в жилището на престъпника през този вход. Действията ни ще се наблюдават от Първа база, която ще държи в течение ръководителите на другите екипи. Имате ли някакви въпроси?
Изчака, като отново огледа хората пред себе си. Бяха опитни и смели служители, които познаваха работата си.
— Заемете определените позиции. Операцията ще започне, веднага щом получим заповедта.
Докато хората излизаха от кабинета й, тя се запита защо ли нареждането се бави. Още преди два часа беше съобщила сведенията и бе поискала заповед за обиск и за задържане. Вероятно ще се наложи отново да се свърже със съдията и да го накара да побърза…
Погледът й попадна на Фийни. Внезапно й хрумна, че е за предпочитане той да разговаря със съдията — първо, имаше по-висок чин от нея, второ, беше много по-тактичен.
— Фийни, бавят разрешителното. Можеш ли да ги накараш да побързат?
— Знаеш ли, въпросът е политически… — Той се намръщи, но все пак отиде до бюрото, на което беше видеотелефонът. Докато набираше номера на съдията, Ив се приближи до съпруга си:
— Задължени сме ти, задето ни помогна с наблюдателните камери и ни предостави план на сградата. Акцията би трябвало да протече светкавично и гладко.
„Би трябвало“ — повтори наум той и смръщи вежди — изпитваше лошо предчувствие.
— Като собственик на сградата мога да настоя да те придружа до мезонета — подхвърли.
— Няма смисъл, защото знаеш, че няма да ти разреша. Ако продължиш да настояваш, може да размисля и да ти забраня да останеш в Първа база заедно с Фийни. Обучена съм да залавям престъпници, Рурк, успокой се.
— Къде ти е предпазната жилетка?
— Ще я облека в последния момент — прекалено тежка е и ме притеснява. — Обърна се и се намръщи, като чу възклицанието на Фийни. — Нещо не е наред — промълви и тъкмо когато се канеше да се приближи до видеотелефона, вратата се отвори и в помещението влезе командир Уитни.
— Лейтенант, операцията е отменена.
— Отменена ли? Да му се не види, какви са тези номера? Човекът, когото преследваме, е в жилището си. Само след половин час ще бъде в ареста.
Фини беше скочил на крака и яростно ругаеше:
— Предател! Мръсен предател! Станахме жертва на политически машинации!
— Точно така — привидно спокойно каза Уитни, но изражението му подсказваше, че едва сдържа гнева си. — Именно! — Чувстваше се толкова вбесен и безпомощен, че беше дошъл лично да съобщи на Ив за отменянето на операцията. — От ФБР са разбрали за намеренията ни.
— Не ми пука, ако ще да са разбрали за Второто пришествие! — кресна тя, сетне с огромно усилие на волята се взе в ръце. — Операцията е резултат от разследването, ръководено от мен, командир Уитни, от сведенията, събрани от моя екип. Заподозреният е убил двама души на моята територия, следователно аз отговарям за разследването на престъпленията.
— Мислиш ли, че не съм изтъкнал тези аргументи, лейтенант? През последните трийсет минути със заместник-директора на ФБР Сунър си разменихме куп обиди, скарах се с двамата съдии и отправих заплахи към всички важни клечки, с които успях да се свържа. Агентите от ФБР са принудили съдията да анулира разрешителното за твоята акция и да го прехвърли на тях. Ще откъсна главата на онзи, които им е съобщил информацията. Но това не променя фактите — те имат разрешително, а ние трябва да отменим операцията.
Ив машинално сви юмруци, сетне се принуди да се отпусне. „По-късно ще си го изкарам на някого“ — каза си.
— Не са получили заповедта по каналния ред. Когато тази история приключи, ще подам официално оплакване.
— Не го взимай толкова навътре — промърмори Уитни. — В политиката ударите под пояса са нещо обикновено, но този път съм засегнат и аз. Повярвай, че няма да оставя нещата без последствие. Агентите Джейкъби и Стоу си въобразяват, че ще се издигнат в службата след този арест, но не предполагат каква изненада ги очаква.
— С извинение, сър, хич не ми пука за Джейкъби и Стоу. Интересува ме само дали ще успеят да задържат Йост. Държа да го разпитам във връзка с убийствата на Френч и на Талбът, преди федералните да му предложат споразумение.
— Вече работя по въпроса. Знаеш, че имам влиятелни познати, а началникът на полицията Тибъл има още по-големи връзки. Обещавам, че ще разпиташ заподозрения, Далас.
Тя се страхуваше, че отново ще избухне, ако проговори, затова само кимна и се приближи до прозореца. В патрулните коли чакаха полицаи, на които им беше забранено да вършат работата си.
— Ще съобщя на хората — промърмори Фийни.
— Не, те са мои подчинени. Аз ще им кажа.
— Фийни — каза Уитни, когато тя излезе, — искам да използваш най-способните си служители и да откриеш откъде е изтекла информацията. Някой от нашите хора или от подчинените на съдия Бийзли е съобщил на Джейкъби за молбата ни за разрешително. Държа да науча името му.
— Веднага ще се заема с проучването. — Ирландецът извърна очи към Фийни и въпросително вдигна вежди. Рурк безмълвно кимна и си помисли, че с удоволствие ще помогне на специалистите от компютърния отдел да открият предателя.
— Рурк. — Уитни се престори, че не е забелязал как двамата мълчаливо се спогледаха. — Независимо от провала на операцията от името на нюйоркската полиция официално ти изказвам благодарност за оказаното съдействие.
— А пък аз официално приемам благодарностите ви. Разреши ми един въпрос — какво знаеш за двамата агенти на ФБР?
— Засега сведенията ми са доста оскъдни, но много скоро ще разполагам с обширна информация. Онези двамата нямат представа кого са настъпили по мазола!
— Виждал съм те как отвръщаш на удара с удар, когато ти изиграят мръсен номер, Джак.
Уитни се обърна и кисело се усмихна на Фийни:
— Тъкмо това възнамерявам да направя. Но всъщност имах предвид Далас, когато говорех за настъпване по мазола. Тя живи ще ги одере, а аз възнамерявам да направя всичко възможно да й помогна.
Комуникаторът му избръмча и той излезе в коридора, преди да го включи.
— Редно бе тя да задържи Йост — мърмореше ирландецът, докато крачеше напред-назад. Приличаше на рошав петел, който защитава любимото си пиленце. — Федералните прекрасно го знаят. Само за една седмица Далас научи за Йост повече отколкото те за две години. Да, изпревари ги само за седем дни! Бас държа, че това е вбесило онези тъпанари, затова й извъртяха мръсен номер.
— Безсъмнено — обади се Рурк. — Слушай, ще ти бъде ли от полза, ако случайно получиш от анонимен източник поверителни данни за агентите Стоу и Джейкъби?
Фийни престана да обикаля помещението и изпитателно изгледа Рурк:
— Може би. Разбира се, анонимният източник трябва да знае, че проучването на федералните агенти е забранено със закон и наказанието е доста строго.
— Така ли? Като гражданин, който спазва реда и законите, много се радвам да узная, че на този въпрос се гледа много сериозно. — Приближи се до прозореца, загледа се към улицата и добави: — Знам колко й е тежко да застане пред хората си и да им съобщи, че усилията им са отишли на вятъра. Че полицаите са били отстранени от операцията, за да могат федералните агенти да си припишат заслугата за залавянето на заподозрения.
— Стремежът към слава е чужд на Ив — отбеляза Фийни.
Рурк се обърна и го изгледа. Този човек беше обучавал Ив, беше я превърнал в образцова полицейска служителка.
— Имаш право — промълви. — Все пак я лишават от възможността да изпита задоволство от добре свършената работа, която й е позволила да отмъсти заради мъртвите. Знаеш какво страдание й причиняват сексуалните убийства…
— Да-а-а — промърмори Фийни и се втренчи в обувките си. — Да, знам.
