доста големи, те му помогнаха да се откаже от договорните си задължения към Галактическата федерация и да си купи малък СК9, като се надяваше, че някой ден Дав ще се премести на „Среща“, както го беше кръстила Умна. Обаче Дав предпочете да остане на „Непобедимия“, дори и в началото, когато заедно пропътуваха няколко парсека10. Почти всякога се разделяха поради различията между двамата мъже. Колкото и много печалби да извличаше от Дав, Муни не беше склонен да се откаже от собствените си финансови комбинации, повече или по-малко противоречащи на космическата законност, а тези усложнения и бавенето често пречеха на състезанията на другия. Въпреки привидността Дав беше нарекъл космическия си кораб „Непобедимия“ не от високомерието на човек, който наистина никога не е бил победен; за него това определение беше предизвикателство към друга „умствена аномалия“. За да провери фантастичния си мозък, а и самата умствена игра, той се нуждаеше от друг подобен ум, от друг непобедим. В същност името на кораба беше един призив. И Дав неуморно тръгваше на път всякога, когато му се стореше, че ще открие подобен човек. При това положение закъсненията заради Муни го вбесяваха. На няколко пъти той взе Умна със себе си и остави Кап сам да се оправя. Но естествено тази тактика нищо не решаваше, защото щом привършеше състезанието, необикновеният шахматист биваше поканен другаде и тогава, вместо да се кара със стареца, той си създаваше неприятности с дъщеря му, която всеки път го увещаваше да отложи заминаването си. Кап се завръщаше с наведена глава, но при първото кацане свадите се подновяваха, така че на края Дав, който знаеше, че любовта на Умна е двупосочна, предпочете да я остави при баща, за да го възпира в сделките.
Не мина много време и името на Дав Богар стана известно надлъж и нашир по цялата Галактическа федерация. Много хора го наричаха „безумец на въздушното пространство“ с учудване и присмех, че един изключителен играч, какъвто беше той, изпитва нужда да броди из звездните простори, за да търси противник. Защото всички знаеха, че дори Дав да получаваше значителни възнаграждения, в действителност те бяха дреболии в сравнение с печалбите, постигнати от един шампион, като например легендарния Фишер. В същност по това време, когато се изграждаха нови световни взаимоотношения, пътуванията на Дав тъчаха светла нишка от един свят към друг. Разбира се, той не преследваше такава цел, но благодарение на него Космосът стана шахматист. Играта символизираше интелигентността, гения и очарованието на човечеството.
Ако в други епохи хората с вълнение са следели приключенията на гладиаторите, на трубадурите, на филмовите и спортните звезди, сега всички се увличаха от самотното странстване по шахматната дъска.
Дав играеше изненадващо, неговите противници не бяха в състояние да предвидят последиците от ходовете му, особено когато привидно изглеждаха банални или пък безсмислени. Клопките му винаги бяха много далечни, за да бъдат предвидени и избягнати. Много често към средата на партията другият играч сякаш изпадаше в хипноза, беше като парализиран. Обаче потискащата сила на блокада, постигната в играта на Дав, не приличаше на свръхпозиционния маниер на Петросян, да речем, защото в не малко случаи към края на играта избухваха като северно сияние незабравими комбинации, които се редуваха великолепно, гладко и предизвикваха космическа тръпка. Много от майсторите признаваха, че загубата на партията им създава омайващо удоволствие. Все едно че присъстваха на звездно представление.
Коментирането на партиите, спечелени от Дав, излизаше от рамките на обикновения стил: всеки негов ход трябваше да се съпътства с удивителен знак, а ходовете на жертвата с въпросителен, което би било нелепо. Обикновено тълкувателите на Богаровия стил признаваха, че неговата игра ги въвежда в лабиринт, от който самите те не знаеха как да се измъкнат.
Непобедимостта на Дав би могла да му създаде чувство за превъзходство и по този начин да убие желанието му да играе. Ала той успяваше да поддържа непрекъснато живо желанието си за борба.
Когато беше в добра форма, а това се случваше най-често, той сядаше много съсредоточен пред шахматната дъска, защото винаги имаше за противници най-умелите майстори на планетата. Разбира се, понякога оставаше удивен от неповторимостта на своята гениалност на шахматист, но понеже беше уравновесен човек, скромен и с бистър ум, той приемаше изключителните си способности като резултат от същността и развитието на ума, с който се бе родил.
— Твоят мозък е изключителен случай в аналите на шахмата — каза му веднъж един неврокиберкриптолог.
— Зависи как разглеждаш проблема — отговори му Дав. — От математическа гледна точка ум като моя повсеместно се среща.
— Искаш да кажеш, че умовете на всички останали хора са някакво изключение, така ли? — почти възмутено му възрази ученият.
— Разбира се. Както и правата линия е само частен случай от спиралата.
— Говорим за различни неща…
— Не. Говорим на различни езици. Впрочем твоето удивление ми се струва изненадващо. Тъй като шахматист е математическа игра, той трябва да се играе със способите на математиката.
— Но мозъкът е друга форма на развитие — протестира човекът на науката. — Той е нещо живо.
— Мозъкът е също математическа игра на природата.
Ето защо спечелването на една партия (особено ако тя беше красива) му доставяше удоволствие, а равните неизменно пораждаха неудовлетвореност.
Вярно е, че нито един от противниците му не получаваше толкова заслужени награди. Но в края на краищата равната игра значи противопоставяне на равни сили. Що се отнася до ремито при преимущество11, то му се струваше истинска загуба независимо от това, дали привидното превъзходство принадлежи нему или на другия. Постепенно това схващане, създадено още в детските му години, се превърна в етика на играта. Това, което само Филидор е правил някога, за Дав се оформи като правило: равната игра той смяташе за загубена.
При все това той бързо проумя дълбоката причина за някои равни игри и ползата от тях. Често пъти равенството съществуваше само между неговата сила и житейския опит, натрупан от противника му. Различните планети, посетени от Дав, представляваха лаборатории за теоретично и практическо развитие на шахмата. В края на краищата Дав се бореше с тях и благодарение на ремито можеше да проучи да се запознае с новостите и откритията, постигнати в шахмата от колективния ум. А този косвен опит, който натрупваше от равните партии, го накара да промени мнението си за тях. Сега ги очакваше с нетърпение; те му се струваха единствените вълнуващи състезания. И понеже с тяхна помощ Дав се учеше, все по-рядко допускаше равни игри и това повишаваше цената им в неговите очи.
Вероятно сит от получените придобивки, след време Дав проумя нещо, за което се бе досетил още тогава, когато научи от Ларн за съществуването на Гутрие. Хилядолетните му наблюдения го доведоха до извода, че играта на шах е борба, но и тайна с ужасни последици. Като тайна шахматната дъска представлява за всеки човешки ум една безкрайно променяща се структура; обаче като начин на борба тя противопоставя двама противници с техните ограничени средства за изпълнение. Количеството информация, която приемаше Дав от противниците си — опита на планетите, чиито представители бяха — растеше правопропорционално на таланта и силата му в играта. Но в сравнение с тях Дав беше напреднал много в неизмеримите пространства на шахмата. Изводът беше ясен: докато не открие ум, способен като неговия, Дав ще продължи да прави вариации върху играта със самия себе си.
Ето как стигна до решението да открие Гутрие, а чрез него фантастичното шахматно чудовище.
Като всички уважаващи се галактически вертепи и „Пронизаното око“ се намираше дълбоко под повърхността на планетата Дриан (на кота 157), но от изтънчена оригиналност го бяха направили като наколно жилище (поставено върху изкуствени вълни), което му придаваше някаква примитивност. В едно от сепаретата Дав откри стария звезден воин, наречен Гутрие, който в този миг се интересуваше само от стимулиращия згромб, промишлено бутилиран.
При първата среща Дав успя да изтръгне само някакви гърлени звуци, които вероятно означаваха да му напълнят чашата.
— Напразно се опитваш да разбереш сега нещо от него — каза на Дав съдържателят на наколното жилище. — Напълно е пиян. Но след два дни…
