се демонтираха от техниците.
„Едва ли е работил тук — помисли си тя. — Не и в това подредено с вкус помещение. Отдавал се е на удоволствия, но не е работил.“ Все пак бавно обиколи дневната, като заснемаше всичко с миниатюрната си видеокамера.
Хрумна й, че ако Рурк беше тук, веднага щеше да каже на кои художници са картините, от кого са изработени скулптурите и мебелите.
„Метачите“, които бяха заети с работата си, не й обръщаха внимание. Тя тръгна по коридора, премина през свод с формата на арка и влезе в помещение, което очевидно беше трапезария за гости. На тавана беше монтиран грамаден кристален полилей, а тежките мебелите бяха в стил, който повече би допаднал на мъжете. И тук в средата на масата имаше ваза с прекрасни цветя, чиито багри оживяваха помещението. Високи бели свещи, поставени в свещници от сребро, допълваха красивата гледка.
Вдясно се намираше кухнята, в която всичко блестеше от чистота. Ив замислено поклати глава, когато надникна в огромния хладилник и откри, че е зареден с храна също като автоготвача. Съдейки по съдържанието им, собственикът на апартамента беше човек, който обича да си угажда и предпочита свинското и телешкото месо.
Чекмеджетата на шкафовете бяха пълни с кухненски принадлежности, подредени в съответните отделения. На полиците имаше многобройни бурканчета с подправки и други хранителни съставки, необходими на човек, който готви почти всеки ден.
„Интересно — каза си тя, като си представи как Йост стои до голямата печка и бърка някакъв сос. — Вероятно слуша класическа или оперна музика, докато работи, и препасва снежнобялата престилка, която видях в гардеробчето.“
Навярно престъпникът обича да готви, а когато не разполага с достатъчно време, поръчва на автоготвача да му приготви любимото ястие. После подрежда масата с елегантните порцеланови чинии, запалва свещите и се наслаждава на самотните си вечери.
Йост беше човек с изискан вкус, който обаче изпитва удоволствие да убива.
Тя тръгна обратно по коридора и влезе в помещението, което той беше превърнал в прекрасно обзаведена гимнастическа зала. Стените бяха облицовани с огледала, в които трениращият да наблюдава отражението си, таванът бе висок, а подът бе от солидно дърво, полирано до блясък.
В залата бяха монтирани най-съвременни уреди и тренировъчни устройства. Ив си помисли, че гимнастическият салон на Рурк е много по-добре екипирай, но и уредите, които виждаше тук, бяха първокласни.
От видяното следваше, че Йост поддържа физическата си форма и обича да се наблюдава, докато тренира.
След това тя отиде в спалнята му и откри, че за обзавеждане на тази стая той не е пестил средства. Спалното бельо беше от най-скъпа коприна в пастелни цветове, водното легло беше с размерите на езерце, а балдахинът над него — от тъмносин сатен. Направи й впечатление, че и тук над леглото е монтирано огледало.
Явно Йост обичаше да се съзерцава докато прави и други неща, не само докато тренира.
Банята също блестеше от чистота, а в многобройните шкафчета Ив откри прилежно подредени шишенцата с лосиони и ароматни соли, сапуните и кремовете, които Йост бе откраднал от много първокласни хотели по целия свят и на други планети. Хрумна й, че той ги взима, защото се побират в пътническата му чанта или в куфарчето, които носи при изпълнението на мократа поръчка. „Носиш си сапун и шампоан, за да се изкъпеш след «работа», така ли, Йост? Няма начин да не си изцапаш ръцете, докато изнасилваш и душиш някого, но след като разполагаш с цял склад с първокласни козметични продукти, за нула време ще замиришеш на теменужка.“ Празните места на полиците й подсказаха, че не е пропуснал да напълни чантата си с кремове и със сапуни.
„Не е от хората, които обичат да прахосват“ — иронично си помисли тя.
Ала вграденият дрешник, който повече приличаше на голяма стая, я накара да занемее от учудване. Въпреки че Йост набързо бе напуснал жилището си, в дрешника цареше идеален ред. Няколко ниши във въртящия се шкаф бяха празни, няколко поставки за перуки — също, но иначе грамадният дрешник беше подреден като аптека. Безбройните костюми в синьо, сиво и черно, както и ризите — от бели, до ушити от платове в пастелни цветове — бяха на отделни закачалки.
Анцузи, тренировъчни трика, халати и хавлии прилежно бяха сгънати и подредени на съответните места.
Истински водопади от вратовръзки, шалчета и колани се спускаха от вратите на дрешника. Всеки чифт от камарата обувки беше в прозрачна кутия, която бе и номерирана.
Ив забеляза, че според номерацията липсват шест чифта.
В единия край на помещението беше монтиран снежнобял плот с тройно огледало, което беше обрамчено от красиви кръгли крушки. Пред плота беше поставен удобен тапициран стол. Тя напосоки отвори едно от дванайсетте чекмеджетата и видя, че е пълно с гримове, които биха накарали сърцето на приятелката й Мейвис да затупти от радост.
Докато правеше видеозапис на съдържанието, разгледа етикетите на производителите, които й бяха непознати също като авторите на картините във всекидневната.
Излезе от дрешника, върна се по коридора, който беше застлан с прекрасен мокет, и откри помещението, което най-много я интересуваше — кабинета. Тук вече се бяха настанили Карън Стоу и още двама агенти на ФБР и използваха компютъра на Йост, за да прегледат съдържанието на куп дискове.
— Бързал е — заяви Стоу, изправи се, сложи ръце на кръста си и се загледа в данните, които пробягваха на монитора. — Едва ли е взел всички дискове.
— Взел е всичко, което му е било необходимо — обади се Ив от вратата, а агентката на ФБР реагира така, сякаш й бяха нанесли удар в челюстта. Рязко отметна глава и сви устни, сетне се обърна към помощниците си:
— Уведомете ме, ако откриете нещо важно.
Излезе в коридора и направи знак на неканената посетителка да я последва, но Ив продължи да говори, без да помръдне от мястото си:
— Опаковал е багажа си, като е взел всичко необходимо, преспокойно е прегледал съдържанието на дисковете и на файловете в компютъра. Едва ли му е отнело много време, ако и документацията му е подредена като жилището му. Предполагам, че притежава електронен бележник и няколко преносими компютри, които е взел със себе си. Смятам, че само половин час, след като неговият човек го е информирал за предстоящата акция на ФБР, Йост вече е напуснал апартамента.
— Не желая да обсъждаме въпроса тук.
— Жалко, факт е обаче, че хората от моя екип спипаха престъпника в бърлогата му, докато вие се движехте в омагьосан кръг. Никога нямаше да влезете в това жилище, ако не бяхме положили толкова много усилия.
— Ако се беше съгласила да ни сътрудничиш…
— Като вас ли? — прекъсна я Ив. — Да, проявихте завидна готовност да си сътрудничим. Кого подкупихте да ви съобщи, че искам заповед за обиск и за задържане? Коя важна клечка притиснахте, че да анулирате моята операция и да провалите онова, което бяхме постигнали с цената на много работа?
— Държавните интереси са на първо място…
— Глупости, Стоу! Правосъдието е по-важно от всичко и ако навреме бях получила заповедта за задържане, Силвестър Йост вече щеше да бъде в ареста, вместо да се крие някъде и да крои планове за убийството на поредната си жертва.
„Знам, че си права!“ — помисли си Стоу, но все пак възрази:
— Говориш наизуст — няма начин да го знаеш със сигурност.
— Едно е сигурно и дори ти не можеш да го отречеш — че Йост е избягал. Питам се дали ще изпиташ угризения на съвестта, когато те повикат да огледаш следващата му жертва.
За миг Стоу затвори очи и си пое въздух, сетне промълви:
— Предлагам да отидем някъде и да си поговорим насаме…
— Не!
— Както желаеш! — Във внезапен пристъп на гняв федералната агентка рязко затвори вратата, за де не
