пръстите й стиснаха пениса му, той реши, че е най-щастливият безумец в цялата вселена.
— Господи, Пийбоди… — Притисна устни към нейните и така ги засмука, сякаш искаше да я погълне цялата. — Искам да…
Джобният й видеотелефон пронизително иззвъня.
— Не се обаждай! — Той задърпа панталона й, нямаше търпение да проникне в нея. — Недей!
— Трябва — изхриптя тя и почувства, че краката й се подкосяват. Но дългът бе преди всичко. — Почакай… — Изтръгна се от прегръдките му и се помъчи да си поеме въздух. Лицето й гореше, зърната на голите й гърди бяха набъбнали. За щастие в последния момент се досети да изключи видеокамерата:
— Пийбоди слуша.
— Дилия! Тонът ти е много официален, но защо се задъхваш? Никога не съм предполагал, че гласът ти е толкова секси.
— Здравей, Чарлс — промърмори тя и се опита да прогони мъглата, която обгръщаше съзнанието й. Не забеляза как Макнаб се вцепени и присви очи. — Благодаря, че се свърза с мен.
— Едно от любимите ми занимания е да се свързвам с теб.
Изявлението му я накара неволно да се усмихне — Чарлс винаги беше толкова мил и любезен.
— Знам, че си много зает, но се питам дали не можеш да ми помогнеш във връзка с едно разследване.
— Винаги имам време за теб. С какво мога да ти услужа?
Макнаб, който вече кипеше от гняв, рязко се извърна и се втренчи в полицата, върху която бяха наредени флакони и бутилки с препарати за почистване и дезинфектанти. Питаше се как е възможно тя да не долавя фалша в гласа на онзи Мънроу. Нима не се досеща, че ако е прекалено зает, то е за да задоволи срещу солиден хонорар сексуалните прищевки на някоя богата дама от висшето общество?
— Опитвам се да открия една… личност — продължи Пийбоди. — Мъж от смесена раса на около шейсет години, който е страстен почитател на операта. Притежава абонаментна карта и в „Метрополитен“ винаги седи на първия ред в ложата вдясно от сцената.
— Първият ред на ложата вдясно… разбира се, знам за кого говориш. Не пропуска премиера и винаги идва сам.
— Тъкмо този човек ни интересува. Можеш ли да го опишеш?
— Ами… първото, което прави впечатление, е, че е много едър и набит. Повече прилича на футболист, отколкото на почитател на оперното изкуство. Винаги е гладко избръснат, бръсне и главата си. Вечерното му облекло е дело на прочути дизайнери. Всеки път е като излязъл от кутия. По време на антракта не разговаря с никого. Веднъж една моя клиентка го позна.
— Позна ли го? Как така?
— Посочи го и каза, че бил посредник… което може да означава какво ли не.
— Спомена ли името му?
— Да. Почакай, ще се помъча да си го спомня… Роулс! Мартин Роулс! Сигурен съм, че не греша.
— Ще те помоля да ми дадеш името на твоята… клиентка.
— Пийбоди! — страдалчески възкликна той. — Не ме поставяй в неудобно положение!
— Добре, ще направим така: обади се на твоята приятелка и я попитай откъде познава този човек. Може би няма да се наложи лично да разговарям с нея.
— Непременно ще го направя. Какво ще кажеш довечера да изпием по едно питие? Тъкмо ще ти разкажа какво съм научил от моята клиентка. Имам среща чак в десет часа, затова предлагам да се срещнем в осем да речем в… бар „Роял“.
Пийбоди се представи луксозната обстановка в бара, който се намираше в хотел „Палас“. Спомни си, че при предишното й посещение с напитките й бяха поднесли маслини големи колкото гълъбови яйца. Освен това заведението се посещаваше от много известни личности, които се отбиваха да изпият чаша шампанско.
Реши да облече синята рокля, която прикрива широкия й ханш и я прави да изглежда по-слаба, или…
— С удоволствие приемам поканата, но не знам дали няма да работя извънредно.
— Животът на ченгетата не е лек — съчувствено каза Мънроу. — Липсваш ми, иска ми се да се виждаме по-често.
— Наистина ли? — Тя се изчерви и широко се усмихна. — Аз също.
— Знаеш ли какво ще направим? Няма да се ангажирам с клиентки в часовете между шест и девет. Ако успееш да се освободиш, ще се срещнем в бара. В противен случай ще отложим вечерята за друг път, само ще ти предам какво съм научил от моята позната.
— Чудесно! Ще ти се обадя веднага, щом разбера дали вечерта ще бъда свободна. Благодаря, Чарлс.
— Винаги с удоволствие разговарям с теб. Доскоро, красавице.
Пийбоди прекъсна връзката, но продължи замечтано да се усмихва. Рядко се случваше да я наричат красавица и комплиментът бе стоплил сърцето й.
— Мисля, че се натъкнахме на нещо интересно — каза делово, пъхна в джоба си видеотелефона, закопча сутиена си и се залови с копчетата на ризата си. — Ако той наистина успее…
— Мамка му, за какъв ме вземаш?
Тя примигна — никога досега Макнаб не й беше говорил толкова грубо. Изгледа го стреснато и забеляза, че очите му блестят като парчета зеленикаво стъкло.
— Моля?
— Що за човек си? — избухна той. — Беше в прегръдките ми и след миг щях да те обладая, но само след секунди започна да флиртуваш с друг мъж и с цялото си нахалство си определи среща с него! С едно скапано жиголо!
Пийбоди замалко отново не каза: „Моля?“, тъй като съзнанието й упорито отказваше да възприеме думите му. Ала тонът му беше достатъчен да я върне към действителността.
— Не флиртувах, глупчо! — „Не съвсем“ — добави мислено, измъчвана от чувството за вина. — Само изпълнявах нарежданията на лейтенант Далас. Пък и не ти влиза в работата с кого разговарям и с кого се срещам!
— Нима? — Той я хвана за раменете и отново я притисна към стената. Този път обаче изобщо не мислеше за секс.
Пийбоди изумено се втренчи в него и страх се прибави към чувството й за вина.
— Какво ти става, Макнаб? Пусни ме или така ще те ударя, че ще видиш звезди посред бял ден!
При нормални обстоятелства наистина щеше да изпълни заканата си. Но обстоятелствата изобщо не бяха нормални и стомахът й се свиваше от страх.
— Какво ми става ли? Интересуваш се какво ми става, така ли? — гневно извика той. — Писна ми от моето легло да скачаш в леглото на Мънроу, ето какво ми става!
— Какво? — Очите й се разшириха от изумление. — Какво каза?
— Жестоко се лъжеш, ако си въобразяваш, че ще ти бъда резервен любовник, докато се забавляваш с някакво скапано жиголо! Да, сбъркала си адреса, драга Пийбоди!
Тя се изчерви до уши, сетне пребледня като платно. От всичко на света най-много мразеше несправедливите обвинения. Връзката й с Чарлс беше платонична, но по-скоро би умряла, отколкото да започне да се оправдава пред Макнаб.
— Не съм очаквала, че си толкова дребнав и глупав! Остави ме на мира, мръсник такъв!
Опита се да го отблъсне, но не успя и отново изпита необясним страх.
— Да те оставя на мира ли? — процеди през зъби младежът. — Как щеше да се почувстваш, ако ми се беше обадила някоя мацка, докато те събличах?
Пийбоди нямаше отговор на този въпрос. Подобна вероятност никога не й беше хрумвала. Гневът й отново се разгоря — вече не се чувстваше виновна, само оскърбена.
— Слушай, приятелче, можеш по всяко време да разговаряш, с когото си поискаш, включително с мацки! Забранявам ти да се бъркаш в личния ми живот и да се интересуваш с кого говоря и какво правя. Работим заедно, правим секс, но не сме обвързани. Нямаш право да ми вдигаш скандал, задето съм разговаряла с един информатор. А ако реша да танцувам гола на масата на Чарлс, това изобщо не ти влиза
