мама. Заплатата му е абсурдно висока, ала Винс вечно няма пари. Сметките за разходите му отиват директно при Карлтън Минс — финансовия съветник на Магда. Възнамерявам да проведа разговор и с двамата, но трябва да пипам много внимателно. Не ми се ще Винс да усети, че го подозирам, да предупреди съучастниците си и да се оплаче на майка си.
Тя млъкна и застана мирно, когато Уитни влезе в залата. Първата й работа тази сутрин беше да му изпрати рапорт за онова, което екипът й беше свършил до момента.
Командирът погледна екрана на стената и от данните разбра докъде е стигнала с изложението на фактите.
— Продължавай, лейтенант — каза и седна.
— Слушам, сър. С Пийбоди ще посетим Минс и Лейн в хотела. Фийни, използвай връзките си е приятелите ти от Международната база данни. Както вече споменах, другите агенции вероятно имат богато досие на Нейпълс и вероятно разполагат със сведения, които още не са ни известни. Дори това да са непотвърдени предположения, постарай се да убедиш приятелчетата ти да ни ги предоставят. Макнаб, ти ще си срещнеш с началника на хората, които отговарят за охраната на залата в „Палас“. Рурк вече го предупреди за очаквания обир, но настоявам и ти да го инструктираш. Докато тази история приключи, ще бъдеш негова дясна ръка. Ще ти бъдат предоставени личните досиета на хората от охраната. Налага се да ги опознаеш като кръвни братя. От теб се иска да осведомяваш началника на полицията, както и членовете на този екип за всяка стъпка и за всяко действие на охранителите. Например ако човекът, който пази на изхода, има обрив на задника, искам да знам какво го е предизвикало. Ясно ли е?
— Да, лейтенант.
Едва сега тя се обърна към Уитни:
— Сър, имам една молба.
— Каква, лейтенант? — попита той и лукаво се усмихна.
— Да използвате връзките си във ФБР и в президентството. Необходима ми е свобода на действие, а Джейкъби няма да ме остави на спокойствие, освен ако… — Тя прехапа езика си тъкмо когато се канеше да заяви, че Джейкъби ще миряса само ако му напъха главата в задника. — Ще ми се пречка, ако не му наредят да не ми се мотае в краката. При положение, че федералните не ми се бъркат в работата и се съгласят да си сътрудничим, ще им предоставя възможността да задържат Йост.
— Какво? Да не си полудяла? — Фийни скочи на крака. Беше се изчервил като домат и гневно размахваше ръце. — Какви ги дрънкаш? Няма да ти позволя да им го поднесеш на тепсия. Скъса си задника от работа, за да попаднеш на следите на мръсника и отдавна щеше да си го тикнала зад решетките, ако онези тъпаци не бяха провалили операцията. Бас държа, че през последната седмица си работила по двайсет часа в денонощието. Погледни се, истинска развалина си, а под очите ти има такива сенки, че приличаш на вампир.
— Фийни…
— Знам какво означава това „Фийни“ — да се държа езика зад зъбите. — Той й се закани с пръст и продължи гневната си тирада: — Не си познала, скъпа. Вярно е, че отговаряш за разследването, но аз имам по-висок чин от теб. Хич не си въобразявай, че ще позволя да предеш щафетата на федералните, след като си пробягала цялото разстояние на едни гърди пред тях! Осъзнаваш ли какво би означавало за кариерата ти, ако именно ти задържиш Йост? От двайсет и пет години насам всички организации за борба с престъпността на Земята и на другите планети напразно се опитват да го пипнат. Успееш ли да го вкараш зад решетките, капитанският чин ти е в кърпа вързан. И да не си посмяла да твърдиш, че повишението не те интересува!
— Повече ме интересува мръсникът да си получи заслуженото. — Ив изпитваше противоречиви чувства — не бе сигурна дали е трогната, смутена или ядосана от гневния му изблик в нейна защита, но в едно бе сигурна — че трябва да използва цялото си ораторско изкуство, за да го разубеди. — Спомни си, че най-важните сведения получихме от анонимен източник — промърмори и го погледна в очите, намеквайки, че много добре знае кой е въпросният „анонимен източник“. — Едва тогава кълбото започна да се размотава. Ако не беше тази информация, нямаше толкова скоро да научим за приятелството между Уинифрид и Карън Стоу, нито пък да използвам Лейн, за да се добера до тримата, които са заговорничили в Париж. Агент Стоу има голям принос за успеха на разследването, защото положи не по-малко усилия от мен. Даде ми ценни сведения, затова обещах да й дам възможност да арестува Йост. Сключих споразумение с нея, Фийни, и няма да се отметна от думата си.
— Пет пари не давам за скапаното ти споразумение! — избухна той. — Командир Уитни…
Уитни вдигна ръка:
— Не искай съдействието ми по този въпрос, въпреки че изцяло подкрепям мнението ти. Лейтенант Далас ръководи разследването и не възнамерявам да се намесвам в работата й. Ще се постарая да изпълня молбата ти, Далас.
— Благодаря, сър. Извинете — добави тя, когато комуникаторът й избръмча. Извади устройството и се отдръпна встрани, за да разговаря.
— Джак — прошепна ирландецът, — тя заслужава да задържи онзи мръсник.
— В момента дори не знаем къде се намира престъпникът, камо ли да говорим за задържането му. Каквото и да се случи, дори той отново да ни се изплъзне, всички знаем каква работа свършихте…
Той млъкна, като чу как Ив изруга и възкликна:
— Как така ви се е изплъзнал? Как позволихте да ви преметне един кльощав грозник, дето се движи така, като че има бастун в задника?
Оказа се, че кльощавият грозник има не само бастун в задника, но и очи на гърба. Съмърсет беше преживял Гражданските войни, беше изкарвал прехраната си с дребни кражби и измами и макар че тези времена безвъзвратно бяха отминали, подушваше ченгетата от километри разстояние.
Освен това веднага разбираше, ако някой го следи. Въпрос на принцип беше да се отърве от „опашката“, след което изпита приятно чувство на удовлетворение. Въпреки че Ив беше изпратила ченгетата по петите му — най-вероятно със съгласието на Рурк — това съвсем не означаваше, че трябва да им се остави.
Вярно е, че отдавна не беше в играта, но още беше в добра форма. Въпрос на чест беше да се изплъзне от ченгетата, което изобщо не го затрудни, тъй като по тротоарите се движеха тълпи от минувачи.
Възнамеряваше да използва почивния си ден, като се разходи по Медисън авеню и обиколи магазините, да обядва в някое от любимите си ресторантчета, сетне, ако има настроение, да посети прочута картинна галерия и да се прибере, за да поеме обичайните си задължения.
За нищо на света нямаше да позволи на любопитните и некадърни ченгета да му попречат да се посвети на любимите си забавления.
Фактът, че Ив ще побеснее, като й съобщят, че обектът на наблюдение се е изплъзнал от преследвачите, само подсилваше задоволството му.
Усмихнато надникна през прозореца на стаята, намираща се на третия етаж на малък луксозен хотел, без да бърза взе аварийния асансьор, излезе от хотела, с небрежната походка на английски лорд прекоси улицата и се качи на ескалатора, за да се върне на Медисън авеню.
„Колко наивно е да се мисли, че две смотани ченгета ще успеят да ме проседят“ — помисли си и се усмихна още по-широко.
Отби се в един закрит пазар, разгледа изложените плодове, възмути се от лошото им качество и си каза, че непременно трябва да поръча праскови от парниците на Рурк. Планираше като десерт след вечерята да поднесе мелба с праскови.
Все пак гроздето не изглеждаше толкова лошо, пък и Рурк държеше да се стимулират местните търговци. Дали да не купи половин килограм от бялото и от черното грозде? Взе две чепки, като внимателно ги хвана за дръжките.
Продавачът, който приличаше на буренце, покачено на къси крачка, се втурна към него и заджафка като териер. Беше от азиатски произход и бе „потомствен“ търговец. В продължение на почти цяло столетие членове на неговата фамилия държаха една и съща сергия на този пазар. През последните няколко години със Съмърсет ежеседмично влизаха в словесни двубои, които доставяха удоволствие и на двамата.
— Щом го опиташ, братле, ще го купиш!
