променят цвета на очите му, също така използва средства за промяна на лицето му, но в общи линии може да бъде разпознат по снимката. Предполагаме, че е отсядал в най-скъпия апартамент, че е пътувал сам и че е разполагал със собствено превозно средство.
— Един час след изпращането на данните ще имате резултат.
— Благодаря. — Ив прекъсна връзката и се намръщи: — Ама че надменна снобарка!
— Не я обвинявай — тя само изпълнява задълженията си. Ще се убедиш, че всички първокласни хотели в Лондон се придържат към същите правила. Искаш ли да разговарям вместо теб с управителите им?
Тя гневно сви рамене, стана и промърмори:
— Защо не? Между другото, успя ли да разбереш откъде Йост се е свързвал с Интернет, за да си поръчва порнофилми?
— Да. Почти съм сигурен, че всички съобщения са изпратени от Ню Йорк.
— Възможно ли е да откриеш района?
— Ако разполагам с повече време, ще ти съобщя точния адрес на мръсника.
— Колко време ще ти отнеме?
— Колкото е необходимо.
— Добре, но колко ще ти бъде необ…
— Лейтенант, ако проявяваш нетърпение, работата няма да се ускори. — Той вдигна поглед, като видя, че Мик стои на вратата.
— Извинете, прекъсвам ли ви?
— Не — отвърна Рурк, но Ив забеляза как той съхрани информацията и изключи монитора. — Деловата ти среща сигурно е била успешна, щом се прибираш едва сега.
Мик широко се усмихна и повдигна вежди:
— Откровено казано, не очаквах такъв успех… Хей, надушвам божествения аромат на истинско кафе.
— Искаш ли една чаша? — предложи Рурк, макар да знаеше, че съпругата му кипи от гняв заради прекъсването.
— С удоволствие, особено ако капнеш в кафето от любимото ми уиски.
— Желанията на моите гости са закон за мен. — Рурк тръгна към кухнята, а Галахад хукна след него, надявайки се да получи обилна закуска.
Мик се усмихна на Ив:
— Твоят съпруг спи само по няколко часа и въпреки това изглежда свеж като краставичка — не съм срещал друг като него. Извадил е късмет, че е срещнал жена, която става в ранни зори като него.
— И ти изглеждаш доста свеж за човек, които не е мигнал цяла нощ.
— Определени… дейности действат стимулиращо. Забелязвам, че от време на време работиш у дома, така ли?
— Да.
— Личи си, че нямаш търпение да се върнеш към работата, която прекъснах с внезапното си появяване. След минута ще те освободя от присъствието си. Ще ме прощаваш, обаче не е за вярване, че старият ми приятел работи рамо до рамо с ченге.
— Никой не те кара да вярваш — отсече тя. В този момент Рурк се върна в кабинета. Носеше чаена чаша с кафе, в което беше налял щедра доза уиски.
— Задължен съм ти, стари приятелю, благодарение на тази вълшебна напитка отново ще се почувствам нормално. Няма да ви преча да си гукате — ще изпия кафето в стаята си и дано после успея да поспя.
— Почакай… Ив, знаеш ли имената на мъжа и жената от Корнуол?
— Нямам намерение да обсъждам служебната Информация с непознати!
— Възможно е Мик да ги познава. — Той я погледна в очите. — Или да познава техните конкуренти.
Тя се замисли и реши, че съпругът й има право — нищо чудно нежеланият гост да се окаже ценен информатор.
— Брит и Джоузеф Хаг.
— Х-м-м — измърмори Мик и се втренчи в димящото си кафе. — Възможно е по време на пътуванията си да съм чул тези имена, но не съм съвсем сигурен. — Вдигна глава, многозначително изгледа Рурк и повтори: — Не съм съвсем сигурен.
— Ясно — преструваш се, че не ги познаваш, защото си работил съвместно с тях! — сопна се Ив. — Занимавали сте се с контрабанда.
— Работя съвместно с много хора — студено процеди той. — Но нямам навик да обсъждам с ченгета работата и деловите си партньори. — Обърна се към Рурк и добави: — Изненадан съм, че очакваш от мен да наклепам пред полицията свои приятели и партньори.
— Твоите приятели и партньори са мъртви — отсече тя. — Били са убити!
— Брит и Джо ли? — Очите му се разшириха от изумление, сетне потъмняха, той залитна и се отпусна на един стол.
— Не го знаех. Никой не ми го е съобщил.
— Труповете им са били открити в Корнуол — обясни Рурк. — Очевидно са били убити преди доста време, затова… е било доста трудно да ги идентифицират.
— Майчице! Бог да се смили над душите им. Бяха много симпатични хора. Как са били убити?
Ив отговори на въпроса с въпрос:
— Кой е искал смъртта им? Кой е бил готов да плати крупна сума, за да ги отстрани от „играта“?
— Не знам. Напоследък им беше провървяло. Складираха първокласни питиета и висококачествена дрога в Лондон, откъдето стоката се изпращаше в Париж, Атина, Рим. Вероятно са засегнали нечии интереси. Всъщност двамата са в този бизнес едва от няколко години. Божичко, повдига ми се, като си помисля какво им се е случило! — Отпи от кафето и с видимо усилие се овладя. — Няма начин да ги познаваш — обърна се към Рурк. — Както вече споменах, те се занимаваха с този бизнес отпреди няколко години, като ограничаваха дейността си само в Европа. Имаха къщичка близо до брега на океана. Бог знае защо, но им харесваше да живеят в провинцията.
— Знаеш ли на кого са „подяждали“ печалбите?
— О, имаха не един и двама конкуренти. Но в този бизнес винаги има място за още един контрабандист, който да спомага за прехвърлянето на стоки от една точка на планетата на друга. Може би са засегнали интересите на Франколини… Този човек е известен с жестокостта си, а се носеха слухове, че Брит и Джо добре са му бръкнали в джоба. Той е в състояние, без много да му мисли, да изпрати хората си да ги очистят.
— Франколини никога не използва наемни убийци — промърмори Рурк, който добре познаваше този контрабандист. — Разполага с достатъчно хора за мокрите поръчки и за нищо на света няма да прибегне до услугите човек извън неговата организация.
— Ако Брит и Джо са били очистени от наемен убиец, то може би това е работа на Лафарж… или на Хорнбекер. По-вероятно е немецът да плати да се пролее кръв, но трябва да е имал сериозна причина да го стори, иначе не би си цапал ръцете.
— Става дума за Франц Хорнбекер от Франкфурт — обърна се Рурк към съпругата си. — Беше дребна риба, когато аз се занимавах с… експорт.
— Напоследък много му провървя. — Мик въздъхна. — Не знам какво повече да ви кажа. Брит и Джо са мъртви… умът ми не го побира… Питам се обаче защо едно ченге от Ню Йорк се интересува от двама контрабандисти в Англия.
— Твърде възможно е смъртта им да е свързана със случая, който разследвам.
— Ако наистина е така, от сърце се надявам да заловите мръсника, дето ги е погубил. — Изправи се и добави: — Нямам представа в какво са се забъркали, но мога да поразпитам този-онзи. Съвсем дискретно, разбира се.
— Ще ти бъда задължена. Интересува ме всичко, до което успееш да се добереш.
— Не обещавам нищо, да видим какво ще излезе. — Наведе се и взе котарака, който се умилкваше около него. — А сега е време за сън. — Като стигна до вратата, се обърна: — Хей, Рурк, ако по-късно разполагаш с малко свободно време, ще ми се да поговорим за онази работа, за която ти споменах.
— Ще възложа проучването на моите счетоводители.
