— Цели шест седмици убеждавах шефовете да снабдят отдела с по-съвременна техника. Средствата едва им се откъснаха от сърцето. Срамота — началникът на отдел „Електронна обработка на информацията“ да моли за модерен компютър!
— Само след няколко месеца модерният ти компютър ще бъде безнадеждно остарял.
Фийни поклати глава:
— Виждал съм само в твоя кабинет и в кабинета на Далас моделите 60Т и 60М, както и осъвременената версия на модел 7500МТС, но забелязвам, че не са пуснати в масово производство. Вероятно има някакви спънки…
— Не бих казал — усмихна се Рурк. — Какво е мнението ти за модел 100000, който едновременно изпълнява петстотин задачи?
— Такъв модел е само утопия. Не е изобретен чип или система от чипове, които да осъществяват петстотин функции. На света не съществува толкова мощен компютър.
— Грешиш — отбеляза Рурк и още по-широко се усмихна. Фийни пребледня и притисна длан до сърцето си:
— Не се шегувай, момче! Ще ме докараш до инфаркт.
— Имаш ли желание да изпробваш един от прототипите и да ми кажеш мнението си?
— Какво искаш в замяна? — намръщи се ирландецът. — Подозирам някаква уловка.
— Няма уловка. Държа да съобщиш мнението си, когато се обсъжда необходимостта от закупуването на ново електронно оборудване, включително този модел, за нюйоркската полиция, както и за полицейските служби в цялата страна.
— Ако този компютър наистина е толкова мощен, ще направя всичко възможно да убедя шефовете да се изръсят. Кога ще го имам?
— До края на седмицата. — Рурк тръгна към вратата.
— Само затова ли си тук?
— Да, освен това ще се отбия при жена си. През целия ден ще бъда много зает и едва ли ще успея да й се обадя. — Обърна се и срещна погледа на Фийни. — Наслука, приятелю.
Ирландецът само поклати глава, замечтано въздъхна, като си представи какво удоволствие ще бъде да работи със свръхмощния модел 100000 МТ, сетне извърна поглед към своя компютър.
Внезапно забеляза на бюрото си някакъв диск, който не беше там преди идването на Рурк.
„Вярно е, че съм преуморен — помисли си, — но зрението ми още не е толкова отслабнало. Да пукна, ако видях кога неочакваният посетител ми е оставил «подарък»! Бива си го този Рурк.“
Огледа диска, доволно се усмихна и го зареди в компютъра. „Ще им покажем на какво са способни ирландците!“ — каза си и се залови за работа.
Силвестър Йост седеше в трапезарията на красивата триетажна къща и довършваше обяда си под звуците на финалната ария от „Аида“, като с наслада отпиваше от чашата с превъзходно бяло вино.
Почти никога не пиеше вино на обяд, но този път беше заслужил да се поглези. Усмихна се, като си спомни как беше напуснал жилището си под носа на онези глупаци от ФБР и как лимузината му с тъмни стъкла беше потеглила минути, преди те да влязат в сградата.
Мразеше да се измъква на косъм, но от друга страна това разнообразяваше рутинната му работа.
След като отпи няколко глътки от превъзходното бяло вино, гневът му постихна. Нареди на музикалната система да намали звука и набра някакъв номер, като изключи видеокамерата на телефона. Човекът от другата страна на линията стори същото. Като допълнителна предпазна мярка гласовете им минаваха през електронно устройство, което ги променяше до неузнаваемост. Известно бе, че хакерите могат да проникнат дори в закодираните джобни компютри, осигурени с допълнителна защита.
— Настаних се — каза Йост.
— Добре. Надявам се да се чувстваш удобно.
— Засега нямам избор. Тази сутрин претърпях огромна загуба. Картините и другите предмети струват няколко милиона, освен това ще ми трябват средства за нови дрехи и за козметика.
— Известно ми е. Предполагам, че след известно време ще ти върнем ако не цялото, то част от имуществото ти. В противен случай ще възстановя половината от сумата, която си загубил. Отказвам да поема цялата отговорност.
Йост предпочете да не се пазари, защото се мислеше за почтен бизнесмен. Знаеше, че откриването на апартамента му и загубите, произтекли от акцията на ФБР, донякъде са по негова вина. Налагаше се внимателно да обмисли досегашните си действия и да разбере къде и кога е допуснал грешка.
— Съгласен съм — промърмори. — Все пак обаждането ти сутринта беше съвсем навременно, пък и тази квартира засега ме устройва. Да продължа ли изпълнението на плана?
— Да. Следващият удар е насрочен за утре.
— Както кажеш. — Йост с наслада отпи от кафето си. — Длъжен съм обаче да те предупредя, че в удобен момент възнамерявам да отстраня лейтенант Далас. Заради нея претърпях огромни загуби, освен това вече е по петите ми.
— Няма да получиш нито цент за отстраняването й.
— Услугата ще бъде безплатна.
— От самото начало ти обясних защо не бива да я убиваш. Смъртта й ще накара Рурк да хукне като хрътка по следите ни. Няма да миряса, докато не се добере до нас. Съветвам те да й създаваш работа и да отвличаш вниманието й, докато приключим окончателно.
— Както вече споменах, не искам да ми платиш за отстраняването й, следователно нямаш думата по въпроса. Важното е, че ще изпълня условията на нашия договор. — Той сви юмрук и ритмично заудря по масата, застлана със снежнобяла покривка. — Тя ще си плати за всичко, което ми причини. Смятам, че смъртта й ще извади Рурк от равновесие и ще улесни задачата ти.
— Повтарям, не се занимавай с Далас, а с човека, когото сме набелязали.
— Бъди спокоен, знам си работата. — Продължи машинално да удря по масата, сетне осъзна какво прави и отпусна юмруци. Всъщност виното не му помогна да се отпусне, гневът все още бушуваше в гърдите му. Изпитваше и още нещо, което не бе чувствал отдавна и почти бе забравил вкуса му.
Страх!
— Обектът ще бъде отстранен утре, както е по план. Нямай грижа, че Рурк ще ни отмъсти, след като очистя ченгето — възнамерявам да елиминирам и него. Разбира се, срещу заплащане.
— Ще получиш обещаното възнаграждение, ако успееш да се справиш с Рурк в периода от време, за който се уговорихме. Имало ли е случай да не ти платя, след като си свършил работата си?
— Съветвам те да направиш постъпки хонорарът да бъде преведен по сметката ми — сопна се Йост и прекъсна връзката.
Рязко се изправи и закрачи напред-назад като разярен звяр. Когато гневът му попремина, отиде в кабинета на втория етаж, в който беше инсталирал преносимите компютри.
Седна зад удобното бюро, насили се да прогони гнева и да проясни съзнанието си, сетне нареди на компютъра да покаже на монитора информацията за лейтенант Ив Далас. Дълго време остана неподвижен, като се взираше в снимката й на монитора.
Петнайсета глава
Рурк не стигна до канцеларията на Ив. Като зави по коридора, видя съпругата си да крещи на един от автоматите за шоколади:
— Пуснах монетите, а ти ги глътна, мръсен кръвопиец такъв! — Тя подчертаваше всяка дума, като удряше с юмрук мястото, където би трябвало да се намира сърцето на машината.
ВСЕКИ ОПИТ ДА СЕ ОГРАБИ ИЛИ ДА СЕ РАЗРУШИ ТОВА УСТРОЙСТВО СЕ СМЯТА ЗА КРИМИНАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Напевният глас на машината беше превзет и навярно още повече вбесяваше Ив.
