— Ивет, какъв е проблемът? Днес не мога да си вдигна главата от работа.
— Тази дама е проблемът — кисело се усмихна Ивет. Ив се обърна и едва не се сблъска с необикновения Саймън.
Най-силно впечатление й направиха очите му — бледосини и сякаш прозрачни, с тъмни гъсти мигли. Тънките му черни вежди се сключваха над носа му. Рубиненочервената му коса беше пригладена назад и се спускаше като водопад от ситни къдрици чак до кръста му.
Кожата му беше обагрена в златисто, което подсказваше произхода му от смесени раси… или пък използване на специални оцветители. Устните му бяха боядисани в бронзово, върху лявата му скула беше татуиран бял еднорог със златни копита.
Той отметна електриковосиния си плащ. Отдолу носеше гащеризон на зелени и сребристи райета. Няколко реда златни верижки блестяха върху мускулестите му гърди. Наклони глава, при което златните му обеци мелодично издрънчаха, сложи ръка на кръста си и се втренчи в Ив.
— С какво мога да ви бъда полезен, миличка?
— Искам…
— Почакай, почакай! — Саймън вдигна ръце и Ив забеляза, че върху дланите му са татуирани сърчица и цветя. Той театрално отметна глава и заобиколи младата жена, давайки й възможност да вдъхне екзотичния му парфюм.
„Господи, този тип мирише на зрели сливи!“ — помисли си тя и подозрително присви очи.
— Лицата на хората са моето изкуство, моят занаят — продължи Саймън. — Сигурен съм, че съм виждал вашето лице. Абсолютно съм сигурен. — Притегли Ив към себе си, докато носовете им почти се допряха. Тя заплашително промърмори:
— Слушай, приятелю…
— Вие сте съпругата на Рурк! — възкликна Саймън, целуна я по устните и отскочи преди тя да успее да го зашлеви. — Познах ви. — Той сложи ръка на сърцето си и се обърна към секретарката: — Скъпа, съпругата на Рурк е удостоила с присъствието си нашия скромен салон.
— Жената на Рурк ли? — Ивет почервеня като рак, сетне пребледня като платно. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.
— Седнете, седнете и споделете с мен най-съкровените си желания. — Той прегърна Ив през раменете и я наведе към едно кресло. — Ивет, бъди така добра и отмени другите ми консултации. Скъпа госпожо, на ваше разположение съм. Откъде ще започнем?
— Ще започнем с това да престанеш да ме опипваш, приятел. — Тя отблъсна ръката му и с известно съжаление извади значката си вместо оръжието си. — Тук съм по служебен въпрос.
— Божичко! — Саймън се плесна по челото. — Как можах да забравя, че съпругата на Рурк е една от най-добрите служителки на полицията. Простете ми, миличка.
— Казвам се Далас. Лейтенант Далас.
— Разбира се. — Едрият мъжага любезно се усмихна. — Извинете ентусиазма ми, лейтенант. Понякога съм прекалено емоционален. Когато ви видях, буквално изгубих разсъдъка си. Разбирате ли, вие сте сред десетте най-желани клиентки, заедно с госпожа президентшата и прочутата актриса Слинки Лемар. — Когато забеляза, че не е омилостивил Ив, побърза да добави: — Не бихте могла да се озовете сред по- изискано общество.
— Престани да бърбориш. Искам списъка на клиентите, които са закупили продукти от серията „Природна красота“.
— Списъкът ли? — Той отново притисна длан до сърцето си и се отпусна в съседното кресло, сетне натисна някакъв клавиш и на монитора се появи менюто, предлагано от ресторанта на салона. — Госпожо лейтенант, позволете да ви предложа разхладителна напитка.
— Навън е доста студено и нямам нужда от разхлаждане — язвително промълви тя, но като забеляза покрусеното изражение на Саймън, който очевидно не възнамеряваше отново да я целуне, седна срещу него и повтори: — Искам списъка.
— Разрешавате ли да попитам защо ви е необходим?
— Разследвам едно убийство.
— Убийство… — шепнешком повтори той и се приведе към нея. — Навярно ще ви се стори ужасно, но според мен всичко това е безкрайно интересно. Аз съм голям почитател на криминалните видеофилми. — Саймън отново се усмихна и детинската му усмивка смекчи сърцето на Ив.
— Действителността доста се различава от филмите, Саймън.
— Знам, знам. Страхувам се, че ще си развалите мнението за мен и ще ме помислите за… кръвожаден. И все пак изгарям от любопитство да разбера как козметични препарати могат да послужат за… — Внезапно очите му се разшириха. — Сетих се! Някой е сложил отрова в червилата. Жертвата се е подготвяла да прекара приятна вечер, начервила е устните си и…
— Имаш прекалено развинтено въображение, Саймън.
Той запърха с мигли, изчерви се и се изкиска.
— Май се поувлякох. Заслужавам да ме напляскат. — Без да откъсва поглед от Ив, той протегна ръка и взе от подноса на сервитьора дроид чаша с някаква бледожълта течност. — Ще се постараем да ви помогнем, но ви предупреждавам, че списъкът на клиентите ни е много дълъг. Ще ни улесните, ако посочите определен козметичен продукт, от който се интересувате.
— Засега ми е необходим пълният списък.
— На вашите услуги, госпожо лейтенант. — Той стана, поклони се и с валсова стъпка се приближи до бюрото си, като подметка на секретарката:
— Ивет, бъди така добра да покажеш някои мостри на скъпата лейтенант Далас.
— Не ме интересуват другите ви продукти. — Ив леко се усмихна на Ивет. — Ще купя парфюма, който споменахте.
— Великолепен избор — възкликна секретарката и за малко не коленичи пред нея. — За вас ли е?
— Не, искам да го подаря.
— Прекрасен и щедър подарък. — Ивет извади от джоба си миниатюрен компютър. — За мъж или за жена е предназначен?
— За жена.
— Опишете ми я по-подробно. Каква е — напориста, стеснителна или романтичка?
— Интелигентна е — отговори Ив, мислейки за доктор Майра. — Проявява разбиране и съчувствие към ближните си. Истинска професионалистка е.
— Много добре. А сега опишете външността й.
— Средна е на ръст, слаба, с кестенява коса, сини очи и бяла кожа.
— Прекрасно описание — угоднически възкликна Ивет и си помисли, че описанието повече подхожда за полицейски рапорт. — Какъв оттенък на кестенявото е косата на дамата, каква е прическата й?
Ив тежко въздъхна. Покупката на коледни подаръци се оказа доста трудна работа. Опита се да се съсредоточи и описа най-добрата психиатърка в Ню Йорк.
Когато сътрудничката й се появи, Ив вече беше избрала и шишенцето за парфюма и чакаше Саймън да й предаде разпечатката и диска.
— Пак сте пазарувала! — обвинително заяви Пийбоди.
— Грешиш, отново купих нещо.
— Къде да доставим поръчката ви, лейтенант? В службата или в дома ви?
— У дома.
— Желаете ли специална опаковка?
— Опаковайте го, щом толкова искате. Саймън, още дълго ли ще трябва да чакам?
— Почти съм готов, скъпа госпожо лейтенант. — Той вдигна поглед и лъчезарно й се усмихна. — Толкова съм щастлив, че имах възможност да помогна на полицията. — Пъхна разпечатката и диска в плик от златисто фолио и продължи: — Добавих и няколко мостри. Надявам се да харесате продуктите ни; знайте, че по всяко време сте добре дошла тук. С удоволствие ще поработя за подчертаване на естествената ви красота.
