— Какво целиш с този цирк? — с тих глас попита Гутрие, който беше неприятно изненадан.
— Да те победя!
— Но… но не виждаш ли, че не си в състояние? — запелтечи шампионът на флип-флоп и не можа да устои на желанието да пресуши още една бутилка със згромб.
В душата му ставаха странни промени. Нито един от победените досега не беше се осмелил да играе повторно (поради огромната миза). Побърканият, който стоеше срещу него, си позволи да го стори три пъти и както изглеждаше, щеше да опита за четвърти път силите си. И макар че винаги побеждаваше, старецът усети горчивия вкус на поражението: той почувствува страшна сила в играта на непознатия. Даже само дългата я мъчителна съпротива, която проявяваше, беше достатъчно доказателство. Дори нещо повече: безочливо предизвикателство.
— Струва ми се, че няма да мога да те победя, обаче ти се страхуваш да играеш с мене — каза ненадейно Дав, а другият почувствува, че пламна.
— Сам си търсиш белята! — отвърна старецът с леден глас. — Исках да те пощадя. Ще ти дам още една възможност да загубиш. Ще играем на всичките бутилки, които съм спечелил досега. Ако те победя, ще прахосаш цяло състояние, но можеш да се смяташ щастлив. Обаче ако победиш, все едно че си мъртъв. Доколкото зная, никой не се е върнал жив оттам.
И започнаха четвъртата партия.
За общо изумление този път нападенията не продължиха повече от четвърт час и завършиха с победа за Дав.
Пребледнелият Гутрие гледаше със съжаление безценните рафтове, които загуби, и измънка:
— Изчезнаха. Сега са твои…
— Разкажи ми — равнодушно рече Дав.
— Ще ми дадеш ли назаем една бутилчица? „Ако продължи да пие — помисли си Дав, — след кратко време няма да е в състояние да ми каже нищо.“
— Преди това си уреди задължението.
— Ха, ха, ха! — засмя се Гутрие с необуздана веселост. — Боиш се да не паднеш в капана! — И си рече: „Трябва да го накарам да играем още веднъж. Това, което стана, беше една тъпа случайност. Може и да ме е измамил, когато е хвърлял заровете…“ А на Дав каза:
— Добре, ще ти отговоря. Обаче ако не разбереш отговора ми, това значи, че няма какво да търсиш там. Онази прокълната планета е точка върху една карта, която лежи тук, ако играем с белите фигури, и се пресича от траекторията на Дриан, а далече, в полето на черните, е орбитата на Брасфем… Следиш ли мисълта ми? — подигравателно попита Гутрие.
— До този момент не си ми казал кой знае какво.
— Тогава отвори си ушите и си напрегни ума! Дриан е белият цар, а Бласфем — черният, и цялата тази звездна шахматна дъска е замръзнала при тридесет и осмия ход от третата партия, изиграна от Ким Керим с ШМ-815. Разбра ли?
— Да.
— Виждащ ли редиците на пешките? — злобно се захили старецът. Но понеже Дав не му отговори, продължи презрително: — Най-напредналата пешка от черните е гробът, към който се стремиш. — И пак се засмя с дрезгавия си глас: — Да не речеш, че не съм играл честно. Защо гледаш като слисан?
В същност Дав отдавна не беше изпитвал подобно шахматно удоволствие. В минутите, в които изглеждаше слисан, умът му работеше напрегнато и като светкавица проблесна едно име: Техом! „Ами ако това са измислици на стария пияница?“
— Ще играем ли? — простичко попита Дав и старецът въздъхна с нетърпение.
— Обеща да ми дадеш едно шишенце…
— Вземи си — съгласи се Дав. — Макар че може да ти дойде много. — И докато Гутрие изливаше в пресъхналото си гърло съдържанието на бутилката, го попита: — Там… Има ли определен брой партии, или можеш да играеш, колкото искаш?
— Двадесет! — и с гърлен глас се засмя Гутрие. — Ти дори не знаеш още къде ще отидеш, а се интересуваш колко партии ще играеш!
— Не зная, но скоро ще науча — засмя се и Дав. — Залагам цялото количество згромб, което се намира тук. Но този път ще ми отговориш ясно: името на планетата, ако има име, и координатите й.
Помещението екна от гласовете на зрителите, които бързаха да залагат, а размерът на облозите отскочи нагоре като стрела.
— Ще играя — реши Гутрие, — но ми дай назаем още пет бутилки.
— Без противник ли искаш да ме оставиш — с подозрение се противопостави Дав.
— Заклевам ти се: това не ми пречи да играя. Впрочем — продължи старецът сговорчиво — дори и да ме повали, след няколко дни ще изчезне въздействието на згромба и отново ще съм на твое разположение. Но не те лъжа: мога да изпия и десет бутилки, без да ми стане лошо. Напротив. Те ще ми дадат сили, за да те победя. С оглед на това ти заявявам открито: ще бъда безпощаден и коварен. И не само защото искам да възвърна имането си, а и да те спася от явна гибел. Нещо от твоята лудост ми припомни младините…
— Стига си дърдорил, ами играй — прекъсна го Дав и бутна под носа му пет бутилки.
— Искаш да ме изкараш от търпение… Добре. Хвърляй заровете!
Битката се поднови и отрупаните зрители в голямото подземие на „Пронизаното око“ потънаха в мълчание. Още в началото старецът заигра енергично и измисляше най-невероятни ходове за примамване и обграждане. През първите три часа ожесточението и дългият му опит здраво притиснаха Дав, който на няколко пъти едва не попадна в поставените му капани. Спаси го феноменалната му способност да смята, с помощта на която успяваше да изчисли предварително следващите последици от сериозните опити да бъде хванат. Веднъж му помогнаха и заровете, чиито цветове съответстваха на ходовете на Гутрие и обезсилиха предварително стремежа му да го обгради.
— Не се радвай — мрачно предупреди старецът. — Още не знаеш какво те очаква. И тук, но най-вече там. Аз ти устройвам клопки, пък онази проклета планета съдбоносно ще те прикове върху пустинната си повърхност… Сред дюните от варовик, които приличат на море от змии, ще намериш само един оазис… Ха, ха, ха! Гробище на космически кораби… Ще те погълне едно адско гърло… После ще тръгнеш по една галерия… — Внезапно осъзна хода, направен от Дав, прекъсна играта и заповяда на съдържателя: — Донеси полегатите планшети, пружините и мостовете! И бутилките с магнитна опаковка.
В третата партия, която продължи пет часа, „бойното поле“ беше удължено, за да обхване многото извивки, създадени от сложността на играта. Сега налудничавото въображение на Гутрие прибягна към нещо, което много рядко се виждаше при мачовете по флип-флоп: топологичната игра.
— Досега не игра така — забеляза Дав, когато противникът му започна да изгражда комбинациите си във въздуха.
— Не съм играл, защото не ми се е налагало, но е според правилата. Позволени са всякакви фигури.
И като се смееше сатанински, старецът направи един висящ мост над игралната маса. Удивени и възхитени, зрителите започнаха да ръкопляскат бурно.
— Е, предаваш ли се? — захили се Гутрие, после с натъжено лице пресуши третата бутилка със згромб.
— Защо да го сторя? — отвърна Дав със странна веселост. — В края на краищата тази игра ми се струва почти толкова красива, колкото и шахматът.
Изглеждаше невероятно, но точно когато Гутрие смяташе, че е довършил противника си, Дав беше убеден в победата си. Умението му да пресмята беше толкова голямо, че подобно на оръжие, което е най- добро, когато стреля надалеч, то можа да се разгърне напълно едва в лабиринтите на конфигурациите, създадени от новия начин на игра.
Докато двамата противници изграждаха въздушните си клопки, съдържателят на заведението нареди да се отстранят стените на помещението, за да се разшири подът и присъствуващите да не пречат на играчите. Бяха минали шест часа от началото на играта. От масата комбинациите, приличащи на гроздове от многоцветни бутилки, плъзнаха в три посоки, извиваха се, разширяваха се, изкачваха се смело нагоре и пронизваха пистата на старта, за да се промушат под масата (след време тя трябваше да бъде изнесена, а играчите се покатериха на приспособени за целта стълбички и мостчета).
