— Снощи отново сънува кошмар, който бе предизвикан от всичко случило се напоследък. Никога не съм я виждал толкова уплашена и безпомощна — добави той, когато Фийни отново вдигна глава. — Но тази сутрин нямаше и следа от страха и безсилието. Тя владееше не само чувствата си, но и способността да ръководи своя екип, бе готова да изпълни служебния си дълг. Вероятно разбираш какво означава това. Скапаните федерални агенти никога няма да проумеят с каква смелост е надарена. — Отново погледна през прозореца и видя съпругата си да се приближава обратно към къщата. — Ив притежава неповторима смелост. Стоу и Джейкъби пет пари не дават за жертвите на убийства. За тях това са само имена и дати. За Ив мъртвите са хора… Онези от ФБР никога няма да проумеят изключителната й смелост и голямото й сърце, които я правят различна от другите.
— Имаш право — въздъхна Фийни. — Струва си човек да се замисли върху думите ти. Има още нещо, което тя заслужава да чуе и аз пръв ще го кажа не само на нея, но и на всеки, който пожелае да ме изслуша. Дори онези от ФБР да арестуват престъпника, заслугите за залавянето му са само нейни.
— Няма да го арестуват! — Уитни, чието лице изглеждаше като издялано от камък, влезе обратно в стаята. — Йост е избягал.
Тринайсета глава
Фийни буквално побесня от гняв и от устата му се изля порой от цинични ругатни, на каквито са способни само ирландците. Още докато се изкачваше по стълбището и вървеше по коридора, Ив чу гневната му тирада и разбра какво се е случило.
— Не стига, че са мръсници и подлеци — с пълна пара продължаваше Фийни, — ами са и пълни идиоти! Докато са се чудели как да си припишат заслугите за залавянето му, Йост е разбрал, че са го надушили, и се е скрил в миша дупка. Сега нито федералните, нито ние ще го заловим!
— Не сме сигурни, че е надушил за предстоящия арест — подхвана Уитни, а ирландецът, който в гнева си забрави, че разговоря с командира си, кръвнишки го изгледа и възкликна:
— Дрън-дрън! Говориш врели-некипели, Джак! Някой го е предупредил за намеренията ни и забавянето на заповедта за задържане му е помогнало да избяга. Вече щеше да бъде в ръцете ни, ако онези глупци не се бяха намесили!
— Избягал е — промълви Ив, но колкото и да е странно, не изпита гняв — може би ядът й беше потушен от яростния изблик на Фийни. Усещаше се някак изтръпнала и безчувствена.
— Акцията на ФБР се е провалила. — Уитни говореше с престорено спокойствие и не издаваше чувствата си. — Преди минути са проникнали в апартамента на Йост, но не са го намерили.
— Прегледали ли са записите на охранителните камери? Разговаряли ли са с портиера или със служителите, отговарящи за охраната на сградата, за да се уверят, че заподозреният е в жилището си?
— Не знам подробности. Известно ми е само, че заподозреният е избягал и акцията се е провалила.
Ив кимна:
— Дори да е така, искам сама да се уверя, сър.
— Аз също. — Уитни я изгледа, сетне прехвърли погледа си върху Фийни. — Да вървим.
В елегантното фоайе и по коридорите на разкошната сграда витаеха униние и гняв. Служителите от ФБР не бяха дружелюбно настроени и гледаха накриво представителите на местните полицейски власти.
Ив предполагаше, че между нея и агентите биха се разразили не само словесни схватки, но присъствието на Уитни, който не само бе надарен с внушително телосложение, но умееше да прикрива чувствата си, предотврати неприятните инциденти.
Тъй като знаеше, че Фийни още кипи от гняв и не може да се разчита на него, тя се обърна към Макнаб:
— Опитай се да приложиш младежкия си чар и да измъкнеш някаква информация от колегите си от ФБР. Вече са изгледали или ще прегледат записите, направени от охранителните камери. Искам да знам кога Йост е напуснал сградата, кой изход е използвал и какво е носел.
— Дадено, лейтенант. — Младежът пъхна ръце в джобовете на ягодовочервения си панталон и се отдалечи с небрежна походка.
— Пийбоди, поразпитай съседите, които живеят в апартаментите на долните етажи, но се постарай да не те забележат федералните. Добре ще бъде да измъкнеш някакви сведения от дроидите, отговарящи за поддръжката и за охраната на сградата.
Тя се качи на асансьора заедно с Уитни и с Фийни и запази мълчание, докато кабината се движеше към последния етаж. Трябваше й малко време за размисъл. Йост се беше измъкнал тъкмо навреме, което означаваше, че има сигурен информатор. Кой ли е неговият човек? За ФБР ли работи или за полицията? А може би и за двете организации.
Избягал е тъкмо навреме, но още не е приключил работата си в Ню Йорк, следователно още е в града. Дали е отседнал в хотел? Твърде е възможно, но по-склонна бе да вярва, че той или човекът, който го е наел, разполага с тайна квартира, за да се укрие, докато изпълни задачата си. Интересно колко време ще чака, докато нападане следващата си жертва, като се има предвид, че го издирват не само от полицията, но и от ФБР?
Беше погълната от мислите си за Йост и дори не забеляза, че слезе от асансьора преди Уитни. Върна се към действителността едва когато се озова лице срещу лице с Джейкъби.
Той веднага придоби войнствено изражение и застана на пръсти като боксьор, който се подготвя за следващия рунд:
— Нямаш работа тук! Това е операция на ФБР!
— Това е операция, прецакана от ФБР! — намеси се Уитни, преди Ив да проговори. — Бъдете така добър да обясните как с вашите хора допуснахте да избяга заподозреният, чието местонахождение бе посочено от моите служители?
Джейкъби знаеше, че ще последват строги дисциплинарни наказания и възнамеряваше да направи всичко възможно да прехвърли вината върху местните полицейски служители, за да се спаси.
— Тази операция, провеждана от федералните служби, се подготвя от доста време насам. Едва ли е необходимо да обяснявам, че…
— Точно така — безцеремонно го прекъсна Уитни. — От години се опитвате да попаднете на следите на Йост, а лейтенант Далас съумя да го открие само за една седмица. Не стига, че най-безцеремонно се възползвахте от информацията, събрана от моите служители по време на разследването, ами провалихте акцията. Жестоко се лъжете, ако си въобразявате, че не дължите обяснение на мен, на началника на полицията, на лейтенант Далас и на вашите началници. Предлагам… — Той застана така, че да закрие Ив с тялото си и добави: — Предлагам да започнете с мен.
Тя се спусна по коридора, който още беше пълен с агенти на ФБР в пълно бойно снаряжение — инициалите на организацията бяха изписани с големи жълти букви на гърбовете на якетата им — и влезе в мезонета.
„Метачите“ вече се бяха заловили за работа, подпомагани от други агенти, но тя все пак видя онова, което я интересуваше — как е живял Силвестър Йост.
„В охолство, ако се съди по дебелите скъпи килими и меките възглавници“ — помисли си. През остъклената стена се разкриваше приказен изглед към града, а просторната тераса бе украсена с умело аранжирани растения в лъскави керамични саксии.
Следващото, което й направи впечатление, бяха пастелните цветове, които действаха успокояващо, и картините в изящни позлатени рамки. Мебелите бяха от дърво и очевидно имаха антикварна стойност — откакто живееше с Рурк тя се бе научила да разпознава скъпите вещи и предмети от отминали епохи.
Както и очакваше, мнението й, че Йост е чистник и педантично поддържа реда, се потвърди. Безпорядъкът в дневната очевидно беше причинен от „метачите“. Под черния прах за взимане на отпечатъци полираните повърхности на мебелите блестяха.
Върху ниска масичка с извити крака, украсени с дърворезба, беше поставена кристална ваза с красиви цветя. На пиедестал в ъгъла беше поставена статуя на дългокоса гола жена, изработена от бял мрамор.
Музикалната уредба и апаратурата за комуникации, които бяха вградени в дървени шкафове, в момента
