— Леле боже, чуй го само — щял да възложи проучването на счетоводителите си! — обърна се той към Галахад. — Ама че щуротия! — Грабна котарака под мишница и с царствена походка излезе от кабинета.
— Каква е тази работа? — подозрително попита Ив.
— Уговаря ме да му бъда съдружник, но предприятието е съвсем законно. Обясних на стария ми приятел, че никога не бих се замесил в нещо, което да разгневи моето ченге. А сега ще се заема с обажданията до другите лондонски хотели…
— Хей, какъв е този сигнал от компютъра ти? — прекъсна го тя.
— Моля? — Той прогони спомените за миналото и се върна към действителността. — Предполагам, че ще останеш доволна — след секунда ще знаеш адреса на Йост — заяви и широко се усмихна.
Тръгна към кабинета си, а Ив се спусна след него. Когато той седна пред компютъра, нетърпеливо се надвеси през рамото му и се загледа в монитора.
— Компютър, изнеси информацията на екрана на стената — нареди Рурк, обърна се и се загледа в колонките от цифри и полегати линии.
— Какво е това? Координати ли?
— Да. Много любопитно… Компютър, покажи на монитор №2 картата на Ню Йорк. Хм, нашият човек добре е прикрил следите си — дори тук се е прехвърлял от адрес на адрес, за да заблуди евентуалните преследвачи.
— Искаш да кажеш, че се е свързвал и от Ийст Сайд, и от Уест Сайд, така ли? — Тя се опита да дешифрира цифрите, но не успя и смръщи чело.
— Да, нещо подобно. По-скоро е „отскачал“ напред-назад, стигнал е чак до Лонг Айлънд. Имаме няколко възможности, но най-вероятно… Компютър, увеличи сектора на Горен Уест Сайд. Точно така! А сега декодирай формулата на директорията и я съпостави с местонахождението на улицата. — На мониторите се появиха нови данни. Рурк се обърна и сложи ръка на рамото на Ив: — Изглежда, Йост ни е съсед.
— Но… този адрес е само на четири пресечки от нашата къща! На четири пресечки!
— Точно така. Очевидно с теб не се разхождаме често из квартала.
— Никога не го правим! Сигурен ли си в информацията?
— Деветдесет процента.
— Това ми е достатъчно. Спешно ми е необходимо описание на сградата, разпределението на апартаментите и на помещенията в тях, списък на живущите, местоположението на наблюдателните камери.
— Фасулска работа. Мисля, че сградата е моя собственост.
— Мислиш ли?
— Невъзможно е да знам наизуст какви сгради и предприятия притежавам. Компютър, на кого принадлежи въпросната сграда? Изнеси информацията на монитор №2.
РАБОТЯ… СГРАДАТА Е СОБСТВЕНОСТ НА „РУРК ИНДЪСТРИЙЗ“.
— Ето, че имаме някакъв резултат. От тук нататък работата ни се улеснява. Ще прегледам файловете, които съдържат информация за недвижимите ми имущества и след броени минути ще имаш необходимите данни.
— Невъзможно е да знаеш наизуст колко сгради притежаваш — повтори тя, без да откъсва поглед от лицето му.
— Разбира се. Продавам и купувам имоти, особено такива, които се намират в този квартал. — Усмихна се невинно и добави: — Всеки си има някакво хоби. — Седна пред компютъра, натисна някакъв клавиш и на монитора се появи списъкът на наемателите. — Хм-м, прекрасно — всички жилища са заети. Щеше да ми бъде мъчно, ако някой от прекрасните апартаменти стои празен.
— Елиминирай жилищата, който се обитават от семейства, съжителстващи двойки, от съквартиранти, както и от неомъжени жени.
Компютърът изпълни указанията й и тя подскочи от изненада, ала след миг осъзна, че Рурк го е програмирал да разпознава гласа й и да се подчинява на командите й.
След обработката на данните в списъка останаха само имената на десет души.
— Изнеси на монитора декларациите за имотното състояние, които са подавали кандидатите за наематели.
Тя набързо прегледа новата информация, като мислено отхвърляше мъжете над шейсет и под четирийсетгодишна възраст, докато накрая останаха двама заподозрени.
— Джейкъб Хоторн, компютърен специалист, петдесет и три годишен, ерген. Приблизителен годишен доход два милиона и шестстотин хиляди. Наел е мезонета, нали? Йост винаги избира най-доброто.
— Съгласен съм.
— Възрастта на този Хоторн не съвпада с възрастта на Йост, но все пак мисля, че под това име се крие човекът, когото търсим. Провери данните за двамата ергени, които живеят в сградата. Искам да съм напълно сигурна. След това ще го арестуваме.
След два часа екипът, работещ по разследването, се събра в кабинета на Ив. Присъстваха и двайсет командоси, както и десет униформени полицаи, подбрани сред най-добрите в централното управление. Вероятно някой би я упрекнал в престараване, но не й се искаше Йост да й се изплъзне.
Докато чакаше да получи заповедта за обиск и за арест, тя отново се спря на основните моменти от плана, сетне добави:
— В сградата има петдесет и шест апартамента. Всичките са заети. Запомнете, че първата ви грижа е да осигурите безопасността на цивилните. — Обърна се към екрана на стената, на който се виждаше планът на зданието, и насочвайки лазерната показалка към всеки сектор, продължи да обяснява: — Информирани сме, че лицето, което издирваме, обитава мезонета. На този етаж няма други апартаменти. Ще блокираме всички ескалатори и асансьори, както и достъпа до стълбищата. Не желаем субектът, да слезе на друг етаж и да вземе заложници. Мезонетът е с четири изхода. Всеки ще се охранява от по двама души от отряд Б. Отряд А ще охранява изходите на сградата. По дадена команда униформените ще блокират улицата тук и ето тук, като спрат движението в двете посоки. Запомнете, субектът трябва да бъда заловен жив. Всички оръжия да бъдат настроени така, че само да зашеметяват.
Тя извърна очи от екрана и огледа присъстващите, опитвайки се да прочете мислите им по техните изражения.
— Имаме работа с професионален убиец, който цели двайсет и пет години е успявал да заблуди преследвачите и да им се изплъзва. По непотвърдени данни през този период е извършил над четирийсет убийства. Умен е, действа мълниеносно и е много опасен. Главната ни цел е да го заловим, преди да е напуснал сградата. В случай на неуспех вторият отряд ще го спре. Всички да носят предпазни жилетки.
Извърна се и чрез устройството за дистанционно управление изнесе на монитора снимката на Йост.
— Това е нашият човек. Всеки от вас ще получи снимката му. Предупреждавам ви, че носи перуки, контактни лещи и използва други начини, за да променя външността си. Капитан Фийни ще обясни ролята на служителите от неговия отдел в тази операция.
Фийни изсумтя, подръпна носа си и се изправи:
— Наблюдателните камери на последния етаж ще бъдат настроени така, че да предават директно на Първа база. Имаме потвърждение, че субектът е влязъл в жилището си преди трийсет минути. Преди започването на акцията ще поискаме ново потвърждение.
Ако наблюдаваното лице погледне монитора в апартамента си, ще види само празния коридор. Невъзможно е да му попречим да гледа през прозорците на жилището си, затова хората от двата отряда и униформените полицаи трябва да останат на позициите си, докато не получат нови нареждания. Аз отговарям за Първа база, а лейтенант Далас ще ръководи и координира цялата операция. Всички да настроят комуникаторите си на трети канал, за да се свързваме помежду си. Да не се допускат излишни разговори по време на операцията. А сега на работа — да спипаме този мръсник.
Ив кимна:
— Заедно с детектив Макнаб, полицай Пийбоди и лейтенант Маркс от специалните отряди ще проникнем
