учудването, че е избрал именно нея.
Беше толкова красив, че тя никога нямаше да проумее как е възможно да бъде неин съпруг.
От всички жени по света бе пожелал нея! „Пожелал е меко казано — помисли си тя и се усмихна. — Никой не ме е преследвал толкава упорито.“ И макар всичко това да бе достатъчно възбуждащо, той бе сторил още нещо.
Бе я дарил с любовта си.
Никога не беше предполагала, че някой може да я обича с цялото си сърце. Никога не бе вярвала, че е способна да отвърне на това пламенно чувство.
Усмихна се още по-широко при мисълта, че ченгето и мултимилионерът са прекарали нощта на стола- легло в кабинета, досущ като капнали от умора дребни чиновници.
„Върхът сме!“ — каза си.
Още се усмихваше, когато той отвори прекрасните си очи, кристалносини като планински езера. Бяха бистри и в тях се четеше насмешка.
— Добро утро, лейтенант.
— До края на живота си няма да проумея как в мига на събуждането си вече си бодър, и то без да изпиеш голяма чаша кафе.
— Завиждаш ми, нали?
— Да — прошепна Ив. Беше привлекателен, красив и й принадлежеше. Идваше й да го оближе като шоколадов крем. „Защо не?“ — помисли си.
— Но след като вече си буден, възнамерявам да се възползвам от присъствието ти. — Плъзна надолу ръка и докосна пулсиращия му член. — Да-а-а, забелязвам, че си готов за нови подвизи. Имам една задача за теб.
— Нима?
Тя вече обсипваше с целувки лицето му, като нарочно не докосваше устните му. Рурк с наслада въздъхна, като усети ръката й на най-интимното си място. Пръстите й го стиснаха не на шега, тя прокара език по шията му.
— Няма как, ще се подчиня — успя да изрече той. — Готов съм на всичко заради служител на нюйоркската полиция… Господи! — възкликна и забели очи.
Малко по-късно Ив донесе от кухнята две големи чаши с кафе. Чувстваше се спокойна и отпочинала, все едно беше спала цяла нощ, не само няколко часа. Изненада се, като видя, че Рурк не е включил осветлението, а седи на стола и милва котарака, който се беше изтегнал на скута му. Като я видя, се усмихна и прокара пръсти по гърба на Галахад.
— Въпреки че си само цивилен експерт-консултант, смятам, че не е редно да се излежаваш повече.
— Така ли мислиш? — Той взе чашата с кафето. — Забелязвам в теб необичайна промяна. Лягаш си рано, любиш се в ранни зори, поднасяш ми кафе в леглото. Станала си образцова съпруга. Да не се опитваш да ме глезиш, Ив?
— Слушай, ако не искаш кафе, ще изпия и твоето. Какво лошо има да те поглезя? И не ме наричай образцова съпруга, защото ме дразниш!
— Скъпа Ив, наистина ми се пие кафе и съм ти благодарен, задето ми го поднасяш в леглото. Трогнат съм от грижите ти за мен. А да те дразня, като те наричам образцова съпруга, е едно от малките удоволствия в живота ми.
— Радвам се, че мога да ти доставя удоволствие. А сега си размърдай задника — предстои ни много работа.
Дванайсета глава
Ив позвъни на няколко души в Ню Йорк, сетне успя да се свърже с детектива от отдел „Убийства“ в Корнуол, който говореше на диалект, характерен за северните райони на Англия. Проведоха петнайсетминутен разговор и сержантът й съобщи подробности около случая, който разследваше, и имената на двете жертви, идентифицирани чрез отпечатъци от пръстите им и чрез сравняване на ДНК с информацията в компютъра на така любимата на Фийни Международна база данни.
Детектив-сержант Фортик беше много симпатичен и открит. Побърза да зарадва Ив, че с много усилия най-сетне са установили самоличността на туриста, който се е обадил в полицията да съобщи, че е открил труповете. Предложи да й спести време и неприятности, като задържи свидетеля и го подложи на разпит относно двете петдесетсантиметрови сребърни жици.
Тя стигна до извода, че британските полицаи са сто пъти по-любезни и услужливи от агентите от ФБР. В замяна осведоми Фортик за покупките, които Йост е направил в лондонските магазини. Приключиха разговора като стари приятели.
Когато позвъни в бижутерийния магазин, продавачът с готовност й описа Силвестър Йост като постоянен клиент с безупречен вкус и изискани маниери, който правел големи покупки и винаги плащал в брой.
„Поредният възел е развързан“ — помисли си Ив и се зае с обажданията до хотелите.
От „Ню Савой“ не проявиха същата готовност да й услужат като детективът от Корнуол или продавачът от бижутерийния магазин. Администраторът я насочи към управителя, а той — към директорката на хотела, само при вида на която Ив разбра, че я очакват неприятности.
Въпросната дама беше шейсетинагодишна. Косата й с цвят на лъскава стомана беше прибрана на стегнат кок и откриваше мършавото й лице със заострена брадичка. Очите й бяха светлосини и макар да говореше много учтиво, гласът й беше монотонен като на робот.
— Боя се, че не ще можем да ви услужим, лейтенант Далас. В нашия хотел се стремим да запазим анонимността на гостите и да им осигурим спокойствие и максимално добро обслужване.
— Не мислите ли, че когато вашите гости започнат да изнасилват и да убиват, губят своята анонимност?
— Независимо от обстоятелствата не съм в състояние да ви дам информация за когото и да било от нашите гости. Твърде възможно е да сте допуснали грешка, ето защо не възнамерявам да наруша правилника и да обидя посетител на „Ню Савой“. Ръцете ми са вързани, докато не представите съответното разрешително — ако въобще го получите — както и международно пълномощно, което ме задължава да ви предоставя желаната от вас информация.
„Идва ми аз да ти завържа ръцете, после да изритам кльощавия ти задник от последния етаж на смотания ти хотел!“ — помисли си Ив, но каза с престорена учтивост:
— Госпожо Клайдсборо, на моя командващ офицер и международния ни адвокат ще им бъде крайно неприятно да ги събудя в шест сутринта.
— Страхувам се, че ще се наложи. Моля, свържете се с мен, ако…
— Слушай, сестро…
— Един момент. — Рурк, който беше отворил вратата между двата кабинета и беше станал свидетел на разговора, прекоси помещението и се включи в разговора:
— Добър ден, госпожо Клайдсборо.
Ив със задоволство забеляза как мършавото лице на управителката пребледня, а светлосините й очи едва не изскочиха от орбитите, като видя на монитора собственика на хотела:
— Сър!
— Погрижете се лейтенант Далас да получи всички сведения, които я интересуват.
— Добре, сър. Разбира се, сър. Моля да ме извините. Нямах представа, че разрешавате да съобщим тази информация.
— Оправдана сте — нямало е как да го научите — учтиво каза той. — Но вече имате моето разрешение, затова се постарайте да съдействате на лейтенанта.
— Лично ще се заема с това. Лейтенант Далас, моля, незабавно изпратете описанието на човека, за когото предполагате, че е бил гост на нашия хотел. Ще разпитам всички служители и в най-кратък срок ще ви съобщя резултата.
— Изпращам ви снимка, писмено описание на субекта и списък на датите, на които предполагаме, че е пребивавал в хотела. Предупредете вашите служители, че той обикновено носи перука, лещи, които
