човекът, който винаги седи в тази ложа, но не успявам. Ще попитам Чарлс — той не пропуска представление и може би го е забелязал.
Ив забарабани с пръсти по волана, присви очи и бързо задмина едно такси.
— Разговаряй с него, но не му казвай за какво става въпрос. В тази история вече са забъркани толкова много хора, че не ми се иска да замесваме още един цивилен.
— Лейтенант, не може ли да спрем за малко? — попита Пийбоди и с копнеж се втренчи в подвижния павилион за храна.
— Не може да бъде! Още няма дванайсет, а ти си гладна!
— Стомахът ми стърже. Обзалагам се, че и вие не сте закусвали. Съвременната медицина учи, че пропускането на най-същественото хранене през деня води до умора, сънливост, раздразнение и действа отрицателно на умственото и физическото състояние…
— Господи! — Ив рязко зави към тротоара, като едва не се сблъска с колата, която се движеше в дясното платно, и смразяващо изгледа помощничката си:
— Имаш на разположение точно шейсет секунди.
— Ще бъда тук след трийсет!
Пийбоди като стрела изскочи от колата и извади значката си, за да си пробие път през пешеходците до заветните соеви наденички. Докато препускаше към количката, мислено се оправдаваше, че напоследък не е напълняла, дори е свалила няколко килограма… добре, де, килограм и половина. Тъй като работи неуморно, трябва да поддържа формата си с храна, нали?
За броени секунди се озова обратно в колата, широко се усмихна на началничката си и й предложи пликче с пържени картофи. Усмивката й помръкна, когато Ив взе пликчето и го стисна между бедрата си.
— Мислех, че не сте гладна — промърмори разочаровано.
— Тогава защо купи картофки и за мен?
— От любезност — печално промърмори помощничката й — помрачени бяха надеждите й, че ще изконсумира съдържанието и на двете пликчета. — Да ви е сладко.
— Благодаря. — Ив отвори тубата с пепси-кола, натъпка в устата си шепа пържени картофки и отново се включи в движението. — Свали записващото устройство от ревера ми. Прехвърли записа в компютъра и направи разпечатка. След един час искам рапорта ти за разпита на съседите, не забравяй да се свържеш и с Мънроу.
Помощничката й издърпа записващото устройство, пъхна го в джоба на якето си и каза:
— Слушам, лейтенант.
— Чакай, хрумна ми, че знаеш много повече от мен за гримовете и другите мазила, които използват жените. Обърни внимание на онези кадри от видеозаписа, на които е заснето съдържанието на чекмеджетата на Йост. Искам подробно описание на козметичните средства. Ако не можеш да се справиш, ще повикам на помощ Мейвис — тя е капацитет по въпроса.
— Страхувам се, че ще ви разочаровам — известни са ми само козметичните средства, които могат да се купят на разпродажба. Все пак може би ще разпозная по-известните марки.
— Направи копие на този откъс от видеозаписа. Ще се свържа с Мейвис.
Докато вървеше към канцеларията си, изяде и последното картофче, хвърли празният плик в контейнер за рециклиране, който може би работеше, влезе в тясното помещение и заключи вратата с кодиращото устройство. Преди да се заеме с писмената работа, трябваше да направи нещо и не искаше да я безпокоят.
За всеки случай реши да използва джобния си видеотелефон.
Рурк отговори на второто позвъняване:
— Здравей, лейтенант. Как мина?
— Горе-долу. Цапардосах Джейкъби, но ще ми се размине — май това е най-важното.
— Дано да си успяла да го запишеш. С удоволствие ще изгледам видеозаписа.
— Всъщност именно заради видеозаписа се наложи да смачкам фасона на онзи кретен… и да потърся помощта ти… — Тя внезапно млъкна, като видя къде се намира съпругът й, чиято красота за пореден път накара дъхът й да секне. — Какво търсиш там? Казах ти, че не ми е необходима информация, която е получена по незаконен път.
— Кой каза, че събирам информация за теб?
— Слушай…
— Имам си достатъчно друга работа. Нямам намерение да ти предавам сведения, до които съм се добрал по незаконен начин.
„Разбира се, защото ще ги прекараш през компютъра на Фийни“ — помисли си тя.
— Между другото — добави Рурк, — обадиха ми се от „Ню Савой“ — Йост наистина е бил отседнал там. Ще ти препратя съобщението. Има ли още нещо, с което да ти бъда полезен?
Тя присви очи и подозрително го изгледа:
— Излъга ли ме?
— За това, че Йост е бил гост на хотел „Ню Савой“ в Лондон ли?
— Не се прави на много умен. Искам да знам защо си в това помещение.
— Ако съм те излъгал, само ще усложня положението си, като повторя лъжата. Затова трябва да ми се довериш. — Усмихна се и добави: — Съжалявам скъпа, бих прекарал целия ден в разговори с теб, но за съжаление ме чака много работа. И така, какво искаш?
— Ще бъда откровена с теб — въздъхна тя. — Имам видеозапис на обзавеждането в апартамента на Йост. Всичко е много изискано и предполагам, че ще ти допадне. Мога да направя проучване, но реших, че ще стане по-бързо, ако прегледаш видеозаписа и оцениш стойността на картините, скулптурите, предметите с антикварна стойност. Ще съумееш ли да разбереш дали са оригинали или копия?
— Вероятно, въпреки че не давам стопроцентова гаранция. Ако са копия, трябва да се видят на място, невъзможно е да се разбере само чрез видеозаписа.
— Според мен Йост не човек, който се задоволява с умело изработени копия. Гордее се с колекцията си също като… един мой познат.
— Обиждаш цивилния експерт-консултант.
— Трябва да изкарам яда си на някого… Но да се върнем на въпроса — дано да ме насочиш към търговците и галеристите, от които са купени вещите и картините.
— Изпрати ми видеозаписа. Ще го изгледам най-внимателно.
— Благодаря.
— Ще ти дам възможност да изразиш благодарността си. Довиждане, лейтенант.
Рурк прекъсна връзката и се загледа в екрана на стената, на който се виждаше снимката на специалния агент Джеймс Джейкъби, под която бяха изписани най-важните данни от биографията му.
Дата и мястото на раждане, както и сведенията за семейството му, не представляваха особен интерес. По-любопитно бе, че Джейкъби е бил слаб ученик и се е отличавал със затворения си характер. Най- забележителното в него бе способността му за аналитично мислене.
Едва беше изкарал изпитите за постъпване във ФБР, след което беше показал завидни умения при обучението в боравене с оръжия, в областта на електрониката и при тактическото обучение.
В психологическата му характеристика беше записано, че проявява тенденция към неподчинение и пренебрегване на установените правила, не се сработва лесно с колегите си и е неподходящ за работа в колектив.
Три пъти беше порицаван заради неподчинение, веднъж е бил заплашен от Вътрешно разследване по подозрение, че е фалшифицирал веществени доказателства.
Беше ерген, хетеросексуален и очевидно предпочиташе компанията на проститутки пред връзката с почтени жени.
Нямаше криминални прояви дори в младежките си години, нямаше и пороци. Рурк поклати глава. Не се съмняваше в точността на сведенията, тъй като хората, съставящи досиетата на служителите от ФБР, работеха съвестно и методично като самия него. Хрумна му обаче, че човек, който няма пороци, е или много опасен, или безкрайно скучен.
