справя и сама. Не попаднах на това име нито в актовете за раждане и смърт, нито в брачните свидетелства, поне в тези, с които разполагам.
— Аз ще направя ново проучване, ако не възразяваш.
— Имаш пълна свобода. Очаквам да бъдеш изчерпателен.
— Когато си поставя цел, Розалинд, винаги я преследвам като хрътка. Още преди да свърша проекта, ще ти писне от мен.
— Аз съм опърничава жена с труден характер, Мичъл. Предупреждавам те, че и на теб няма да ти е лесно да ме търпиш.
Той й се усмихна.
— Бях забравил колко си красива.
— Така ли? — Тонът й бе удивително хладен и учтив.
Мич избухна в смях.
— Сега осъзнавам колко съм бил погълнат от Бодлер. Обикновено не бих забравил нещо подобно. А в неговата поезия напълно липсва възхвала на красотата.
— Така ли? Би ли цитирал някой стих?
— Сигурно е бил ужасно тъжен човек.
— Сложен — каза Мич — и роден егоист. Но в теб няма никаква студенина.
— Очевидно не си разговарял с доставчиците ми. — „Или с бившия ми съпруг“, мислено добави тя. — Ще се погрижа за оформянето на договора и ще ти издействам писмените разрешения, които искаш. Що се отнася до мястото за работа, мисля, че библиотеката е най-подходяща. Когато имаш нужда от нещо, винаги ще можеш да се свържеш с мен на един от телефонните номера, които ти дадох. В наши дни всеки има по няколко номера. Ако не успееш, можеш да кажеш на Харпър, Дейвид, Стела или Хейли какво да ми предадат.
— Искам да започна в близките няколко дни.
— Ще имаме готовност. Време е да тръгвам. Благодаря за питието.
— За мен беше удоволствие. Дължа ти много повече, след като ми помогна за подаръка.
— Мисля, че ще бъдеш герой в очите на племенницата си.
Мич сложи няколко банкноти на масата, стана и хвана ръката й, преди Роз да стане и да излезе сама от сепарето.
— Има ли кой да ти помогне да разтовариш всичкия този багаж у дома?
— Носила съм и повече сама, но да, Дейвид ще е там.
Мич пусна ръката й, но я изпрати до колата.
— Скоро ще ти се обадя — каза той, когато отвори вратата.
— С нетърпение ще очаквам да ми разкажеш какъв коледен подарък си измислил за сестра си.
Лицето му отново доби измъчен израз.
— О, по дяволите, защо трябваше да развалиш настроението ми?
Роз се засмя, затвори вратата и смъкна стъклото на прозореца.
— В „Дилардс“ има страхотни кашмирени пуловери. Всеки брат, избрал някой от тях, напълно би заличил един забравен рожден ден.
— Гарантираш ли? Това женски закон ли е?
— Подарък от съпруг или любовник трябва да блести, но за подарък от брат кашмирът е идеален избор. Уверявам те.
— „Дилардс“.
— „Дилардс“ — повтори тя и запали. — Чао.
— Чао.
Потегли и докато се отдалечаваше, в огледалото за обратно виждане го видя да се люлее на пети, с ръце в джобовете.
Хейли беше права. Наистина изглеждаше секси.
Щом стигна до дома си. Роз свали част от покупките и ги отнесе направо в своето крило. Подвоуми се за кратко, струпа чантите в хола и се върна за още.
Чу как в кухнята момчетата разказват на Дейвид подробностите от деня си. Най-добре бе да качи всичко сама и да го скрие, преди някой да разбере, че се е прибрала.
Щом свърши, тя се спря в средата на стаята и погледна втренчено.
Очевидно бе загубила ума си. Сега, когато видя покупките накуп, разбра защо Мич се ококори при срещата им. Можеше да отвори магазин с това, което бе купила за един следобед в пристъп на лудост.
Как, за бога, щеше да опакова всички подаръци?
„По-късно“, каза си Роз, след като прокара пръсти през косите си. По-късно щеше да се погрижи за тази важна подробност. Сега щеше да се обади на адвоката си в дома му — като негова съученичка от гимназията имаше тази привилегия — и да поиска оформяне на договора с Мич.
Но именно защото се познаваха от ученическите години, разговорът продължи двойно по-дълго от необходимото. Когато Роз затвори, въведе все пак някакъв ред в хола си и се отправи към стълбите. В къщата бе настъпила тишина.
Знаеше, че Хейли е в стаята си с Лили, а Стела е при момчетата. От бележката върху кухненския плот разбра, че Дейвид е отишъл на фитнес. Хапна вечерята, оставена за нея в захлупен съд, и реши спокойно да се поразходи в градината. Лампите в къщата на сина й светеха. Навярно Дейвид му се бе обадил, за да му каже, че е приготвил от любимия му пай. Ако Харпър искаше да хапне от него, знаеше къде да го намери.
Промъкна се обратно в къщата и си наля чаша вино с намерението да му се наслади в гореща вана.
Но когато се върна на горния етаж, усети движение в хола. Цялото й тяло се напрегна, докато вървеше към вратата, и отново се отпусна, щом видя Стела.
— Здравата ме изплаши — каза Роз.
Но не тя, а Стела подскочи като ужилена, завъртя се и сложи ръка на сърцето си.
— Господи! Крайно време е всички да престанем да се стряскаме. Мислех, че си тук. Отбих се да те попитам дали искаш да чуеш седмичния ми отчет, но видях това. — С широк жест посочи всички торби и кутии покрай едната стена. — Роз, да не би да си изкупила целия търговски център?
— Не успях, но прекарах един приятен следобед и съм доволна. Затова нямам настроение за слушане на отчети. Искам чаша вино и гореща вана.
— Очевидно заслужаваш. Ще го отложим за утре. Ако имаш нужда от помощ за опаковането…
— Не бих отказала.
— Можеш да почукаш на вратата ми всяка вечер, след като момчетата си легнат. А, Хейли спомена, че си се видяла с доктор Карнеги.
— Да. Сблъскахме се в „Уолмарт“, както се случва на мнозина в Тенеси. Завършил е книгата си и явно няма търпение да се захване с нашия проект. Иска да поговори с теб, Хейли и всички останали. Нали няма да бъде проблем?
— Не. Аз също нямам търпение. Ще те оставя да вземеш вана. Довиждане до утре сутринта.
— Лека нощ.
Роз влезе в спалнята си, после напълни ваната в банята с ароматна пяна и запали свещи. Поне веднъж нямаше да използва личното си време, за да чете градинарска или бизнес литература. Просто щеше да прекара вечерта в приятна почивка.
Реши да направи и маска на лицето си.
