могат колегите й да подслушват разговора й с Ив и после да клюкарстват по неин адрес. — Слушай, разбирам, че си побесняла от яд и те оправдавам. Но разбери, че само изпълнявах служебните си задължения. Когато Джейкъби ми съобщи данните за заповедта за задържане, вече беше предприел необходимите стъпки да я получи. Пред мен се откриваше възможност да заловя Йост и побързах да я използвам. Предполагам, че на мое място и ти би постъпила по същия начин.
— Не ме познаваш, приятелко. Не обичам да играя игрички, нито да трупам активи на чужд гръб. Искала си да арестуваш прочутия престъпник и хич не те е било грижа как ще постигнеш целта си. Сега и двете с теб сме с празни ръце, а Йост ще умъртви поредната си жертва.
Ив замълча и видя как жената срещу нея потръпна.
— Разбира се, подобна възможност ти е минала през ума, но не ти е попречила да направиш каквото си си наумила. С удоволствие ще наблюдавам как двамата с партньора ти ще си изпатите заради провала, но нищо не може да оправдае загубата на още един човешки живот. Абсолютно нищо!
Обърна се и понечи да се отдалечи, но Стоу я настигна и я хвана за рамото.
— Добре, имаш право — прошепна настойчиво. — Всичко, което каза, е вярно.
— Само че това вече няма значение, нали? Стой далеч от мен, Стоу. С онзи кретен, колегата ти, не си пъхайте носа в разследването, което провеждам. В противен случай като приключа с вас, ще бъдете в толкова окаяно състояние, че шефовете ще ви съжалят и няма да ви изхвърлят.
Отправи се по коридора към външната врата, но Джейкъби препречи пътя й:
— Включено ли беше записващото ти устройство?
— Махни се от пътя ми!
— Нямаш разрешение да направиш видеозапис на местопрестъплението! — сопна се той и посегна към устройството, което беше прикрепено към ревера на якето й.
Ръката на Ив се стрелна като езика на отровна змия. Стисна го за китката, а палецът й се притисна към пулсиращата му вена.
— Да не си посмял да ме докоснеш! — изсъска тя. — Иначе ще откъсна дланта ти и ще те накарам да я изядеш!
Парализираща болка прониза рамото му, но той сви в юмрук другата си длан и заплашително го размаха пред лицето на Ив:
— Даваш ли си сметка, че заплашваш служител на ФБР?
— Да му се не види, пък аз си мислех, че заплашвам един кръгъл идиот! Ако те сърбят ръцете, удари ме, Джейкъби! — Тя предизвикателно вирна брадичка. — Хайде да си устроим двубой пред твоите приятели и колеги и да видим кой ще победи.
— Лейтенант!
— Да, сър. — Тя се обърна към Уитни, но продължи да извива ръката на Джейкъби, чиито очи се бяха насълзили от болка.
— Присъствието ти в управлението е наложително, лейтенант Далас — продължи командирът, — за да подадеш официално оплакване срещу агентите Стоу и Джейкъби. Пусни този кретен — добави меко. — Не си струва да си цапаш ръцете с него.
— Слушам, сър — промълви тя, пусна китката на противника си и отстъпи назад.
Дали от смущение, задето го е направила за смях пред колегите му, или защото наистина беше глупак, федералният агент се нахвърли върху нея. Ив не се поколеба, а реагира почти машинално. Рязко се извърна и с лакът нанесе силен удар в челюстта му. Чу как зъбите му изтракаха, после той се строполи на пода.
Надяваше се, че противникът й си е прехапал езика, ала Джейкъби успя да се изправи на крака, въпреки че погледът му беше замъглен. Ив се канеше да му нанесе втори удар, но командирът застана между нея и нещастния агент.
— Ще подам оплакване — изфъфли Джейкъби, избърса кръвта, която струеше от устата му и понечи да извади комуникатора си.
— Не ви съветвам да го правите, агент — студено отбеляза Уитни. — Нападнахте в гръб лейтенант Далас и тя беше длъжна да се защити. Разполагам с видеозапис на случилото се. — Той посочи записващото устройство на ревера си и злорадо се усмихна. — Ако се оплачете, ще ви изправя пред дисциплинарната комисия още преди езикът ви да престане да кърви. Не се отнасяте непочтително само към моя служителка, а към мен и към институцията, която ръководя. Ето защо ви съветвам да отстъпите, преди цялата ви кариера да отиде по дяволите.
В продължение на няколко секунди не откъсна поглед от лицето на Джейкъби, сетне направи знак на Ив да излезе от апартамента и я последва.
Докато вървяха към асансьора, Фийни промърмори:
— Трябваше да го изриташ в топките!
— Щях да го направя — прошепна в отговор тя, — но този тип няма въпросните атрибути. — Внезапно осъзна, че Уитни я слуша, и добави: — Извинете, сър, за грубите думи.
— Не разваляй ефекта с извинения. — Командирът се качи в асансьора и изпъна рамене. — По-често трябва да излизам от кабинета си — превърнал съм се в книжен плъх и съм забравил колко приятна и забавна е действителната полицейска работа. Лейтенант, искам възможно най-бързо да ми представиш записани на диск твоите впечатления от огледа на апартамента и мнението ти за характера на престъпника. Провери възможността той още да е в града и ако компютърът потвърди предположението, направи справка за всички възможни убежища, които Йост би могъл да използва. Свържи се с…
Изведнъж млъкна и изпитателно я изгледа:
— Проявяваш забележителна въздържаност, Далас. Не ми казваш да не те уча как да си вършиш работата.
— И през ума не ми е минавало да го сторя, сър — усмихна се тя. Настроението й се беше подобрило, след като бе „разкрасила“ Джейкъби.
— Сигурно защото знаеш, че няма да бъдеш наказана за физическото издевателство върху федералния агент. — Той слезе от асансьора и добави: — Предстои ми да проведа два-три разговора и хубаво да насоля няколко души.
— Амбицирал се е — отбеляза Фийни, когато командирът се отдалечи.
— Така ли мислиш?
— Определено. Познавам го от времето, когато патрулираше по улиците като обикновен полицай. Едва ли съществува по-хладнокръвен човек от него, не се пали за щяло и за нещяло. Бас държа, че до края на работното време ще се търкалят глави, а Джак дори няма да се е изпотил. — Той извади от джоба си пликче със захаросани бадеми. — Ще потърся Макнаб. Ти в управлението ли отиваш?
— Нали чу каква задача ми постави шефът. — Ив извади комуникатора си с намерението да се свърже с Пийбоди, но в този момент помощничката й слезе от асансьора, който се намираше на срещуположния край на просторното фоайе. — Идваш с мен, Пийбоди.
Изчака, докато седнаха в колата и потеглиха и едва тогава промърмори:
— Докладвай.
— Разговарях с дузина съседи и с двама охранители. Всички са единодушни, че макар да е много саможив, господин Хоторн е изключително възпитан и винаги се облича безупречно. Никога не са го виждали с приятел или с приятелка, не е канил компании в дома си. Научих още, че е имал прислужник- дроид. Един от охранителите ми каза, че федералните агенти изнесли от апартамента жалките му останки — по всичко изглеждало, че дроидът се е самоунищожил.
— Йост се е погрижил за всичко.
— Една жена, която обитава апартамент на петнайсетия етаж и очевидно принадлежи към отбраното общество, съобщи, че няколко пъти е разговаряла с господин Хоторн във фоайето, освен това го била виждала да посещава балетни и оперни представления. И това твое предположение се потвърди — жената каза, че Йост притежавал абонаментна карта за всички представления за сезона и сядал в ложата вдясно от сцената. Винаги бил сам.
— Ще изпратим наши хора да наблюдават залата, но съм сигурна, че той няма да се появи, колкото и да обича операта и балета. Знае, че сме го разкрили, че ще разпитаме съседите. Поне засега няма да посещава любимите си заведения и представления.
— Няколко пъти съм ходила на опера с Чарлс — каза Пийбоди. — Опитвам се да си спомня как изглежда
