УСТРОЙСТВОТО Е СНАБДЕНО С КАМЕРА, КОЯТО Е ЗАПИСАЛА НОМЕРА НА ЗНАЧКАТА ВИ. ЛЕЙТЕНАНТ ИВ ДАЛАС, МОЛЯ ПЪХНЕТЕ В СЪОТВЕТНИЯ ПРОЦЕП МОНЕТА ИЛИ КРЕДИТНИ ЖЕТОНИ. НЕ ПРАВЕТЕ ОПИТИ ДА ОГРАБИТЕ И РАЗРУШИТЕ МАШИНАТА.
— Добре, вече няма да се опитвам да те ограбя или да те разруша, скапан електронен крадецо, а ще го направя!
Понечи да изрита автомата с десния си крак, с който, както Рурк отлично знаеше, можеше да нанесе парализиращ удар. Преди да изпълни заканата си, той пристъпи към нея и я побутна встрани, при което тя загуби равновесие:
— Позволи на мен, лейтенант.
— Да не си посмял да дадеш още монети на това крадливо копеле! — сопна се тя и изсъска, като видя, че Рурк отказва да й се подчини.
— Предполагам, че искаш от любимите си шоколадчета — промърмори той. — Обядвала ли си?
— Разбира се… Да знаеш, че този мръсник ще продължи да краде, ако хората се подчиняват на капризите му.
— Скъпа Ив, това е само машина, която не притежава разум.
— Чувал ли си термина „изкуствен интелект“, умнико?
— Не се отнася за автомат за шоколадчета — отбеляза Рурк и натисна един бутон.
ИЗБРАХТЕ ПЕТДЕСЕТГРАМОВО ШОКОЛАДОВО ДЕСЕРТЧЕ „РОЯЛ ДРИЙМ“. ТОЗИ ХРАНИТЕЛЕН ПРОДУКТ СЪДЪРЖА ШЕЙСЕТ И ОСЕМ КАЛОРИИ, КАКТО И 2.1% МАЗНИНИ, СОЯ, СОЕВИ ПРОДУКТИ, СУХО МЛЯКО, ПОДСЛАДИТЕЛ И ЗАМЕСТИТЕЛ НА ШОКОЛАД.
— Прекрасна храна — промърмори Рурк.
ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, ЧЕ ХРАНИТЕЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА ПРОДУКТА СЕ НЕИЗВЕСТНИ, ОСВЕН ТОВА ТОЙ ПРЕДИЗВИКВА У ОТДЕЛНИ ЛИЦА РАЗДРАЗНЕНИЕ ИЛИ ЧУВСТВО ЗА БОДРОСТ. ПОЖЕЛАВАМ ВИ ДОБЪР АПЕТИТ И ПРИЯТЕН ДЕН.
— Да го духаш! — процеди Ив и разкъса опаковката. — Пак са ми откраднали шоколадчетата, въпреки че ги бях прикрепила с безцветна лепенка отзад на автоготвача. Представи си, задигнаха ми две истински шоколадчета, не някое от глупавите десертчета, дето са чиста химия! Някой ме е проследил, но рано или късно ще го пипна и жив ще го одера! Да, ще го одера, но много бавно! — Но още с първата хапка настроението й се подобри. — Какво правиш тук?
— Любувам ти се. — Той не издържа, обгърна с длани лицето й и впи устни в нейните. — Господи, как ли съм живял без теб?
— Я престани! — Краката й се подкосиха от желанието, което забушува в кръвта й, но тя се изтръгна от прегръдките му и тревожно се огледа. Знаеше, че ако някой ги е забелязал, цяла седмица няма да се отърве от подигравките на колегите си. — Ела в канцеларията ми.
— С удоволствие, лейтенант.
В мига, когато се озоваха в тясното помещение, Рурк затвори вратата и още по-страстно целуна съпругата си.
— Престани, на работа съм — прошепна тя и усети как разумът й се замъглява.
— Знам, но ми позволи да те подържа в прегръдките си. — Той си помисли, че някой ден може би ще свикне с начина, по който любовта му към нея сякаш го сграбчва за гърлото, но засега не се очертаваше подобна възможност. Отдръпна се, прокара длани от раменете до китките й и промърмори: — Дано ми държи влага до довечера.
— Взимаш ми ума! — Ив тръсна глава, за да проясни съзнанието си. — Действаш по-възбуждащо от шоколадово десертче.
— Скъпа Ив, трогнат съм от комплимента.
— Признавам, че ми беше много приятно, но ми предстои важно съвещание и не бива да се размеквам. Защо си тук?
— За да ти купя шоколадче. — Рурк нежно докосна трапчинката на брадичката й. — Известно ли ти е, че Пийбоди и Макнаб са се сдърпали?
— Ненавиждам тази дума. Между тях се е случило нещо, както и предвиждах, а ти си най-големият виновник, задето даваш съвети на Макнаб. Изпратих Пийбоди в лечебницата да вземе успокоително и да полегне половин час.
— Попита ли я какво се е случило?
— Откъде накъде? Не съм я попитала и няма да го направя!
— Ив!
Тя долови упрека в гласа му и настръхна:
— Това тук е полицейско управление и си имаме достатъчно работа да разследваме убийства и да бдим за спазването на реда и закона. Според теб как трябва да постъпя, когато помощничката ми циври за глупости?
— Изслушай я — каза Рурк и я накара да занемее. — Колкото до целта на посещението ми, дойдох да ти съобщя, че ще вечерям с Магда Лейн и с нейните хора. Тя настояваше да присъстваш на вечерята, но й обясних, че си много заета. Предполагам, че ще се прибера рано.
Ив се опита да прикрие разочарованието си, като каза:
— Кажи ми къде ще се срещнете. Ще се отбия, стига да намеря някаква пролука.
— Не вярвам да успееш.
— Програмата ми е много натоварена. Затова казах, че само ще се отбия.
— Имам среща в осем и половина в „На върха на Ню Йорк“. Благодаря ти.
— Ако не дойда до девет и петнайсет, значи са ме задържали в службата.
— Добре. Има ли нещо ново, която трябва да съобщиш на цивилния експерт-консултант?
— Засега няма, но ако искаш, ела на съвещанието.
— За съжаление не мога да присъствам — чакат ме на друго място. Довечера с теб ще проведем… частно съвещание и ще ми кажеш какво сте решили. — Той взе ръката й и целуна кокалчетата, които беше разранила, докато удряше автомата. — Постарай се да изкараш деня, без да се сражаваш с друг неодушевен предмет.
— Много смешно — промърмори Ив, когато той излезе. След това застана на прага и докато отхапваше от шоколадчето, проследи с поглед съпруга си, който се отдалечаваше по коридора. „Задникът му си го бива“ — помисли си и доволно се усмихна.
Тръсна глава и се върна към действителността. Грабна папките и дисковете, които й бяха необходими за съвещанието, и тръгна към залата за конференции.
Тъкмо когато започна да подрежда нагледните материали, помощничката й отвори вратата и побърза да каже:
— Аз ще се заема с това, лейтенант.
Ив с облекчение забеляза, че сълзите й са пресъхнали и гласът й вече не трепери. Понечи да я попита дали се чувства по-добре, но внезапно осъзна колко коварна може да се окаже тази проява на внимание. Невинният въпрос бе като подвижни пясъци, въвличащи я в разговор по тема, която тя предпочиташе да избягва.
Затова не каза нито дума, докато Пийбоди зареждаше дисковете и подреждаше на масата разпечатките с най-новите данни.
— Нося видеозапис на пресконференцията, лейтенант. Ще го гледате ли?
— Не, ще взема диска у дома. Ти гледа ли пресконференцията по телевизията?
— О, да, беше истинско шоу. Онези от ФБР се изплъзваха като змиорки, докато Надин ги разби с въпроси, свързани със същността на акцията — например дали са проникнали в сградата, преди да разберат дали заподозреният е в апартамента си. Джейкъби взе да усуква и заяви, че тактиката по време на акции е служебна тайна, обаче тя за втори път го срази, като попита как се е случило така, че заподозреният —
