— Не. Искам пълна информация за собствениците.
ТЪРСЯ…
Докато компютърът извършваше операцията, Ив поръча на автоготвача да й приготви кафе. Още не можеше да повярва, че онези двамата са брат и сестра. Наблюденията й подсказваха, че по-скоро са любовници. Спомни си как се споглеждаха и докосваха и се запита дали между близнаците няма кръвосмесителна сексуална връзка. При тази мисъл почувства, че й се повдига.
С крайчеца на окото си долови някакво движение, след миг Рурк влезе в кабинета й.
— Добро утро. Много си ранобудна.
— Исках да подготвя рапорта си за Уитни. — Взе чашата си от автоготвача и приглади косата си. — Искаш ли кафе?
— Да. — Той усмихнато взе чашата й и не обърна внимание на киселата й гримаса. — Почти през целия ден ще имам заседания.
— Не ми казваш нищо ново — промърмори младата жена и програмира автоготвача да приготви второ кафе.
— Но можеш да се свържеш с мен, ако съм ти необходим.
Тя се готвеше да му отвърне, когато компютърът сигнализира, че е приключил с търсенето на информацията.
— Добре, ще ти се обадя. Трябва да… — Ив изненадано изкрещя, щом Рурк я сграбчи за ризата и я привлече към себе си. — Хей, какво си намислил? Компютър, стоп! — извика и отблъсна съпруга си.
— Харесва ми как ухаеш всяка сутрин — промълви той и се наведе да помирише косата й.
— Използвам най-обикновен сапун.
— Знам.
— Хайде, вземи се в ръце — нареди му тя и мислено го прокле, защото беше накарал сърцето й лудо да бие. — Предстои ми тежък ден — добави и машинално го прегърна.
— На мен също. Липсваш ми, Ив. — Той отмести чашата си и се притисна до съпругата си.
— През последните седмици и двамата бяхме доста заети — промърмори тя и си помисли колко щастлива и спокойна се чувства в прегръдките му. — Невъзможно е да се откажа от разследването на този случай.
— Не съм и очаквал да го сториш. — Рурк потърка страната си в нейната и си каза, че още не може да преодолее ужаса си от онова, което й се беше случило толкова наскоро. — Ще бъда доволен, ако успея да открадна няколко минути от времето ти. — Леко я целуна по устните и добави: — Знаеш, че ме бива по кражбите.
— Как се осмеляваш да ми го напомняш? — Ив се усмихна и обгърна лицето му с длани.
Пийбоди стоеше на прага и се питаше как да постъпи. Прекалено късно бе да отстъпи в коридора, но се страхуваше да влезе в кабинета и да прекъсне двамата влюбени. Те дори не се целуваха, а само стояха прегърнати, ала лицето на Пийбоди пламна и тя със завист си помисли, че едва ли ще намери мъж, който да я обича толкова много.
Изкашля се неловко, за да ги предупреди за появата си.
Рурк отпусна ръце от раменете на Ив и се усмихна на новодошлата.
— Добро утро, Пийбоди. Искаш ли кафе?
— Ами… да. Благодаря… Знаете ли, навън е доста студено.
— Нима? — засмя се Рурк.
— Да. Казват, че температурата щяла да падне още, следобед се очаквала снежна буря.
— Да не работиш в националната метеорологична служба? — поинтересува се Ив и изгледа сътрудничката си. Пийбоди беше поруменяла и машинално опипваше копчетата на униформата си. — Какво се е случило, защо си толкова особена?
— Нищо не се е случило. Благодаря — обърна се Пийбоди към Рурк, който й поднесе кафето.
— Няма защо. А сега ви оставям да работите.
Когато той влезе в съседния кабинет и затвори вратата, Пийбоди въздъхна.
— Сигурно щях да забравя дори името си, ако съпругът ви ме погледне както гледа вас.
— Сигурно затова всички жени припадат по него — иронично отбеляза Ив.
Сътрудничката й я изгледа и промълви:
— Как ли се чувствате, когато сте с него?
— Моля? — Ив смаяно я изгледа, забеляза напрегнатия й поглед и смутено сви рамене. — Не се занимавай с глупости. Предстои ни много работа.
— Мисля, че любовта е най-прекрасното чувство — упорито продължи сътрудничката й. — Та нали и двете нещастни жени са искали да бъдат обичани…
Ив понечи да я прекъсне, но погледна към вратата между двата кабинета и забеляза, че Рурк не я е заключил.
— Едва ли можеш да си представиш какво означава истинската любов — промълви тя и остана учудена от собствените си думи. — Тя променя целия ти живот. Може би никога няма да бъдеш същата, може би дълбоко в душата си ще се страхуваш какво ще се случи, ако… ала любимият винаги ще бъде до теб… Трябва само да протегнеш ръка и той ще бъде там… — Внезапно се почувства неловко и побърза да пъхне ръце в джобовете си. — Нима можеш да откриеш любовта, ако въведеш определени данни в компютъра и той определи най-подходящия за теб партньор? Не съм сигурна. Но двете мъртви жени са си мислели, че си струва да опитат. Седни до мен, Пийбоди, да се залавяме за работа.
— Слушам, лейтенант.
— Ще проучим най-подробно Джереми Вандоурън. Интуицията ми подсказва, че е невинен, но трябва да потвърдим или да отхвърлим предположенията ми. Щом получим пълна информация за петимата мъже, определени като най-подходящи за Холи, отново ще посетим агенцията.
— Детектив Макнаб се явява по ваша заповед — дочу се мъжки глас.
Ив вдигна поглед и видя как младежът се приближава към бюрото й с характерната си ленива походка. Красивото му лице беше озарено от сияйна усмивка. Беше издокаран с аленочервена туника и тъмнозелен гащеризон, дългата му златиста коса беше привързана с панделка на червени и зелени райета.
Ив почувства как сътрудничката й се вцепени и едва успя да сподави въздишката си.
— Как си, Макнаб?
— Отлично, лейтенант. Здравей, Пийбоди. — Той й намигна и приседна на ръба на бюрото. — Капитан Фийни ми каза, че ще имате нужда от помощта ми при залавяне на този Дядо Коледа. И ето ме на вашите услуги. Да ви се намира нещо за хапване?
— Провери менюто в автоготвача.
— Супер. Сътрудничеството с вас, лейтенант, има своите предимства. — Той отново намигна на Пийбоди и отиде да си поръча богата закуска.
— Явно сте решила да използвате този тъпак. Не е ли възможно да си работи в отдела? — прошепна Пийбоди.
— Не. Не разбра ли, че главната цел в живота ми е да те дразня? Слушай, Макнаб — обърна се тя към младежа, — щом вече си тук, заеми се с издирване на информацията. Ние със сътрудничката ми имаме други задачи.
— Само ми дайте нарежданията си. — Той отхапа огромно парче от пая с боровинки. — Веднага ще ги изпълня.
— Ще те изчакам да закусиш — престорено учтиво заяви Ив. — Искам информация за мъжете от файла „Холи“… интересуват ме всички данни.
— Снощи проверих бившия съпруг — отвърна с пълна уста младежът. — Засега не съм открил пролука в алибито му.
— Браво. — Ив се възхищаваше от експедитивността му, но реши да не го хвали, за да не предизвика гнева на сътрудничката си. — Ще ти изпратя нов списък. Провери всички, които са включени в него, сетне сравни двата списъка. Проявявам особен интерес към близнаците Хофман. Дръж ме в течение за всичко,
