на същата дата и по същото време. Интересува ни девойка на възраст под осемнайсет години, която вероятно е била изнасилена и е била в шок. Твърде възможно е да е ползвала забранени наркотици.
Той включи програмата за сканиране, сетне посегна към чашата с кафе и попита:
— Има ли смисъл да търсим момичето? Знаеш кой е убил Уернър.
— Това ще бъде потвърждение на версията на Стоу. Пък и нищо чудно малката да е подпомогнала престъпника.
— Ето я — промълви Рурк и се втренчи в монитора. — Моли Нюман, шестнайсетгодишна. Наистина е била пребита и изнасилена, в кръвта й са открити наркотични вещества.
— Засега тя е единственият жив свидетел на убийство, извършено от Йост.
„Наркотици — помисли си. — Уернър не би се забъркал в такава каша. Пък и едва ли му е трябвала дрогирана любовница. Навярно Йост е дал наркотика на малката.“
— Трябва да намеря Моли. В картона й сигурно са вписани имената на родителите или на настойниците й. Да… ето — майка — Фрида Нюман. Да видим каква информация имаме за нея.
— Ако разрешиш, един съвет от мен, лейтенант. Приятелите ти от ФБР вече имат тези сведения и най- вероятно знаят къде е момичето. Подхвърлили са ти ги, за да те отклонят от следата.
— Знам, но все пак държа да разпитам малката. Освен това се интересувам от кой магазин в Източен Вашингтон Йост е купил сребърната жица. Прави ми впечатление, че той посещава бижутерските магазини в близост до мястото, където по-късно извършва убийство. Да видим къде… — Тя млъкна и се обърна към видеотелефона, чиято мигаща светлина сигнализираше, че има обаждане: — Далас е на телефона.
— Лейтенант, мисля, че се натъкнахме на нещо интересно в порно сайтовете…
— Пийбоди, с какво си облечена? — прекъсна я Ив.
Помощничката й се изчерви и огледа късия пъстър пеньоар, който държеше в гардероба на Макнаб. — Ами аз… падам си по пеньоарите.
— Стои ти чудесно — намеси се Рурк. — Много си секси.
Тя засия от удоволствие и машинално опипа реверите от розова коприна:
— Благодаря за комплимента. Всъщност… го нося само за удобство…
— Престани! — сопна се Ив. — Давай по същество!
— Проверих стотици компютърни страници, които рекламират порнофилми, и в които клиентите се регистрират с измислени имена или с псевдоними. Честна дума, лейтенант, толкова се взирах в монитора, че очите ми щяха да изтекат. Не е за вярване какви тъпи имена си измислят тези мръсници. Казах си, че според психологическата характеристика нашият човек ще си измисли по-шикозен прякор, затова потърсих покупки, направени от човек с псевдоним Истински. Нали се сещате — истинско…
— Истинско сребро — прекъсна я Ив. — Браво, Пийбоди! Вече е детска игра да открием адреса му!
— Не съм сигурна. Ние…
Макнаб я изблъска встрани и се появи на екрана. Ив се намръщи, като забеляза, че той не носи халат, нито дори риза.
— Тъкмо тогава стана най-интересно — заяви младежът. — Разбирам, че някои от онези извратени типове прикриват следите си, особено онези, които имат семейства, или заемат отговорни длъжности. Не им се иска хората да научат, че се самозадоволяват, като гледат порно дискове. Но като се опитах да намеря адреса на Истински, се натъкнах на нещо много интересно — поръчките бяха направени от Хонг Конг, Прага, Чикаго и от къде ли още не.
— По-кратко, Макнаб.
— Истината е, че не успях да стигна до източника — необходим ми е по-мощен компютър. Ще продължа издирването, като използвам някоя от машините в отдела — там разполагаме с по-модерни играчки. Нямам представа колко време ще ми отнеме, но още сега ще отида в управлението и ще започна отново.
— В никакъв случай — днес работи повече от шестнайсет часа — сигурно си капнал от умора — прекъсна го Ив и мислено добави, че едва ли цялото време е посветил само на служебните си задължения. — Ще продължа вместо теб.
— Не се засягайте, лейтенант, но се искат значителни познания, за да се проникне през първите нива, а след това трябва да си направо вълшебник.
Рурк се премести така, че да се появи на екрана:
— Здравей, Макнаб.
— О, ясно — промърмори младежът. — Ако ти се захванеш, работата е в кърпа вързана. Ще ти изпратя информацията, до която сме се добрали. Както вече казах, открихме този Истински в легалните сайтове. Засега нямаме данни за нещо незаконно, но всъщност едва започваме.
— Браво, справили сте се отлично. Време е да си починете.
— Вече го направихме. — Той леко намигна. — В момента сме заредени с нова енергия.
— Спести ми подробностите — прекъсна го Ив. — Прехвърли информацията в домашния компютър на Рурк.
Прекъсна връзката и закрачи напред-назад, за да проясни съзнанието си.
— Ще оставя това на теб — заяви на Рурк. — Независимо докъде си стигнал, утре сутринта можеш да прехвърлиш работата на Макнаб или на Фийни. Знам, че си много зает.
— Ще се справя.
— Забравих да те предупредя, че за утре имам насрочена пресконференция. Ако искаш, можеш да се включиш и ти.
— Моите служители от Отдела за връзки с обществеността вече са уредили този въпрос. Не се тревожи за мен, Ив.
— Кой ти каза, че се тревожа? — Чу сигнала, който прозвуча от неговия кабинет, и добави: — Макнаб е изпратил информацията.
Тя се зае да разбере откъде е била купена сребърната жица, с която Йост е удушил съдията. Вече знаеше какво и къде да търси, което значително улесняваше задачата й. Ден преди Уернър да „получи инфаркт“ от магазин „Силвъруъркс“ в Джорджтаун някакъв клиент беше купил петдесетсантиметрово парче сребърна жица. В компютърната страница на магазина имаше реклама, която гласеше, че от седемдесет и пет години насам „Силвъруъркс“ обслужва познавачите на най-доброто.
Беше убедена, че ще открие как през същия ден Йост е посетил други скъпи магазини и си е направил хубави подаръци.
Поиска да научи кои са петте най-луксозни хотели в Източен Вашингтон, сетне проучи агенциите за коли под наем, като съсредоточи вниманието си само върху онези, които предлагаха скъпи автомобили.
Нареди на компютъра да съпостави данните и да направи списък на имената, които са се появили и при двете проучвания.
Докато машината работеше, тя си наля още една чаша кафе и реши да си почине — очите я глождеха от непрекъснатото взиране в монитора. Разсеяно се запита как ли издържат служителите от Отдела за електронна обработка на информацията, които по цял ден седят пред компютрите. Изтегна се на стола легло, затвори очи и мислено започна да съставя списък на задачите си за другата сутрин: да се свърже с бижутерските магазини, в които се продава сребро, с хотелите и с агенциите за коли под наем в Източен Вашингтон и в Лондон. Да поиска официално съдействие за издирването на Фрида и Моли Нюман — знаеше, че няма да го получи, но беше длъжна да опита. Да се обади на Майра с молба да побърза със съставянето на психологическия профил на престъпника, да провери до каква информация за сребърната жица се е добрал Фийни.
И още — да се свърже с агенции за продажба за недвижими имоти… По-добре да помоли Рурк да се заеме с това… Лабораторията… да пришпори Дики… след това посещение в моргата, за да провери дали близките на Джоуна вече могат да го погребат…
Но сега е време да види как се справя Рурк. „Ще отида при него след минута“ — помисли си и неусетно потъна в дълбок сън.
Потъна в непрогледен мрак.
Трепереше в тъмата, но не от студ. Страхът я сковаваше, костите й като че бяха покрити с лед, струваше й се, че чува безпомощното им тракане.
Нямаше къде да се скрие. Никога не можеше да се скрие от него. Знаеше, че той идва, чуваше как
