те помоля да ми дадеш някоя и друга рецепта. Умея да готвя доста добре. С татко си поделяхме домакинските задължения, и двамата се справяхме с най-обикновените ястия… Дори от време на време импровизирах. Но Лили свиква с твоите вкуснотии, така че не е зле и аз да се науча да приготвям това- онова, когато се наложи.
— Хм, кухненска помощничка, която мога да моделирам по свой образ и подобие! С голямо удоволствие.
Когато Лили започна хитро да пуска на пода парчетата храна, останали в чинийката й, Хейли скочи.
— Е, някои от нас вече се наядоха.
— Гевин, защо не излезете с Люк и Лили да си поиграете навън?
Хейли поклати глава, когато чу предложението на Стела.
— Не искам да ги карам да й бъдат бавачки.
— Лесна работа — извика Гевин. — Тя обича да гони топка и фризби.
Десетгодишният Гевин бе доста висок за възрастта си. А току-що навършилият осем години Люк вече го настигаше. Можеха да наглеждат Лили, докато играят на тревата в задния двор, а те неведнъж го бяха правили.
— Щом нямате нищо против, аз съм съгласна, а и на нея ще й хареса. Но когато се уморите, просто я доведете тук — каза Хейли.
— А за награда по-късно ще хапнете мелба — тържествено съобщи Дейвид. Новината бе посрещната с радостни викове.
След играта и мелбите Хейли отнесе Лили горе, за да я приготви за спане, а Стела заведе момчетата във всекидневната на втория етаж, която по-рано бяха споделяли с нея, да гледат телевизия.
— Роз и Мич искат да поговорим за Амелия — прошепна й Стела. — Не знам дали са ти казали.
— Добре, ще сляза веднага щом я приспя.
— Имаш ли нужда от помощ?
— Този път не, но ти благодаря. Клепачите й вече натежават.
Приятно бе да чува приглушените гърмежи и трясъци на космическата война, която даваха по телевизора във всекидневната, и развълнуваните коментари на момчетата. Тези звуци й липсваха, откакто Стела се омъжи.
Сложи Лили в креватчето й, надявайки се да заспи бързо, и провери бебефона и дали нощната лампа свети. Остави вратата открехната, преди да слезе отново на долния етаж.
Откри възрастните в библиотеката — обичайното място за разговори за призрака. Слънцето все още не бе залязло и стаята бе изпълнена с леко розовееща светлина. Отвъд стъклата, градините бяха в най- внушителния си вид. Лилави стръкове напръстник танцуваха над море от бели импациенси, сред които се издигаха елегантни пурпурни циклами.
Виждаха се нежните зелени облачета на ранилиста, очарователните восъчни бегонии, виолетовите ехинацеи със стърчащи надолу венчелистчета и кафяви главици.
Тъй като Хейли пропусна вечерната разходка с Лили, си напомни да я изведе в градината на следващия ден.
Нямаше навик да проверява дали бебефонът, свързан със стаята на детето й, работи, но сега забърза към масата, върху която бе сложен до ваза с червени лилии. И едва когато се увери, че е включен, се присъедини към останалите в стаята.
— Е, щом всички сме тук — започна Мич, — реших да ви осведомя за последните си изводи.
— Нали няма да разбиеш сърцето ми, като кажеш, че по време на медения ви месец си се занимавал с проучвания — намеси се Дейвид.
— Е, намирахме по малко време да обсъдим някоя и друга теория. Но най-важната новина е, че получих няколко имейла от нашия човек в Бостън. Наследницата на главната домашна помощница в Харпър Хаус по времето на Реджиналд и Беатрис.
— Намерила ли е нещо?
Харпър бе предпочел да се настани на пода, вместо на някой от диваните и фотьойлите, и сега седеше с изправен гръб и сгънати колене.
— Осведомявам я за всичко, до което се доберем. Разказах й за дневника на Беатрис Харпър и бележките във връзка с твоя прапрадядо, Харпър. Доказателството, че не е неин син, а извънбрачно дете на Реджиналд от любовница, която предполагаме, че е била Амелия. Не й е провървяло в търсенето на писма или дневници на Мери Хейвърс — домашната помощница. Но е открила снимки, от които ни изпраща копия.
Хейли погледна към библиотеката, отрупаната с книги маса и лаптопа на Мич. По плота имаше безброй снимки, копия от писма и бележки от дневници.
— С какво могат да ни помогнат?
— Колкото повече лица, толкова по-добре — каза той. — Жената е говорила и с баба си, която не е с всичкия си, но има известни проблясъци. Старицата твърдяла, че помни разказите на майка си и нейна далечна братовчедка, също работила тук по онова време, за дните им в Харпър Хаус. Често разказвали за приемите и суетнята около тях. Братовчедката споменавала и за „младия господар“, както наричала Реджиналд-младши. Твърдяла, че щъркелът доста е забогатял, когато е донесъл това бебе. Майка й казвала да замълчи, защото въпреки някакво проклятие и пари, изцапани с кръв, детето било невинно. Когато питала какво иска да каже с това, майка й отговаряла само, че е изпълнила дълга си към семейство Харпър и трябва да живее с тази мисъл. Но най-щастливият ден в живота й бил, когато прекрачила прага на тази къща за последен път.
— Знаела е, че дядо ми е бил отнет от майка си! — Роз протегна ръка и докосна рамото на Харпър. — Ако тази жена си спомня правилно, изглежда, Амелия не се е отказала от него доброволно.
— Проклятие и пари, изцапани с кръв — повтори Стела. — Кой е получил пари и какво е било проклятието?
— Имало е акушерка и лекар, които са помогнали на Амелия при раждането. — Мич разпери ръце. — Почти е сигурно, че им е било платено, за да запазят тайната. Може би и някои от прислугата са били подкупени.
— Зная, че звучи ужасно — намеси се Хейли, — но не бихме могли да говорим за пари, изцапани с кръв. А по-скоро за мълчание, купено с пари.
— Именно — каза Мич. — Ако обаче е била пролята кръв, чия е?
— На Амелия. — Лоугън се размърда и се наведе напред. — Щом духът й витае в тази къща, значи е умряла тук. Няма сведения за това, но можем да предположим, че смъртта й е била потулена. Най-лесният начин да се скрие нещо е с пари.
— Съгласна съм — кимна Стела. — Но как е попаднала тук? В никой от дневниците на Беатрис не се споменава за Амелия. Държанката на Реджиналд не е назована по име, нито пък става дума за нейно посещение в Харпър Хаус. Писала е за бебето и за чувствата си, когато Реджиналд го е донесъл, очаквайки от нея да се преструва, че тя го е родила. Нима не би побесняла и написала нещо, ако бе довел и Амелия в къщата?
— Едва ли го е направил — тихо заговори Хейли. — Съдейки по всичко, което научихме досега за него, не би довел жена от нейната класа в къщата, с която толкова се е гордял. Гледал е на любовницата си като на вещ, като средство за постигане на една цел. Не би искал тя да бъде близо до сина, когото е представял за свой законен наследник. Присъствието й непрекъснато би му напомняло истината.
— Добър довод. — Харпър изпъна крака и въздъхна: — Но за да повярваме, че е умряла тук, трябва да приемем, че е идвала.
— Може би е дошла като прислужница — предположи Стела. Махна с ръка и златната й венчална халка проблесна на чезнещата светлина. — Ако Беатрис не я е познавала и не е знаела как изглежда, възможно е Амелия да е постъпила на работа в къщата, за да бъде близо до сина си, към когото е изпитвала силна привързаност.
— Това е една възможност — отбеляза Мич. — Не попаднахме на сведения за нея в архивите на къщата, но звучи правдоподобно.
— Или е дошла, за да се опита да си го вземе. — Роз погледна Стела и Хейли. — Отчаяна, скърбяща майка, полудяла от мъка. Едва ли е полудяла след смъртта си, в това не бих повярвала. Не е ли логично да е
