Джейкъби купуваше дрехите си от магазини за конфекция, живееше в малък апартамент и нямаше приятели.
„Нищо чудно, че е самотник“ — каза си Рурк и нареди на компютъра да проучи случаите, които беше разследвал Джейкъби. Докато машината работеше, той изнесе на монитора данните за Карън Стоу.
Явно тя беше с много по-силен характер и по-умна от партньора си. Беше завършила с отличие едновременно две специалности в Американския университет — криминалистика и електроника. Още в колежа й бяха предложили да работи за ФБР. Тя бе завършила обучението си за специален агент точно в определения срок и по успех бе сред първите петима в курса.
Психологическият й профил я представяше като обсебена от работата си и проявяваща склонност да поема прекалени рискове в буквален и в преносен смисъл. Агент Стоу се подчиняваше на правилата, но понякога намираше вратички, за да постигне онова, което си е намислила. Най-голямата й слабост беше липсата на обективност. Много често проявяваше лични пристрастия при разследването на даден случай и заставаше на страната на определен човек вместо на закона.
В това отношение толкова си приличаше с Ив, че Рурк се запита как двете още не са влезли в конфликт.
Благодарение на силната си амбиция, на способностите и на упорството си Карън Стоу бързо се беше издигнала в служебната йерархия.
Той озадачено смръщи чело, като видя, че е настоявала и дори е използвала връзки, за да бъде включена в разследването на този случай.
Досега беше имала четирима любовника. С първия се беше запознала още в гимназията, с втория — когато е била третокурсничка в университета. Забелязваше се, че след като скъса с приятеля си, дълго време не се обвързва с друг мъж. Последната й сексуална връзка беше по време на първата година на обучение във ФБР, и бе продължила малко повече от шест месеца.
Агент Стоу имаше неколцина близки приятели, обичаше да рисува в свободното си време и нямаше нито едно служебно наказание.
Рурк възложи на компютъра да провери разследванията, които е ръководила, и зачете справката за дейността на Джейкъби.
След един час отиде в кухненския бокс да си налее кафе, а като се върна, видя примигването на индикатора, който показваше постъпване на нова информация. Досети се, че Ив му е изпратила видеозаписа на случилото се в жилището на Йост. Реши да отложи за по-късно проучването на случаите, които е разследвала Стоу, но тъкмо когато се канеше да нареди на компютъра да затвори файла, вниманието му беше привлечено от нещо необичайно. Агент Стоу беше подала молба за запознаване с документацията по случай, с който се занимаваше неин колега. Случило се беше шест месеца, преди включването й в екипа, разследващ Йост.
Рурк се запита защо специален агент Карън Стоу е държала да се запознае с подробностите за убийство, извършено в Париж. Наистина Йост беше главният заподозрян, но вината му не беше доказана. Не беше установена причината и мотивът за изнасилването и удушаването на двайсет и шест годишната Уинифред Кейтс, която е била дясната ръка на американския посланик в Париж, и дори е писала речите му. Името на Йост беше попаднало в списъка на заподозрените само заради начина на извършване на престъплението.
— Може би по онова време не си се интересувала от него — промълви Рурк, — а от жертвата. Компютър, искам пълна информация за жертвата Уинифред Кейтс.
РАБОТЯ…
Той отпи от кафето си и се втренчи в монитора, на който започнаха да се изписват интересуващите го сведения.
УИНИФРЕД КАРОЛ КЕЙТС ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ, РОДЕНА НА 5 ФЕВРУАРИ 2029 ГОДИНА В ГРАД САВАНА, ЩАТ ДЖОРДЖИЯ. РОДИТЕЛИТЕ Й МАРЛА БАРОНС И ДЖОН КЕЙТС СА РАЗВЕДЕНИ. НЯМА БРАТЯ ИЛИ СЕСТРИ. ИЗНАСЯМ НА МОНИТОРА СНИМКАТА Й. НЕОБХОДИМО ЛИ Е ОПИСАНИЕ НА ВЪНШНОСТТА Й?
— Не, продължавай.
КОМАНДАТА Е ПРИЕТА. СЛЕДВАТ ДАННИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА УИНИФРЕД КЕЙТС: ПЪРВОНАЧАЛНОТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ Е ПОЛУЧИЛА ПО ПРОГРАМАТА ЗА ОБУЧЕНИЕ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ. ЗАРАДИ ОТЛИЧНИЯ СИ УСПЕХ Й Е ОТПУСНАТА СТИПЕНДИЯ ЗА КОЛЕЖА „МОС-РАЙЛИ“, В КОЙТО Е ЗАВЪРШИЛА СПЕЦИАЛНОСТИТЕ ПОЛИТОЛОГИЯ И ЕЗИКОЗНАНИЕ. ПОЛУЧИЛА Е И ПЪЛНА СТИПЕНДИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ В АМЕРИКАНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ…
— Почакай! Сравни данните за образованието във файловете на Стоу и Кейтс. Ако откриеш съвпадения, изнеси ги на монитора.
РАБОТЯ… ЛИЦАТА КЕЙТС И СТОУ СА СЛЕДВАЛИ В АМЕРИКАНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ. И ДВЕТЕ СА ЗАВЪРШИЛИ С ОТЛИЧИЕ, БИЛИ НА ПЪРВО И ВТОРО МЯСТО ПО УСПЕХ ВЪВ ВИПУСКА.
— Почакай! Познавала си жертвата, така ли, агент Стоу? — промълви Рурк. — За теб това не е обикновено разследване. Лично си заинтересована от изхода му.
Четиринайсета глава
Пийбоди слезе от ескалатора и тръгна към общото помещение, в което се намираше мъничката й кабинка, служеща й за кабинет. Като зави по коридора, се сблъска с Макнаб.
— Ето те и теб! — Той широко се усмихна като щастливо момченце, което след продължително издирване е намерило любимото си кученце.
— Тъкмо ти ми трябваше! — сопна се тя. — Току-що ми съобщиха, че от ФБР свикват пресконференция. Настояват Далас да присъства — вероятно възнамеряват да прехвърлят върху нея вината за провала си.
— Нищо чудно. Знаеш ли вица за великденското зайче? — Докато говореше, той видя през открехнатата врата, че в стаичката, използвана от чистачите, няма никого. Тъй като беше човек, който не пропускаше да се възползва от всяка възможност, издърпа Пийбоди в тясното помещение, докато тя продължаваше разгорещено да обяснява:
— Засега не се знае дали Уитни ще се съгласи да я „хвърли на лъвовете“, но ако това се случи, всички трябва да присъстваме, за да я подкрепим. Може би си чул, че пресконференцията, която днес следобед трябваше да даде началникът на полицията, е отложена.
Макнаб разсеяно кимна и помърмори:
— Ако се наложи, свържи се с мен — държа да подкрепя Далас. Междувременно… — Притисна я до стената и леко я ухапа по шията.
— Какво правиш, Макнаб? — възкликна тя, но не се опита да го отблъсне. — Овладей се!
— Ей сега. — Той напипа резето и го дръпна, а със свободната си ръка заразкопчава униформената й риза. — М-м-м, Пийбоди, толкова си женствена! Нито един мъж не може да ти устои.
Продължи да я целува страстно, захапа зърната й, а тя само изстена:
— Продължавай…
Разкопча панталона му, като си казваше, че няма да е истинско ченге, ако не отдели няколко минути за колега, който се нуждае от помощта й.
Ръката й се плъзна между краката му — пенисът му беше твърд като камък.
— Винаги ми е било любопитно как мъжете ходят с това чудо, което се мандахерца между краката им.
— Въпрос на навик — усмихна се Макнаб. Миризмата й и допира на тялото й го подлудяваха. Когато
