правото на въглерода да има върховно превъзходство в живата материя. Даже и на силиция беше дадена тази привилегия. Обаче откъде-накъде германий?! Пред нас се намираше един натрапник, един узурпатор.
По тези два проблема се водеха безкрайни спорове. Хората, на които беше възложено да разчетат посланието, непрекъснато изтъкваха нови доказателства в подкрепа на споменатите тези. От друга страна, астробиолозите, които се бяха противопоставили, постепенно започнаха да свикват със „скандалните“ схващания и като ги приемаха в общи линии, им прибавяха определени пояснения, способни — както казваха те — да увеличат правдоподобността на двете теории. Именно тези обяснения ми се струват знаменателни и затрогващо хуманни.
Да — рече на края групата на споменатите учени, — възможно е планетата на касиопейците да извършва кръговото си движение под влиянието на пет слънца. И въпреки това съответната планета се върти около едно слънце, което на свой ред се намира в средата по отношение на останалите четири слънца. Следователно чрез комбинации в гравитацията на петте слънца е възможно все пак съвпадение с характеристиките на движението на Земята.
Що се отнася до германия, тук нещата бяха видимо по-прости. Разбира се, между въглерода и германия има различие, което не може да бъде пренебрегнато. Въпреки това, не спада ли и германият към групата на въглерода? В края на краищата можем да смятаме тези два елемента за първи братовчеди, без да допуснем голяма грешка.
В заключение ще си позволя да изразя собственото си мнение, както вече ви обещах.
На мене лично спорът за системата с пет слънца и за германия ми се струва интересен по съвсем други причини. В скоби казано, щом съм убеден, че авторите на посланието действително съществуват, не искам и да знам дали са направени от злато или от мед и дали тяхната планета се подчинява на законите на Кеплер, или се движи в ритъма на валса.
Не мислете, че съм агностик. Вярата ми в безграничните възможности на природата е безгранична. От определена възраст се сдобих с някаква мъдрост, на която самият аз се чудя, но, за съжаление не се вслушвам всякога в нея. Отклоненията ми се отнасят най-вече към дребните, всекидневните въпроси; убеден съм, че в големите проблеми съм последователен.
И така, като се почне с бъбренето на сина ми за „като-оропейците“ и желанието на Ориана да види „лика“ им и се стигне до научните спорове за системата с пет слънца и за германия, всичко това създаде убеждението ми, че хората, които познавам, са закоравели антропоморфисти.
Трябва да признаете, че дотук се старах да сдържам, колкото мога, чувствата си. Но оставете ме да ви кажа: Жители на Земята, вие сте чудесни и аз ви обичам от все сърце. За вашето щастие бих дал и живота си. Но това не ми пречи да видя вашия антропоморфизъм и геоцентризъм, които са скрити лица на себелюбието. А безкрайното високомерие може да ни попречи да разберем истината. Дотогава, докогато сме смятали, че Слънцето се върти около Земята, ние не сме били в състояние да разберем истинското величие на космическата часовникарница.
Все пак нека допуснем, че телата на тайнствените касиопейци наистина са от германий, а над главите им се движат пет разноцветни слънца. Но в разкриването на тези подробности не виждам нищо, което би допринесло да очертаем физическия им облик, а по-скоро възможност да доловим една звездна усмивка: върховен призив към мъдрост и разбирателство.
Мили мои касиопейци, боя се, че аз съм единственият земен жител, който прилича на вас…
Информация за текста
© 1967 Адриан Рогоз
© 1982 Веселина Георгиева, превод от румънски
Adrian Rogoz
Oriana, eu si Gemmi 1, 2, 3…, 1967
Сканиране, разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция и форматиране: Борис Борисов, 2008
Издание:
Адриан Рогоз. Цената на бездната
Сборник научнофантастични разкази и новели
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна
Румънска, първо издание
Преводач от румънски: Веселина Георгиева, 1982
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, 1979
Рисунка на корицата: Текла Алексиева, 1982
Рецензент Спаска Кануркова
Редактор Ася Къдрева
Художествен редактор Иван Кенаров
Технически редактор Пламен Антонов
Коректор Жулиета Койчева
Дадена за печат на 6.VI.1982 г. Подписана за печат на 15.Х.1982 г. Излязла от печат месец 19.XI.1982 г. Формат 70?100/32 Изд. № 1596 Печ. коли 22,50 Изд. коли 14,57 УИК 13,98 Цена 2 лв. ЕКП 95364 21531 5627 -45-82
Държавна печатница „Балкан“, София
Adrian Rogoz. Pretul secant al genunii
Editura „Albatros“, 1974
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9473]
Последна редакция: 2008-11-17 08:30:00
1
Бит, единица за измерване количеството на информацията. Б.а.
2
Наука за органичните тъкани. Б.а.
3
Минималното разстояние, на което микроскопът може да отдели две точки върху наблюдаваното тяло. Б.а.
4
Ангстрьом, единица мярка за дължина, равна на една десетмилионна част от милиметъра, по името на
