— Не. Но видях, че и ти не си там и реших, че може да се чувстваш самотна. А така ли е?
— Какво правиш тук, Брет? Не само в Ню Орлиънс, а тук? Какво ще стане, ако някой те забележи?
— А ако не ме забележи? Дойдох да видя теб, querida. Хрумна ми, че може би вече си ме забравила за тези четири месеца и сега ще се радваш да ме видиш.
— Къде беше? Мислех, че си ранен. Мислех, мислех, че си заминал.
— Имах работа в Мексико, но всичко вече е уредено. Там имаше революция и аз трябваше да уредя някои… семейни проблеми, преди да мога да се върна. Но ти сигурно си знаела, че ще се върна, нали?
— Проклет да си, ти си луд. Ако властите те заловят, сигурно ще те обесят.
— Тогава ела с мен.
Тя се взря в него. Изглеждаше същият, но имаше нещо различно в гласа му, имаше нотка на напрежение, която не бе чувала преди. Той мръдна едното ъгълче на устните си в познатата иронична усмивка, но гласът му беше нежен, когато прошепна:
— Липсваше ми, Кайла.
Тя не беше в състояние да отговори, само го гледаше, без да може да повярва, че правилно е чула и очите й поглъщаха звездите, отразени в очите му. Той протегна ръка към нея и я привлече към себе си, мускулите на гърдите му се стегнаха, когато тя постави ръце върху тях, а той я целуна.
И после тя се отпусна в прегръдката му и сълзите потекоха от очите й и устните им усетиха соления вкус с облекчение и изпълнени с любов. Той шепнеше нежни думи в косите й, ръцете му я милваха, галеха лицето й, устните й, разпуснатата коса, която покриваше раменете й. Той й призна, че я обича, че е бил глупак и че глупак е меко казано, и че иска да бъде с него.
— Ще дойдеш ли с мен? — попита.
— Къде?
Той се засмя меко, отново я привлече към себе си и я притисна силно.
— Има ли значение?
Тя поклати глава.
— Не — отговори му откровено. — За мен не е важно.
— А ако ти кажа, че вече не ме търсят?
Тя се отдръпна и се втренчи в него:
— Не те търсят? Нямаше ли да те обесят за убийство.
— О, сигурен съм, че беше така. Но сега всичко се промени с помощта на добър адвокат и няколко важни подробности, които не бяха взети под внимание преди. Достатъчно е да кажем засега, че съм оправдан, и то с помощта на самия президент Мънро. Той е много благодарен, изглежда, за моята намеса в един спор между Съединените щати и Англия преди няколко години.
— Ти си самият дявол — рязко каза тя и той се засмя.
— Казвали са ми го. Е? Мисля, че Тексас ще ти хареса. Дори може да ти напомни за Индия.
— Тексас, твоят дом?
— Нашият дом, ако така повече ти харесва. Имам хасиенда на реката, Кайла. Продадох акциите от мините и ще се занимавам със скотовъдство, огромна помощ за националния бюджет на Щатите, въпреки че това със сигурност ще раздразни някои хора от испанските власти. Америка се разраства и в някой от близките дни ще станем американци, живеещи в Тексас. Мексико не може да задържи това положение до безкрайност, въпреки че не искат да се откажат.
— Как тогава успя да останеш в Тексас?
— Майка ми беше мексиканка. Но аз вече ти казах това. Можеш ли да спреш да задаваш въпроси и да отговориш на моя: ще дойдеш ли с мен?
Кайла се поколеба. Можеше ли да рискува отново да бъде наранена? Можеше ли да поеме риска да го обича? Но какво представляваше животът, ако не поредица от рискове, помисли тя, и само надеждата и любовта го правеха поносим. Вдигна очи към него, видя напрегнатия му поглед и осъзна, че за пръв път, откакто го познава, той беше неспокоен и несигурен. Това някак й вдъхна куража, от който имаше нужда, и след като въздъхна тихо, тя кимна с глава.
— Да, Брет. Ще дойда с теб. Ще остана с теб, докогато искаш.
— Може би трябва да те предупредя, че нямам намерение да те пусна някога, querida. Бях глупак, но животът без теб последните няколко месеца ми даде мъчителен урок и няма да допусна това.
— Имам намерение да те държа отговорен за всяка дума, така че внимавай какво говориш.
Когато той се наведе и я грабна отново, тя обви ръце около врата му и се засмя тихо:
— Отново ли ме отвличате, сър?
— Да. Но този път отиваме право при свещеника, за да ни венчае. Няма да имаш друг шанс да избягаш от мен — гласът му бе пресипнал, звучеше глух и дрезгав от чувствата, които бушуваха в него, докато я притискаше силно към себе си. — Обичам те, Кайла. Господ да ни е на помощ, обичам те. Ще се омъжиш ли за мен?
Нямаше нужда да му казва, че го обича, той можеше да го прочете в очите й. Луната меко осветяваше градината, Брет държеше Кайла в обятията си и тя знаеше, че за нея няма значение къде ще живеят, стига да са заедно.
ЕПИЛОГ
Тексас, 1818
Зимното слънце нагорещяваше въздуха и палеше земята, обграждаше с топлина Кайла, излегната на един шезлонг с възглавници на терасата. Брет се оказа прав, Тексас й хареса. Обичаше климата тук, който й напомняше за детството в Индия, харесваше веселия и безгрижен нрав на повечето хора.
В далечината пасяха стадата на Брет — земите се простираха до синевата на планините, които очертаваха нещо като граница между Мексико и Съединените щати. Тук бе спокойно, последната революция не бе стигнала до ранчото Санта Моника, дома на Брет. Ранчото носеше името на майка му, чието семейство е притежавало хиляди акри в Нова Испания. Имаше дори мина на нейно име, но вече бе продадена, защото Брет реши да се посвети на скотовъдство. В това е бъдещето, казваше той с лека усмивка. Америка се разраства и винаги ще има нужда от месо, което съответно винаги ще носи печалба. Може би беше прав. Тези неща в момента нямаха значение за нея.
Всичко бе толкова по-различно, отколкото си го бе представяла — животът с Брет. Те се венчаха в малка църквичка, като се заклеха във вечна вярност пред свещеника и Годфри, който бе единственият им свидетел. Цяла година ли измина вече? Толкова дълго и все пак толкова кратко време — изпълнено с щастие и с адаптация.
Не беше само спокойствие и блаженство, но си струваше. Кайла се усмихна и дръпна периферията на широката сламена шапка, която закриваше очите й от слънцето. Да, определено си струваше. Тя постави ръка на издутия си корем и въздъхна. Дете, което скоро ще се роди, очаквано с радост — и малко страх, дали ще затвърди нещата между тях?
О, Господи, имаше моменти, когато тя се съмняваше дали може да бъде наистина добра майка. А Брет — той се отнасяше с нея така, сякаш е от стъкло и ще се счупи, ако не е непрекъснато под наблюдение. Годфри обясни държанието му, като й разказа за момичето, което някога бе обичал.
— Сестра ми, Утринна Светлина, го обичаше, както ти сега — беше казал Годфри с тъжна усмивка. — Но хората от моя народ непрекъснато враждуват. Апахите дошли, когато мъжете са били на лов за бизони, и заварили селото неподготвено, взели жените, конете и добитъка. Утринна Светлина успяла да избяга, но раждането започнало в гората, а тя била съвсем сама. Тя и детето не оцелели и Брет се чувства отговорен, защото не е бил до нея. Вярвам, че не може да го забрави. Но тя не беше силна като теб. Ти имаш достатъчно сили да направиш, каквото е необходимо. И ще го направиш.
Така беше. Кайла се замисли за събитията през изминалите две години. Фостин й бе завещала най- важното нещо, което Едуард Ривъртън, херцог Улвъртън, никога не би могъл, — сила. Тази сила й позволи да оцелее и да преодолее обстоятелствата, дори опита на Нортуик да я убие, дори и скръбта при предателството на Брет. Като знаеше сега причините за неговата заблуда, тя разбираше защо той бе избягвал да признае дори пред себе си, че я обича.
