в работата!
Разбира се, Чарлс никога не я беше виждал гола, но нямаше да го признае пред Макнаб.
— Така значи! — процеди младежът. Думите й толкова го засегнаха, че за миг той забрави гнева си. После си каза, че не бива да се предава, че трябва да се държи като истински мъж. Кимна, отстъпи назад и заяви: — Аз също не желая да се обвързвам с теб.
— Радвам се.
— Аз още повече! — Той понечи да отвори вратата и изруга, защото беше забравил да я отключи, което развали ефекта от победоносното му напускане. Хвърли последен унищожителен поглед на Пийбоди и излезе, като тресна вратата.
Тя се намръщи, набързо закопча куртката си и я приглади с длани, като подсмърчаше. Внезапно осъзна, че плаче. Изпъна рамене и си каза, че трябва да се овладее, че е глупаво да рони сълзи, докато се взира в полицата с почистващи препарати. Още по-глупаво бе да хаби чувствата си за слабоумен тип като Макнаб.
Тъкмо когато Ив прибавяше към рапорта си резултатите от проучването, което беше възложила на компютъра, в канцеларията й влезе Надин Фарст.
Първата й реакция бе да изругае, но Надин добре я познаваше и не се изненада, нито се засегна. Ив побърза да съхрани информацията и изключи монитора, преди любопитната телевизионна репортерка да надникне през рамото й.
— Какво искаш? — попита грубо, вместо да я поздрави.
— Радвам се да те видя, Ив. Изглеждаш прекрасно. Да, с удоволствие ще пия кафе. — Надин, която изобщо не беше смутена от недружелюбното посрещане, се приближи до автоготвача и го програмира да приготви две чаши кафе.
Беше привлекателна млада жена, а тъмнорусата й коса, подредена в стилна прическа, смекчаваше острите й черти. Носеше маковочервен костюм, който подчертаваше закръглената й фигура и хубавите й крака.
Разбира се, привлекателната външност и стилното облекло бяха задължителни за успеха на всяка телевизионна репортерка, но Надин Фарст имаше и други качества. Надарена беше с ум, остър като бръснач, и със способността да надушва сензацията.
— Заета съм, Надин. Ще се видим по-късно.
— Да, на пресконференцията. — Без да се обижда от грубия й тон, репортерката й подаде чаша кафе и се настани на паянтовия стол пред бюрото. — ФБР ще обясняват на медиите за провала на операцията по залавяне на опасния престъпник.
— Защо не се подготвяш, а си дошла да разговаряш с мен?
— О, подготвям се. — Надин лукаво се усмихна и отпи от кафето си. — Едно птиченце ми каза, че и ти ще участваш в пресконференцията. Тъкмо започнах да обмислям въпросите, които ще ти задам, научих, че няма да присъстваш. И още, че предварително обявената среща на шефовете на нюйоркската полиция с представителите на медиите се отлага. Какъв е вашият коментар, лейтенант Далас?
— Няма нищо за коментиране. — В продължение на двайсет минути Ив беше обсъждала с Уитни стратегията си и отговорите пред журналистите. — Акцията е била проведена от агентите на ФБР, не от моя екип или други колеги от полицията.
— Разбрах, че след провала на операцията ти си посетила сградата, откъдето е избягал престъпникът. Защо?
— Случайно бях в този квартал.
— Престани, Далас! — Репортерката се приведе и я погледна в очите. — Насаме сме, камерата не работи, изявленията ти не се записват. Подхвърли ми някоя и друга трохичка.
— Никога не си се задоволявала с трохи. Остави ме на спокойствие, Надин, претрупана съм с работа.
— Да, претрупана си с убийства. Две на брой. Извършени са по един и същи начин, което означава, че са дело на един престъпник. Ако наистина си заета с разследването на тези тежки престъпления, както и с подготовката на предстоящата разпродажба на театралните реквизити на Магда Лейн, защо си пъхаш носа в провалената операция на ФБР?
— Нямам навик да си пъхам носа в чужди работи!
— Именно. — Надин доволно се усмихна и отново се облегна назад. — Каква е връзката между двете убийства и операцията на федералното бюро?
Ив също се усмихна. Помисли си, че също умее да играе на котка и мишка. Отпи от кафето си и подхвърли:
— Предлагам да зададеш този въпрос на специалния агент Джейкъби. Попитай него или специалната агентка Стоу защо са завели цял отряд командоси в сграда, която е частна собственост, без предварително да проучат дали човекът, от когото се интересуват, е в жилището си. Попитай ги още как се чувстват, след като с необмислените си действия са предупредили престъпника за предстоящото му задържане и сега той е на свобода.
— Брей, работата била дебела! Вероятно няма да получа отговори, но за сметка на това чух няколко много любопитни въпроса. Подозирам, че специалните агенти са попречили на работата ти…
— Искаш ли да знаеш истината? Неофициално, разбира се. Онези тъпаци провалиха не само разследването, но и операцията, която възнамерявахме да проведем, а накрая здравата се оплескаха.
— И въпреки това още са живи! Разочароваш ме, Далас.
Ив се намръщи и промърмори:
— Мисля, че след пресконференцията дълго ще си ближат раните — ти няма да ме разочароваш.
— Ах, чувствам се употребена — престорено въздъхна репортерката. — И все пак ми е много приятно. — Изпи кафето, но продължи да върти чашата между пръстите си. — Ще ми направиш ли една услуга в замяна за сътрудничеството?
— Нямам какво повече да ти кажа!
— Въпросът ми е свързан със съвсем друга тема. Става дума за предстоящата разпродажба. Ако вляза в залата със служебния си пропуск, няма да имам право да наддавам. Изгарям от желание да участвам в търга, Далас. Голяма почитателка съм на Магда Лейн. Ще ми осигуриш ли билети?
— Това ли било? — облекчено въздъхна Ив и сви рамене. — Сигурно ще мога да ти услужа.
Надин кокетно се нацупи и вдигна два пръста.
— Два билета ли искаш?
— Ще се чувствам по-приятно, ако съм в компанията на кавалер. Нали си ми приятелка, направи ми тази услуга.
— Понякога приятелството се заплаща прекалено скъпо. Ще видя какво мога да направя.
— Много благодаря! — Репортерката скочи на крака. — Време е да изчезвам. Трябва да бъда навреме в залата за пресконференции на ФБР. Включи си телевизора и ще видиш как кървят раните им.
— Може би…
— Чао, Пийбоди! — Надин махна на младата жена и тичешком излезе от малката канцелария.
Ив се обърна към помощничката си:
— Възможно е да не успея да гледам пресконференцията. Погрижи се по-късно да получа видеозапис.
— Слушам, лейтенант. Да разбирам ли, че присъствието ви не е задължително?
— Точно така. Нека онези от ФБР сами сърбат попарата, която си надробиха. — Отново включи монитора и добави: — Налага се да проведем кратко съвещание. Предлагам да започнем в четири, ако е удобно на Фийни и на Макнаб. Запази някоя от залите.
На Пийбоди й идваше да се разплаче, задето щеше да пропусне срещата с Чарлс, но само кимна:
— Слушам. Между другото, разговарях с Чарлс Мънроу.
Въпреки че умът й беше зает с друго, Ив долови промяната в гласа на помощничката си.
— Неприятности ли имаш с него?
— Напротив. Той си спомни Йост и потвърди, че онзи редовно посещавал оперните представления. Не пропукал премиера или нова постановка. Сподели с мен нещо много любопитно — негова клиентка му
