклата на английските модни дизайнери.
— И то само към моделите на онези, които се придържат към консервативната линия — уточни Рурк.
Тя свъси вежди:
— А пък аз си помислих, че той се стреми облеклото му да изглежда по-артистично.
— Сложил е перука с дълга коса и шалчето, за да постигне този ефект, но костюмът му е като на типичен английски джентълмен. Според мен моделът е на Марли, но Смайт и Уексвил се придържат към същата строга линия. Почти съм сигурен, че обувките са марка „Кентърбъри“.
Тя се втренчи в монитора и се запита как е разпознал марката, след като на пръв поглед това бяха най-обикновени черни мокасини.
— Добре, ще тръгнем по тази следа. Компютър, извади диска.
— Компютър, отменям командата! Ще изгледам докрай видеозаписа.
— Недей. Няма смисъл.
— Ще го изгледам докрай — настоя той. — Може би предпочиташ да взема диска и да отида в моя кабинет.
— Безсмислено е да се подлагаш на това мъчение.
— Разговарях с майката на Джоуна и слушах риданията й — това е най-голямото мъчение… Компютър, включи видеозаписа.
Ив тихо изруга и тръгна към кухненския бокс. Помъчи се да потисне раздразнението си и наля вино в две чаши. Забелязала бе, че Рурк не е отпил нито глътка от брендито.
И без да гледа повторно видеозаписа, потресаващите кадри бяха живи в съзнанието й. Затвореше ли очи, виждаше всяка движение, чуваше ужасяващите звуци. Боеше си, че ако се опита да заспи, те ще възкръснат в съня й. Още повече се страхуваше от съня, в който самата тя е кървящо и изнасилено момиченце, сгушено в ъгъла на мръсна хотелска стая, през прозореца на която прониква мигащата червена светлина от неоновата реклама.
Стисна зъби и си каза, че трябва да издържи заради Рурк. Под звуците на прекрасната музика на Моцарт седна до съпруга си, за да изгледа повторно кошмарния видеоматериал.
— Стоп кадър! — нареди Рурк. Гласът му сякаш се заби в сърцето й като заострено парче лед. Втренчи се в изображението на Джоуна Талбът, който лежеше в безсъзнание, а убиецът беше вдигнал ръка да разкопчее ризата си. — Увеличи изображението на секторите от номер трийсет до четирийсет и две. — След като компютърът изпълни нареждането, той доволно кимна: — Погледни монограма на маншета. Ризата е ръчна изработка на Финуик. Магазинът му се намира на Бонд Стрийт в Лондон. Компютър, продължавай.
Безмълвно изгледа записа докрай, лицето му остана безизразно. Ако Ив беше надарена с богато въображение, би си помислила, че гневът се излъчва от него като от желязо, нажежено до бяло. Че постепенно яростта му се охлажда и се заледява, докато въздухът в стаята стана толкова студен, че я накара да настръхне.
Той се приближи до компютъра, извади диска и го сложи на бюрото. Помълча още секунда, сетне каза:
— Съжалявам, че настоях да изгледам записа сега и неволно подложих и теб на повторно изпитание. Никога не ще проумея как издържаш ден след ден да виждаш ужасяващи гледки, да заставаш лице в лице със смъртта.
— Искаш ли да знаеш истината? Издържам, защото непрекъснато си повтарям, че ще задържа престъпника и че ще му попреча да отнеме живота на други невинни жертви.
— Не вярвам да е достатъчна мотивация… не, не вярвам. — Едва сега той отпи от виното и се опита да погребе дълбоко в душата си мъката и състраданието, позволявайки на гнева да вземе надмощие и да ръководи постъпките му. — Както и очаквах, Йост носи швейцарски часовник марка „Ролекс“. Аз имам същия часовник, притежават го още стотици хиляди души, които държат на точността и солидната изработка. Лесно ще проследим тази нишка, тъй като…
— Притежаваш фабриката — прекъсна го тя.
— Както и повечето магазини, в които се продава този модел. Същото се отнася за дипломатическото куфарче и за обувките. Събирането на информация относно облеклото ще отнеме повече време. Предполагам, че собствениците на магазини на Бонд Стрийт ще поискат писмена заповед, за да ни предоставят сведения за клиентите си. Не забравяй и часовата разлика — в момента всички лондонски магазини са затворени.
— Ще уредя писмената заповед още утре сутринта. Сега ще се опитам да събера сведения за съдията от върховния съд, а ти се погрижи по-бързо да получа информация откъде Йост е купил куфарчето и часовника.
Рурк кимна, но не понечи да излезе, само отпи от брендито си и промърмори:
