посочила Йост и заявила, че го познава. Според нея името му било Мартин Роулс и бил предприемач.
— Никога досега не е използвал този псевдоним. Браво, Пийбоди. Още сега ще проверя новата информация чрез компютъра. Как се казва клиентката на Мънроу?
— Той е прекалено дискретен и не пожела да ми каже името й. Съгласи се обаче да разговаря с нея и да я попита откъде познава Роулс. Ако… — Тя се прокашля, сетне продължи: — Ако тази информация не ви задоволява, ще настоявам за повече.
— Засега е достатъчна. — Внезапно Ив забеляза, че помощничката й се е просълзила и устните й треперят, и стомахът й се сви от лошо предчувствие.
— Какво правиш? — попита сурово.
— Нищо, лейтенант.
— Защо всеки момент ще избухнеш в сълзи? Знаеш, че мразя да се плаче през работно време!
— Не плача — избърбори помощничката й и се засрами от проявата си на слабост. — Само че не се чувствам добре. Възможно ли е да не присъствам на съвещанието?
— Как няма да ти е зле, като изяде цяло пликче мазни картофи? — облекчено промърмори Ив. — Ако те боли стомахът, отиди в лечебницата и полегни поне половин час. — Погледна часовника си, за да засече времето, и чу задавено ридание.
Рязко вдигна глава и облекчението й беше заменено от зашеметяващо прозрение:
— Да му се не види! Скарала си се с Макнаб, така ли?
— Ще ви бъда признателна, ако не произнасяте пред мен това име — през сълзи заяви помощничката й.
— Знаех си, че рано или късно ще се случи. Знаех си! — Тя гневно скочи на крака и ритна бюрото.
— Той ме нарече…
— Не! — Ив вдигна ръце, сякаш да се защити от метеорит, който с шеметна скорост се носи към нея. — Нито дума повече! Не желая да слушам за взаимоотношенията ви, не желая да знам за тях, не искам дори да мисля по този въпрос! Тук е полицейско управление и ти си полицейска служителка… — Тя ужасено млъкна, като видя, че очите на помощничката й отново се наливат със сълзи.
— Слушам, лейтенант.
— Господи, само това ми липсваше! — Притисна длани към слепоочията си, като че ли се опитваше да задържи мозъка в черепа си. — Ето какво ще направиш. Отиди в лечебницата и вземи… някакво лекарство, после си полегни. Стегни се — искам те точно в четири на съвещанието! Ще се погрижа за залата, а ти се постарай да се овладееш. Дръж се като полицай и разрешавай личните си проблеми след работно време.
— Слушам, лейтенант. — Помощничката й отново подсмръкна, обърна се и тръгна към вратата.
— Полицай Пийбоди! Нима искаш той да те види подута от плач?
Пийбоди рязко се извърна, изпъна рамене.
— Не — прошепна, избърса носа си с опакото на дланта си. — Не — повтори и измарширува навън.
— Само това ми липсваше — повтори Ив, сетне се залови да свърши работата на помощничката си.
В Централното полицейско управление имаше отдел, който се помещаваше в сравнително просторни помещения. Тук се поддържаше идеална чистота, а ченгетата носеха елегантни костюми или скъпи спортни облекла и работеха с най-добрата компютърна техника, която можеше да се купи с ограничения бюджет на полицията.
От машините се разнасяше бръмчене, жужене и приглушено подсвиркване, които се сливаха в странна мелодия. На мониторите, монтирани на стените, непрекъснато се сменяха изображения и цифри.
Трите холограмни зали бяха предназначени за стимулиране и разиграване на определени ситуации, но понякога служителите в отдела ги използваха за развлечение или просто да подремнат на спокойствие.
В Отдела за „Електронна обработка на информацията“ никога не наставаше тишина, служителите винаги бяха на поста си, а стените на помещенията бяха боядисани в червено, което стимулираше мисловната дейност.
Рурк влезе в централната зала и се огледа. Забеляза, че компютрите са сравнително нови модели, които само след шест месеца щяха да бъдат безнадеждно остарели, както всички масово произвеждани машини. Засега само той знаеше, че в една от изследователските лаборатории към неговите предприятия е създаден прототип на лазерен компютър, който щеше да предизвика революция на пазара за електронна техника.
Каза си, че трябва да помоли някого от директорите по продажбите да се свърже с представителя на полицията, отговарящ за закупуването на оборудването. Усмихна се, като си помисли каква изгодна сделка ще предложи на „втория дом“ на съпругата си.
Забеляза Макнаб в една от малките кабинки със стъклени стени, които приличаха на килийки в пита с мед, и тръгна към него. Неколцина служители от отдела, които носеха слушалки, неспокойно кръстосваха залата и въвеждаха данни в джобните си компютри, но Макнаб седеше зад бюрото си и се взираше в една точка.
— Иан!
Младежът стреснато подскочи и удари коляното в плота на бюрото. Машинално изруга, сетне изненадано изгледа посетителя:
— Хей, какво правиш тук?
— Трябва да поговоря с Фийни.
— В канцеларията си е. Мини от тук — добави и посочи прохода в стената. — После завий надясно. Той обикновено държи вратата си отворена.
— Добре. Слушай, изглеждаш разстроен, случило ли се е нещо?
Младежът сви кокалестите си рамене:
— Жени! С тях човек има само неприятности.
— Прекалено сурово ги съдиш.
— Напротив. Мисля, че не си струва да се нервираш заради една жена.
— Май нещата с Пийбоди не вървят — подхвърли Рурк.
— За мен тя вече е минало. Време е да се върна към безгрижния ергенски живот. Тази вечер имам среща с една червенокоса дама, която има най-хубавите цици, изваяни от скалпела на пластичния хирург, освен това си пада по оскъдно облекло от черна кожа.
— Разбирам. — Рурк съчувствено го потупа по рамото. — Съжалявам.
— Няма за какво — безгрижно подхвърли младежът и престорено се усмихна, макар да се усещаше така, сякаш коремът му е пълен с оловни тежести. — Не съм от хората, които страдат от раздялата. Червенокосата дама има сестра. Ще се помъча да я уговоря да направим тройка… — Комуникаторът му избръмча. — Извинявай, дългът ме зове.
— Не искам да ти преча — заяви Рурк, мина покрай остъклените кабинки и премина по коридора, който водеше към кабинета на Фийни. Вратата наистина беше отворена, ирландецът седеше зад бюрото си. Косата му беше разрешена, очите му бяха зачервени, но той продължаваше да се взира в трите монитора на стената, по които мълниеносно пробягваха данни. Забеляза, че някой влиза в кабинета, но не откъсна поглед от екраните, само направи знак на посетителя да изчака.
— Компютър, съпостави данните с файл АБ–286. Изчакай команда за показване на резултатите.
Примигна, облегна се назад и като видя кой стои на прага, въпросително повдигна вежди:
— Не очаквах посещението ти.
— Извинявай, че прекъснах работата ти.
— И без това е необходимо малко време за осмисляне на данните.
— На теб ли е необходимо или на компютъра?
— И на двама ни. Съпоставям информацията за убийствата, извършени от Йост, като се опитвам да открия евентуалния поръчител на „ударите“. Надявам се отново да попаднем на следите на този изверг. — Взе няколко захаросани бадемчета от купичката до компютъра и добави: — От взирането в мониторите очите ми взеха да отслабват. Май отново ще трябва да отида на лекар.
Рурк внимателно разгледа компютъра и отбеляза:
— Оборудването си го бива.
