— Откъде знаеш?
— И таз добра! Как мога да не знам за колко време клиентите ми изпиват запасите си? Човекът посочи към рафта с бутилки. Само тези са останали. Ще му стигнат до в други ден. Нещо става в търбуха му, когато остане без… гориво, мисля, че злъчката му прелива, защото от известно време е трезвен и заядлив.
Дав погледна човека, който седеше на стола до него: беше висок старец, плешив, брадясал, с кръвясали очи, загледани в нищото.
— И кой плаща изпитото? Изглежда, от дълго време се излежава тук?
— Отдавна — засмя се съдържателят. — Мисля, че аз и ти, взети заедно, нямаме толкова години… А що се отнася до питието, кой искаш да го плаща? Урежда си сметките през времето, когато е трезвен. Няма да сбъркам, ако кажа, че той крепи заведението ни.
— Така ли?! — зарадва се Дав. — Да не би да играе шах?
— Не, това е отвратително развлечение — отговори той. — Гутрие играе флип-флоп.
— Това пък какво е?
— Ще видиш, когато го хване безумието.
Безумието започна в мига, в който след ужасно напиване със згромб Гутрие се възвърна към обикновения живот. Съдържателят имаше право да смята странния си клиент за „стълб на заведението“. Любители, дошли и от други слънчеви системи, се надпреварваха да играят флип-флоп с Гутрие. И тъй като старецът не можеше да играе с всички, освен състезанията за излъчване на най-добрите се организираше и истинско наддаване. Като поток се стичаха значителни суми и те ставаха собственост на заведението, в случай че заложилият загуби. Печалбата на Гутрие, установена между него и съперника му, се изчисляваше в бутилки с истински згромб12. Самата игра също изглеждаше странна. Съчетанията на флип-флопа напомняха играта на домино, но вместо плочки се използваха бутилките с еликсир. По това, че при определени положения плочките могат да бъдат взети, флип-флопът приличаше на шахмата, а на покера — по това, че заложената сума може да бъде увеличавана. Тази необикновена смесица беше усложнена с чифт многоцветни зарове.
Дав не се включи веднага в състезанието, макар че след като наблюдава един ден ходовете на Гутрие (самото присъствие на играта струваше скъпо), съобрази, че е схванал доста много от тънкостите, за да участвува в борбата. Филмът, който засне, подсили това негово убеждение. Ала той искаше да разгадае определени съчетания при ходовете и да прецени силата на шахматния талант на стареца.
Поне във флип-флопа той наистина беше непобедим. Вярно е, че мнозинството от партньорите му се намираха там преди всичко от самонадеяност и любопитство, отколкото по призвание, но и най-силни състезатели се оказваха победени. Сега Дав беше убеден, че Гутрие е или е бил отличен шахматист (това се виждаше от начина, по който съумяваше да избегне ударите при хазартната игра).
— На какво ще играем — попита Богар, когато реши да седне срещу стареца.
— Да започнем с десет гарафи. После ще видим.
Гутрие спечели лесно и бързо.
— Искаш ли още да играеш? — с безразличие попита той.
— Да.
— Добре, но сега ще играем на бъчвичка от сто литра.
— Приемам. Обаче ми отговори на един въпрос.
— Какъв? — измърмори Гутрие.
— Играеш ли шах?
— Да върви по дяволите. Шахът е отвратителна игра.
— Може би за тебе. Но ти не ми отговори. А научих от един човек, който те познава, че си бил страшен шахматист.
— По онова време още не беше изнамерен флип-флопът. Но защо питаш?
— Представи си, че спечеля бъчвичката, обаче вместо да ти я взема, се задоволя с това да ми кажеш… адреса на планетата, където…
— Няма смисъл — противопостави се Гутрие. — Ти луд ли си?! Забравил съм го…
— Може би все пак ще си спомниш…
— Защо ми пилееш времето! — разгневи се внезапно Гутрие.
— Ще играеш ли, или да дойдем да играем ние? — викна един от зрителите.
— Сега е ред аз да започна — невъзмутимо рече Дав и премести първата бутилка…
Отново победи старецът, но този път след два часа напрегната борба.
Той беше толкова ядосан и удивен, че изпи веднага последната бутилка, която спечели — сякаш беше чиста вода.
— Ако с всеки губя по толкова време, къде ще му излезе краят! — измърмори той. — И не мога да проумея защо те победих толкова трудно…
— Много просто — нежно отвърна Дав. — Първия път мизата беше само десет бутилки. Не си струваше да полагам усилия. Щом я увеличихме, добих настроение за игра. Ако играем на хиляда гарафи, възможно е да те бия.
Гутрие погледна накриво Дав и се засмя със зловещ глас:
— Имаш ли с какво да платиш? Дав извади от джоба си познатата вещ, наречена МПП13, и я подаде на съдържателя:
— Моля те да провериш дали може да плати хиляда гарафи!
Мъжът грабна плочката и се затича към КП14.
— Признаваш ли, че някога си бил шахматист? — подхвана Дав прекъснатия разговор.
— Е и какво, ако призная?
— Ще бъде крачка напред. Искам да ми кажеш къде се намира планетата, на която си играл шах, и какво точно се е случило…
— Да не би да имаш намерение да отидеш там? — попита Гутрие с изпулени очи.
— Именно. И само ти можеш да ми помогнеш да я намеря…
— Като те гледам как играеш флип-флоп, трябва да съм престъпник… Не, младежо, много съжалявам, но не мога да ти кажа… Остарялата ми памет е забравила всичко, свързано с онзи кошмар. А и не искам да си спомням…
Зрителите около тях следяха изумени този странен разговор.
— Сега ли намери време за приказки? — сопна се на Дав един от по-нетърпеливите. — Хайде, почвай да играеш или отстъпи на мене…
В този миг се показа съдържателят на заведението.
— Проверих — промълви той, а лицето му беше променено от неизмеримо уважение. — Можеш да купиш всичко, което съществува тук!
Възгласи на удивление се чуха в помещението.
— Е — отегчен рече Дав и стана от стола, — ще играем ли за хиляда бутилки, или да отида да търся по-добър играч на флип-флоп?
— По дяволите! — изстена като ударен Гутрие. — Осмеляваш се да говориш по такъв начин, сякаш си ме победил! Сядай да играеш.
Партията продължи близо пет часа. Спечели пак Гутрие, но към края на играта той беше едновременно и радостен, и вбесен от гняв.
— Ще играеш ли още? — измърмори предизвикателно.
— Може да има и други желаещи — уклончиво отговори Дав. После се обърна към зрителите зад него.
— На мене ми се изпари желанието — продума някой. — По-скоро бих заложил на един от двамата.
— Да заложим! — чуха се няколко гласа и веднага се поде песента на облозите.
— Колко си спечелил досега? — попита Дав.
— Онези четири рафта — гордо отговори старецът. — Без да смятам бутилките, спечелени от тебе. Ще ми стигнат за цяла година…
— Добре — добави Дав и се обърна към съдържателя: — Каза ми, че мога да купя всичко, което е тук. Купувам го. Само онези четири рафта не ми принадлежат. Разбрахме се, нали?
— Да — промълви слисаният продавач.
