Трент Чаланджър, известен още като херцог Ройс, реши да посети госпожа Уестбридж. Трябваше да излее върху някога гнева, разочарованието и желанието си, а нямаше по-подходящ човек за това от Сабина, с нейната кукленска красота. Госпожа Уестбридж бе не само красива, но и необикновено отзивчива, а освен това отлично знаеше какво се харесва на един мъж. В момента Трент плащаше наема за хубавото й жилище на Кързън Стрийт, така че бе в правото си да я потърси винаги, когато пожелаеше. „А днес — мислеше си Трент — за нея ще е най-добре, ако не е пуснала някой друг мъж в леглото си!“
Случайно Сабина още не бе станала, при това видът й бе очарователно неглиже. Харесваше я такава — в просъница, с полуотворени очи и все още не особено приказлива.
Младата жена седна в леглото и отметна платиненорусите кичури от лицето си.
— Трент! Мислех, че никога повече няма да се върнеш!
Все още без да продума, той свали копринените презрамки от раменете й и започна да гали зърната на гърдите й. Нея поне не му бе трудно да възбуди, а освен това тя се отдаваше с готовност!
— О, Трент, моля те, престани с това… трябва да поговоря с теб! — Тя отблъсна дланта му, а когато го погледна, небесно сините й очи сякаш всеки момент щяха да се напълнят със сълзи. — Всички говорят за нас и Реджи, да, Реджи е бесен.
Сабина или не забеляза внезапната студенина в погледа му, или не й обърна внимание и продължи трескаво:
— Нямаш представа какво трябваше да изтърпя, докато те нямаше, при това по средата на сезона! Всички се питаха къде си изчезнал и аз се почувствах доста неловко от факта, че не мога да отговоря на този въпрос. Реджи настоя да остана затворена тук, за да си помислят хората, че сме заминали заедно! Чувствах се ужасно, просто ужасно! А двамата с теб бяхме приели толкова много покани! О, бе много жестоко от твоя страна да ми причиниш нещо подобно. Чувствам се толкова унизена, толкова…
— Говори по същество, Сабина — рече той с глас, който бе също толкова студен, колкото и погледът на присвитите му очи. — На къде точно биеш? Да не искаш да кажеш, че ти дължа обяснение за всяко свое действие?
— Не, разбира се, че не, но моето име… — по страните й се изтърколиха сълзи. — Не разбираш ли, че ме компрометираш, ухажвайки ме и появявайки се навсякъде с мен, а… ах, ти много добре познаваш обществените норми и знаеш какво е прието в подобни случаи и че ще ми бъде извънредно трудно отново да се появя на публично място с гордо вдигната глава…
— Сабина! — произнасянето на името й с най-студения и заплашителен глас, който бе чувала от устата му, я накара да занемее и да зяпне слисана суровото му, безизразно лице. От устните му се отрони кратък и неприятен смях, който не можа да скрие стоманената твърдост на гласа му. — Скъпа моя Сабина, трябва да разбереш нещо за мен, ако все още не си го сторила — изобщо не се интересувам от общественото мнение. Нещо повече, свикнал съм никога да не се грижа за онова, което другите очакват от мен! Мислех, че сме съвсем наясно по този въпрос. Не съм някой вежлив, цивилизован англичанин, скъпа моя… аз съм американски варварин, почти дивак! Не ми ли бе казала, че така говорели за мен?
Внезапно Сабина разбра, че той възнамерява да я напусне. Виждайки как херцог Ройс й се изплъзва, а всичките й надежди се сгромолясват, тя извика с развълнуван, извисил се във фалцет глас:
— Трент, моля те, не си тръгвай… не ме напускай, умолявам те! Казах го само защото бях наранена… защото Реджи…
На прага той спря и се извърна към нея, пронизвайки я със сребристосивите си очи, от което по гърба й премина тръпка.
— Защото Реджи какво? Съобщи на брат си, сладка моя, че ако има да ми казва нещо, най-добре би било да го направи лично! И въпреки че обикновено нямам желание да се дуелирам с глупаци, в този случай бих могъл да направя изключение.
Сабина скочи от леглото, облечена само в една прозрачна нощница, която той й беше подарил. Хвърли се насреща му и обви ръце около врата му.
— Не си тръгвай, Трент! Знаеш какво изпитвам към теб. Обещавам ти, докато ме искаш и вземаш със себе си, когато излизаш, да не обръщам внимание на онова, което хората говорят! Няма да се боя и от Реджи, само да знам, че ме желаеш!
В момента той бе в отвратително злобно и жестоко настроение.
— Готова ли си да го докажеш, Сабина? — грубо запита той.
— О, Трент, Трент, кълна ти се, че говоря истината! Всичко друго, освен теб, ми е безразлично. Искам само да ме желаеш.
— Нека тогава видим, дали говориш истината, госпожо Уестбридж!
Той неочаквано я вдигна на ръце, огледа се и я сложи на дебелия персийски килим между леглото и прозореца.
— Не мърдай. Сабина! — заповяда й той. — Искам да те видя с разкрачени крака!
Когато бе в подобно настроение, Трент я плашеше! Но същевременно бе като вкаменена и не можеше да устои на изкушението да види какво възнамеряваше да стори с нея.
— Помолих те да разкрачиш крака за мен, нали така? Не е достатъчно, разкрачи ги още! — С ботуша си той разтвори бедрата й още повече, а младата жена уплашено се взираше в лицето му и започна тихо да скимти, докато се подчиняваше на последната му заповед, вдигайки тънката си нощница високо над гърдите.
Той стоеше между разкрачените и бедра и разкопчаваше кожените си панталони и сега Сабина с тайно задоволство видя доказателството за неговото желание. А когато грубо вдигна краката й, тя с ужас разбра, че възнамерява да я обладае, без дори да се е съблякъл напълно.
Накара я да постави крака на раменете му, след което започна да си играе е гърдите й, докато тя, независимо от неудобството на положението си, не започна да се извива, стенейки, и със сподавен глас не започна да го моли да влезе в нея. Когато най-сетне той го стори, Сабина издаде тих вик, първо от болка и унижение от грубостта, с която я бе взел, а след това от удоволствие, което ставаше все по-неудържимо, колкото по-дълбоко в нея проникваше той.
Малко по-късно Сабина шеговито рече:
— Какъв грубиян си само! Сега се убедих, че си истински дивак. — А когато Трент понечи да си тръгне, тя извика след него: — Ще излезем ли тази вечер? Намери ли време да прегледаш всички покани, които навярно си получил?
— Не, за съжаление още не. Но ако има някоя интересна покана за тази вечер, ще ти се обадя навреме по телефона, така че да можеш да се приготвиш и да излезем заедно.
Неочаквано Трент съжали, че бе излял гнева и разочарованието си върху Сабина. Тя поне не се преструваше и не се опитваше да скрива истинските си чувства. По свой си начин Сабина беше искрена.
Проблемът с Лора, хрумна му на връщане към дома Ройс, се състоеше в това, че тя беше непредвидима и отвратителна малка кучка! Боеше се от самата себе си, но не искаше да го признае. За разлика от Сабина, Лора бе нечестна дори пред себе си.
Когато се прибра, на стълбите към стаята му Трент бе спрян от госпожица Ренфю, която му съобщи, че се бил обадил някой си господин Бишъп. Всичко това тя описа така, сякаш ставаше дума за някакво необикновено вълнуващо събитие. Да, сигурна била, че не греши за името. Освен това била оставила бележка на бюрото в кабинета на господина.
— Каза, че се обаждал, за да потвърди някаква уговорка, която имал с вас… ах, за кога каза… дали за довечера или за утре вечер? Не, мисля, че е за утре вечер, но на бележката пише всичко… съжалявам, ваша светлост, но все още не мога да свикна с подобни неща като телефона!
Трент изпита нещо като гняв. По дяволите този Бишъп и потайните му кроежи. За момента имаше достатъчно грижи и най-вече въпросът какво да прави с проклетата малка вещица Лора Морган.
Получил малкото, напарфюмирано писмо на Франсин, в което тя го молеше възможно най-бързо да я посети, Реджи не бе на себе си от радост. Докато по най-краткия път бързаше към старата си приятелка, въображението му рисуваше най-невероятни картини — Лора, оставена на неговата милост и благоволение… Но едва въведен в салона на Франсин, още при първите й думи радостното му очакване се превърна в гняв и разочарование.
