— Реджи, момчето ми, боя се, че нещата не се развиват така, както се надявахме.
— Какво имаш предвид? — попита той, а лицето му поруменя от гняв.
— Скъпи, искам да кажа, че нашият план, колкото и умен да беше той, не донесе успех.
Франсин се протегна сластно, преди да продължи:
— Мисля, че подценихме твоята госпожица Морган! Каза ми, че идвала от Америка, но не спомена нищо за това, че там жените са възпитани по-иначе от тукашните! — Тя забеляза объркания му поглед и обясни: — Предполагах, че двама мъже — едри, силни, въоръжени с тояги, ще са достатъчни, но твоята госпожица Морган ги е обърнала в бягство. След всичко, което чух, трябва да са доволни, че са отървали кожите! Единият от тях едва не е загубил най-деликатната част от тялото си. — Франсин неочаквано избухна в смях. — Знаеш ли какво, Реджи, с най-голямо удоволствие бих се запозната с тази малка амазонка, която така добре умее да се грижи за себе си. Ако не бе толкова богата, колкото казваш, навярно бих могла да й помогна да натрупа състояние при мен!
— Но как е възможно? — избухна Реджи, нервно кръстосвайки стаята. — Не разбирам как е успяла…
— Мисля — промърмори Франсин, — че трябва да бъдеш изключително предпазлив в отношенията си с госпожица Морган. Най-малкото, постарай се да не я настройваш прекалено много срещу себе си! — Тя стана от дивана, на който седеше досега и повика с пръст Реджи да се приближи. — Междувременно сигурно си разбрал, че в живота нещата не винаги стават така, както бихме искали. Защо, вместо да кръстосваш насам натам като гневен гимназист, не се утешиш с някое от момичетата ми? Още е рано и почти всички са свободни.
— Какво, за бога, да правя сега, Франсин?
— Всичко е съвсем просто, или не мислиш така? Или продължаваш играта с госпожица Морган — вече по нейните правила, — или се отказваш и я оставяш на другите кандидати.
Настроението на Реджи не се подобри ни най-малко, когато по-късно следобед посети сестра си и разбра, че Ройс само си играе с нея, а всъщност преследваше Лора Морган! Е, навярно можеше да използва този факт, подтиквайки Сабина да се сближи с госпожица Морган и да спечели доверието й.
— Ако постигнеш това, скъпа сестричке, би могла да споменеш колко близка си с Ройс, да й разкажеш за обещанията, които ти е дал, за интимната си връзка с него! Сама ще измислиш какво да й кажеш. И не забравяй, че това е нещо, което е от значение и за двама ни.
— Но аз не мога да я понасям — с погнуса рече Сабина. — И мразя начина, по който я гледа Ройс… и по който тя гледа него, въпреки че се преструва, че не може да го търпи! Зная, че и тя не ме харесва, как бих могла…
Влизайки, Реджи бе заварил сестра си полуоблечена и властно бе отпратил камериерката й. Сега двамата стояха един срещу друг в малкия будоар и мъжът неочаквано протегна ръка, грубо стисвайки едното от зърната на гърдите й между пръстите си, така че последните й думи бяха заглушени от изненадан стон.
— Ще правиш онова, което ти казвам, разбра ли ме, Сабина?
Тя закри гърдите си с длани и кимна. Реджи изпитваше удоволствие да й причинява болка. Правеше го още от дете и тя винаги се бе бояла от него. И двамата знаеха добре, че тя съвсем точно ще изпълни нарежданията му.
30
— Какво се е случило с вас, дете? — попита лейди Хонория, вперила поглед в лицето на Лора. — От една седмица сте напълно променена, въпреки че имате обожатели, достатъчни да завъртят главата на всяко младо момиче! Зная, че не сте от тези, които се оставят лесно да бъдат впечатлени, нали така? Това е една от причините да ви харесвам толкова много! Но сега искам да зная какво се крие зад необичайно честата смяна на настроенията ви. Спокойно можете да ми разкажете, тъй като знаете, че рано или късно и сама ще науча!
Седнала във файтона, с Хелена от едната си страна и лейди Хонория насреща си, Лора се почувства притисната на тясно. Тя размени съзаклятнически поглед с приятелката си, която незабавно й се притече на помощ:
— Но, госпожо, аз не забелязвам никаква промяна у Лора! Може би е просто от напрежение… тя не е свикнала с лондонския сезон, а освен това…
— Глупости! — нетърпеливо я прекъсна лейди Хонория. — Разбирам тези неща по-добре от тебе! Остави Лора да отговори сама!
Лора неволно се изчерви, но отвърна спокойно:
— Ена е права, госпожо. Ако в последно време изглеждам малко уморена, то е само защото не съм свикнала на напрегнатия живот, от който почти не ми остава време да си отдъхна. — След това припряно добави: — Не си мислете, че не намирам това за вълнуващо, но…
— Ройс ли е причината? — директният въпрос на лейди Хонория завари Лора напълно неподготвена. — Зная, че сте го виждала с глупавата кукличка Уестбридж, но би трябвало да ви е ясно, че това не значи нищо. Мъжете са странни същества… за нещастие трябва да се научим да живеем с тях, но ако сме достатъчно умни, можем да ги водим за носа. Въпреки че за вас това не е нищо ново… виждала съм ви как се оправяте с останалите! Но Ройс е друго нещо, нали така? — Лора бе толкова объркана, че не успя да отговори нищо. — Не е лесно с него — продължи графинята. — Разбрах го още в първия миг, когато го видях. Какво смятате да правите?
— Аз… всъщност, наистина не зная! — чистосърдечно призна Лора, питайки се как така лейди Хонория винаги успяваше да открие истината.
— Тогава помислете за това, скъпо дете! — бърчейки нос, рече лейди Хонория, след което се облегна назад и затвори очи, давайки да се разбере, че разговорът е приключил.
Лора гледаше през прозореца и копнееше да се завърне в уединението на стаята си. Трескаво размишляваше над поставения й от лейди Хонория въпрос. Какво трябваше да прави? Не знаеше какво имаше между тях, но бе сигурна, че то съществува. За нея, също както и за него… да, това бе ясно. Но Ройс никога нямаше да я има! Бе прекалено властен за нейния вкус и прекалено високомерен. Предпочиташе да се сгоди за някои друг мъж, който и да е друг мъж, вместо да го остави да си мисли, че може да я има, след като се насити на госпожа Уестбридж. В последно време сестрата на Реджи бе направила всичко възможно да се държи мило. Бе стигнала дори до там, че започна да й шепне поверително на ухо, въпреки че Лора се опитваше да я държи на разстояние.
— Ах, вие с Ройс сте толкова стари приятели — бе й прошепнала Сабина, — че си мислех, не бихте ли могла да ми дадете някои съвети. Знаете ли, той е първият американец, когото срещам, и не зная как да се държа с него. Особено в доста компрометиращата ситуация, в която ме постави! Той изглежда изобщо не разбира това, въпреки че, естествено, твърди, че ме обича, и дори говори за женитба. Какво бихте ме посъветвала да сторя? Познавате го много по-добре от мен!
— Всъщност не — лаконично бе отвърнала Лора. — А ако наистина искате да получите съвет, аз лично бих го пратила по дяволите! — След това бе добавила: — Както трябва да сте разбрала, мъжете говорят и обещават почти всичко, когато това може да им бъде от полза. Защо да вярваме на лъжи, облечени в красиви думи? Аз не бих го направила.
Лора бе изпитала известно задоволство от гримасата, която думите й извикаха на красивото, кукленско лице на Сабина. Тя просто не можеше да понася тази жена!
— О, госпожице! Днес изглеждате прекрасно! — извика Адел, закопчавайки последното копче от бялата сатенена рокля с тъмносини кадифени панделки, която Лора щеше да носи тази вечер. Днес щеше да е приемът в Ройс Хауз, а Лора имаше усещането, че Адел я облича вече от часове.
— Само се погледнете в огледалото! Тази вечер госпожицата ще засенчи всички останали млади дами, сигурна съм в това!
Лора се обърна към огледалото и внимателно се огледа. Беше избрала рокля с достатъчно дълбоко деколте, обшито с дантела и мъниста, което да открива нежните овали на гърдите й. Беше решила да носи диаманти и сапфири. Адел затъкна в косата й две сини пера, но, макар и модерни, Лора не ги хареса.
— Махни ги, моля те! Изглеждам като глупачка с тези пера! Виж в кутията ми за бижута и избери
