— Разбрах, че Макнаб издирва хората, които са си купили билети за всички концерти на симфоничните оркестри и прочие. Ако младежът се затрудни, ще направя проверката по видеотелефона… съвсем легално, не се притеснявай.
— Ще те уведомя, ако се наложи.
— Колкото до черния пазар на порнофилми и на дискове със сексуални убийства, още имам известни връзки. Не се мръщи — познавам хора, които имат познати, занимаващи се с този мръсен, но доходен бизнес.
— В никакъв случай! Ако стане известно, че проявяваш интерес към този вид „развлечения“, има опасност доставчикът на Йост да се усъмни, че аз стоя зад теб.
— Мога да прикрия следите си, но щом предпочиташ, ще изчакаме да видим как ще се справи Иан. Само ти напомням, че чрез другия компютър мога да получа информация, без никой да разбере.
— Не и този път, Рурк. Не мога да оправдая пред себе си използването на нелегален компютър, камо ли да обясня на членовете на екипа как съм се добрала до определени сведения. Този път стриктно ще спазваме закона.
— Както кажеш, шефе. — Той взе чашата си и отиде в своя кабинет.
Малкият апартамент на Макнаб се намираше на няколко пресечки южно от разкошната къща на Рурк. В дневната цареше пълен хаос, но младият мъж не забелязваше бъркотията — вниманието му беше съсредоточено в данните, които се изреждаха на монитора на компютъра. Пийбоди, само по риза и униформения си панталон, работеше на един от миникомпютрите. Понякога й се струваше, че колегата й колекционира компютри както другите мъже — холограмни изображения на любимите си отбори.
Главата я заболя, докато преглеждаше порнографските страници в мрежата, но тя упорито продължи да работи, съсредоточавайки се върху заглавията на филмите, рекламите и псевдонимите на потенциалните купувачи, които са се възползвали от възможността да изгледат безплатно трийсетсекунден откъс от всеки филм.
Макнаб бе подхвърлил идеята, че Йост се прехвърля от една компютърна страница на друга, като избира филмите след преглед на безплатните реклами. Възможно е дори да ги поръчва чрез Интернет, което би означавало голям късмет за полицията, тъй като тогава трябва да даде номерата на личната и на кредитната си карта. Но дори само да гледа рекламите, задължително е да се регистрира под някакъв псевдоним. Повечето псевдоними бяха банални или вулгарни — Разгонено куче, Любопитко, Расов жребец. Пийбоди беше сигурна, че Силвестър Йост не би избрал нито глупаво, нито вулгарно име.
Тя се облегна на стола, потърка зачервените си клепачи и порови в чантата си, търсейки болкоуспокояващи таблетки.
Макнаб разсеяно протегна ръка и замасажира врата й:
— Ако искаш, почини си.
— Искам само да се отърва от проклетото главоболие. Дано премине, като се поразходя.
Стана, опъна рамене и отиде в кухнята да си налее чаша вода.
Макнаб знаеше, че за да му помогне, тя е отменила срещата си с Мънроу. Тайничко злорадстваше, че е отрязала зализаното жиголо, макар и в интерес на работата. Единственото му желание беше да забие юмрук в красивото лице на Мънроу, което възнамеряваше да направи в най-скоро време.
Онова, което ставаше на екрана, го накара да забрави отмъстителните си намерения. Очите му едва не изскочиха от орбитите, докато наблюдаваше как двама мъже и две жени се търкалят и гърчат на пода, а голите им тела заемат невъзможни пози.
— Божичко! — възкликна.
— Какво? Откри ли нещо? — Пийбоди се втурна обратно от кухнята, приведе се към монитора, сетне изруга и цапардоса Макнаб по главата. — Да му се не види, как не ти омръзна да си правиш… е, знаеш на какво. Помислих, че си открил… — Млъкна и погледът й се прикова към екрана. — Брей! — промърмори най-накрая. — Тази жена сигурно има двойни стави.
— Даже тройни — постанови Макнаб. — И очевидно четиримата са безгръбначни, иначе няма как да заемат въпросната поза.
Спогледаха се предизвикателно, очите им заблестяха от похот.
— Не можем да позволим на някакви си порноактьори да ни надминат — промърмори Макнаб и посегна да разкопчае панталона й.
— Разбира се. Не бива да посрамваме нюйоркската полиция. Но твърде вероятно ще ни заболи.
— Ченгетата не чувстват болката.
— Така ли? Сега ще видим! — изсмя се тя и го просна на пода.
В друг район на града Силвестър Йост допи брендито си и с наслада вдъхна ароматния дим на скъпата пура, която по традиция запалваше след вечеря. Беше програмирал единствения си прислужник-дроид точно за дванайсет минути да почисти кухнята и трапезарията.
Разбира се, после щеше да провери дали работата е свършена както трябва. Дори отлично програмираните дроиди понякога не успяваха да задоволят изискванията му за идеален ред и чистота.
За вечеря си беше приготвил телешко с пикантен сос, което му се беше усладило. Много често след изпълнението на поредната поръчка обичаше да се посвещава на кулинарното изкуство. Вдъхваше аромата на подправките и отпиваше от прекрасното вино, докато ястията къкреха на печката и сосовете се сгъстяваха.
Ала след това приятно занимание оставаха много мръсни тенджери и тигани, именно затова си беше купил дроид. Предпочиташе след хубавата вечеря да се наслади на брендито и на пурата си, а роботът да зареди мръсните съдове в миялната машина.
Седеше в удобното кресло, загърнат в дългия халат от черна коприна, и с наслада слушаше едно от любимите си произведения на Бетовен.
В подобни мигове си казваше, че е заслужил да си почине и да се порадва на удоволствията от живота след успешно свършената работа.
Скоро, много скоро ще приключи кариерата си и ще има на разположение дни и месеци, за да се отдаде на любимите си занимания. Разбира се, сигурно понякога ще се затъжава за работата си. Но нищо не му пречи от време на време да приема по някоя поръчка. Ще се съгласява само с интересните предложения, и то не защото ще му бъдат необходими пари, а за да обезглави драконите на скуката.
Все пак предполагаше, че няма да му остане време да скучае и че ще запълва времето си, като слуша любимата си класическа музика и разглежда колекцията си от предмети на изкуството. Дните му ще минават неусетно, няма да бърза за никъде и ще се наслаждава на самотата си.
Когато му предложиха тази поръчка, той я прие като съдбовен знак. Това щеше да бъде венецът на славната му кариера. Никога досега не бе имал възможност да се приближи до човек от ранга на Рурк, който е надарен с неговите необикновени способности. Тъкмо поради трудността на задачата възложителят се бе съгласил да му плати тройно повече от обичайния му хонорар, за да извърши три убийства.
Сам трябваше да прецени кога да убие четвъртата набелязана жертва. Ако успееше да отнеме живота на Рурк два месеца след изпълнението на първоначалната поръчка щеше да получи премия от двайсет и пет милиона долара.
„До края на живота си ще живея в охолство, дори да не си мръдна пръста“ — помисли си. Щеше да се постарае и да изпълни най-заветното желание на работодателя си.
Да, убийството на Рурк наистина щеше да бъде венецът на неговата кариера. С наслада предвкусваше предстоящото забавление.
Единайсета глава
Ив търпеливо се залови да преодолее формалностите, свързани с достъпа до личното досие на съдия Томас Уернър. Официалната версия беше, че той е претърпял масивен инфаркт и е починал в дома си, намиращ се в луксозно предградие на Източен Вашингтон.
Информацията, която беше получила от агент Стоу, наистина беше крайно оскъдна, но първата й работа беше да прегледа архивите на телевизионните новинарски емисии, излъчени през зимата, докато откри
