развяват и обиците й се поклащат.
„Ето — помисли си тя, — край на празнотата и апатията“. Тържествувайки, обу и новите си обувки. Черните сандали с тънки каишки й паснаха идеално.
— А и бяха с намаление — каза тя на Лили. — Това означава, че са по-интересни от някакъв транквилант или нещо подобно.
Чувстваше се страхотно с късата си секси рокля, високи обувки и нова прическа. Сложи си червило.
Завъртя се пред огледалото и зае поза като фотомодел. Може би бе твърде слаба, но не можеше да промени теглото си. Все пак дрехите й стояха добре. Не висяха като на закачалка. В съчетание с нова прическа, обувки и обици се получаваше нещо. Тя се усмихна и бодро изрече на глас:
— Дами и господа, вече наистина се върнах към предишния си образ.
На долния етаж Харпър се бе изтегнал в едно кресло, отпиваше бира и гледаше как Мич докосва ръцете на майка му, докато двамата разказваха подробно за пътуването си на Лоугън, Стела и момчетата.
Вече бе чул голяма част при едночасовия телефонен разговор, когато бе позвънил у дома следобед. Всъщност не ги слушаше, а загледан в тях, си мислеше колко е хубаво, че майка му най-сетне е намерила човек, който очевидно я боготвори.
Радваше се за нея… и изпитваше облекчение. Колкото и добре да можеше да се грижи за себе си — а майка му наистина се справяше доста добре, — за него бе утеха да знае, че има до себе си разумен мъж, способен да й бъде опора.
След случилото се през изминалата пролет, ако Мич не се бе преместил в къщата, самият той би го направил. Но би се чувствал малко неловко, защото Хейли живееше тук.
„За всички бе по-удобно да си остана в някогашния гараж за файтони“, помисли си Харпър. Може би се намираше малко далеч, но това го устройваше.
— Казах му, че е полудял — продължаваше да говори Роз, жестикулирайки с чашата вино в ръка и потупвайки Мич по раменете. — Уиндсърфинг? Какъв смисъл има човек да се мъчи да се задържи върху плаваща дъска с прикрепено платно? Но той просто трябваше да пробва.
— Веднъж и аз опитах. — Стела седеше до тях, с разпилени по раменете червени къдрици. — През пролетната ваканция в колежа. Щом схванеш какво трябва да правиш, става забавно.
— Чувал съм това — промърмори Мич и накара Роз да се усмихне широко.
— Стъпва върху сърфа и след две секунди — цоп! Отново се качва, задържа се и тъкмо мисля, че се е научил, за пореден път се преобръща във водата!
— Дъската беше дефектна — оплака се Мич и я смушка закачливо в ребрата.
— О, разбира се! — съгласи се шеговито Роз. — Но едно мога да ви кажа за нашия Мичъл: не се отказва лесно. Не зная колко пъти се нагълта с вода и с мъка се довлече обратно до сърфа.
— Шестстотин петдесет и два.
— А ти, Роз? — попита Лоугън. Едрият мускулест и як мъж седеше до Стела, повдигайки чашата си с бира.
— О, не обичам да се хваля — отвърна скромно тя и погледна ноктите на ръцете си.
— Напротив. — Мич отпи голяма глътка сода и изпъна дългите си крака. — Обича, и още как. — Той прокара ръка през въздуха. — Просто фучеше, сякаш се е родила върху някоя от онези проклети дъски.
— Всички от рода Харпър сме атлетични и с вродена дарба за пазене на равновесие.
— Наистина не обича да се хвали — отбеляза ехидно Мич. Сетне погледна в посоката, от която се чуваше тракане на токчета по паркета.
Харпър стори същото и почувства как вродената дарба за пазене на равновесие му изневери.
Хейли изглеждаше зашеметяващо с прилепналата червена рокля и обувките с твърде висок ток. Краката й му се сториха безкрайно дълги. По тях един мъж би плъзгал поглед с часове. Прическата й бе дяволски секси, а устните — яркочервени и горещи.
„И тази жена е майка!“, напомни си той. Не биваше да си представя как би докосвал тези устни, докато я гледаше да се приближава, носейки Лили. Просто такива фантазии бяха непочтени.
Лоугън, който седеше срещу него, подсвирна от удивление. Лицето на Хейли засия.
— Здравей, красавице. Всеки, който те види, би те схрускал!
При тези думи тя избухна в характерния си закачлив смях, раздвижи ханш и остави Лили в скута му.
— Благодаря, но искам да си остана цяла.
— Какво ще кажеш за чаша вино? — предложи й Роз.
— Честно казано, пийва ми се студена бира.
— Ще ти донеса. — Харпър скочи от креслото си и се запъти към вратата, преди Хейли да каже нещо. Надяваше се разходката до кухнята и обратно да възстанови нормалния му пулс.
„Тя е твоя далечна братовчедка — напомни си той. — И работи за теб. И е гостенка на майка ти. Освен това има дете. Всяко от тези неща означава: долу ръцете! А събереш ли ги накуп, Хейли е недостъпна територия.
Всъщност тя и не гледа на теб по този начин. Ни най-малко. А и един мъж не предприема ход към жена при тези обстоятелства, защото само би рискувал да провали доброто приятелство“, разсъждаваше трескаво Харпър.
Извади бира и халба, но докато наливаше, чу писък и бързо тракане на токчета по пода. Вдигна поглед и видя Лили да тича към него, а Хейли да я следва по петите.
— И тя ли иска бира?
Хейли със смях се наведе да вдигне момиченцето, но то се зачерви и започна да се дърпа от нея.
— Това е моето момиче! — Харпър я вдигна на ръце и я залюля.
Намръщеното личице мигновено доби лъчезарен израз. Преструвайки се на нацупена, Хейли доля бирата си.
— Ето на кое място съм аз в списъка на любимците й.
— За теб бирата, за мен хлапето.
Лили обви ръчички около врата му и потърка глава в бузата му. Хейли кимна, докато повдигаше чашата си:
— Така изглежда.
Чудесно бе всички отново да се съберат около масата. „Цялото семейство на Харпър Хаус“, както мислено ги наричаше Хейли, пак седеше заедно и лакомо хапваше от залятата с апетитен сос шунка на Дейвид.
Винаги й се бе искало да има голямо семейство. Беше отраснала само с баща си. Не се бе чувствала лишена от нещо, двамата се разбираха чудесно. Той бе най-забавният, най-сърдечният човек, когото бе познавала.
Но й бяха липсвали подобни вечери, голяма компания около масата, много гласове… Липсваха й дори споровете и драмите, които знаеше, че неизбежно се разиграват в големите семейства.
Лили щеше да расте в такова семейство благодарение на Роз, която ги прие в дома си. В живота й щеше да има безброй подобни вечери с лели, чичовци и братовчеди. „Баба и дядо“, помисли си Хейли и крадешком погледна към Роз и Мич. Когато им гостуват и другите синове на Роз или синът на Мич, семейната компания щеше да бъде още по-пъстра.
Един ден и синовете на Роз, и Джош, синът на Мич, щяха да се оженят. В къщата щеше да се събира цяла детска градина.
Хвърли поглед към Харпър и си заповяда да потисне леката болка, която изпита, щом си го представи женен и баща на децата на жена, чието лице не можеше да види.
Разбира се, щеше да бъде красавица, може би блондинка със синя кръв. Кучка!
Но както и да изглеждаше тя и каквато и да бе по характер, Хейли бе твърдо решена да се сприятели с нея. Въпреки че щеше да е мъчително.
— Не ти ли харесват картофите? — тихо попита Дейвид. — Превъзходни са, а ти изглеждаш така, сякаш с мъка преглъщаш горчиво лекарство, скъпа.
— О, замислих се за нещо, което скоро ще трябва да направя, колкото и да не ми се иска — отвърна Хейли. — Животът е пълен с такива неща. Но тези вкусни картофи не са едно от тях. Всъщност хрумна ми да
