— Слушай, гълъбче — забеляза меко Луис, — може часът на Страшния съд наистина да е близо. Но все пак Бог не ни е заповядал да легнем и да умираме, без да си мръднем пръста за нашето спасение. Засега Той не ни е лишил нито от сили, нито от разум. Затова нека се възползваме от неговите дарове, докато не е станало късно! Донеси свещ — трябва да видим колко голяма е опасността и всички ли сме невредими. Тук царува такава тъмнина, че и искрица не се вижда!
Твърдоглавата Нана пак нещо замърмори, но все пак се покори и на светлината на запалката намери връзка свещи.
Като запали свещ и с помощта на Алмагро отвори прозорците откъм фасадата, Луис се убеди, че до самата стена на къщата се е притиснала огромна каменна маса, преграждаща достъпа на светлината и въздуха. Прозорците от другите страни и тези на кухнята, които гледаха на запад, бяха засипани с дребни камъни и пръст и през тях също не проникваше светлина. За отваряне на вратите не можеше и да се мисли.
Оставаше да се покорят на съдбата и спокойно да чакат, още повече, че все още се чуваше ревът на урагана, макар и земята вече да не се тресеше.
Няколко часа всички търпеливо мълчаха, страхувайки се да помръднат, и само в душата си молеха Бога да не се откърти от близките скали някоя грамада, която да смачка слабия покрив и да ги убие. Лека-полека ужасяващият рев на урагана започна да преминава в слаби стонове и след това бурята утихна. Живи заровените обитатели на Есперанса пак прегледаха прозорците и се помъчиха да отворят поне този на кухнята, но и при най-малкия опит през него се изсипваше пръст и те се отказаха.
Виждаше се, че гредите на тавана бяха подали силно и че покривът е затрупан, ако не с камъни, то с пръст — можеше само да се чудят, как не е пропаднал съвсем под налегналата го тежест.
Луис и мистър Дълас, по начало по-енергични и запазили повече от другите присъствие на духа, се стараеха да ободрят другарите си по затвор и да им дадат, макар и слаба, надежда за избавление.
Преди всичко обаче трябваше да потърсят греди, за да подпрат покрива. Но не се намериха за целта никакви дървета и стана нужда да използват за тази работа сандъците с бельото, които натрупаха до самия таван.
При един по-старателен преглед, доктор Луис установи, че на едно място към предната стена гредите не са чак толкова вдадени, от което заключи, че скалата, която се е навела към тази част на къщата, е много по-високо от нея — именно това обстоятелство е спасило предната част на покрива.
С това засега прегледът приключи.
След няколко часа бурята стихна напълно и наоколо, като в същински гроб, се възцари абсолютна тишина.
Неуниващият Луис предложи всички най-напред да подкрепят силите си с ядене и спане, а след това вече да помислят как да излязат от затвора. Затворените в гроба, макар и с не особена охота, последваха неговото предложение.
След няколко часа трескав, прекъсван сън цялата колония се събра в голямата зала. Не беше възможно да се различат денят и нощта, но по часовника се виждаше, че е пладне — значи бяха седели под земята едно денонощие.
Направиха сметка с какви припаси разполагаха. Имаше яйца, масло, брашно, чай, консервирано месо за цяла седмица, много свещи и каца с вода, която Нана беше приготвила за миене — а водата в сегашното им положение беше по-важна от храната.
Колкото до горивото, то не беше кой знае колко, но нямаше особена нужда от дърва, тъй като и без това беше горещо и задушно. Последното обстоятелство силно смущаваше Луис — в къщата се бяха събрали двайсет души.
Какво щеше да стане след два дни, ако не осигуряха достъп на пресен въздух? Заплашваше ги страшната опасност да се задушат от собственото си дишане!
За да провери мрачната перспектива и да се увери дали не са запушени комините, Луис каза да накладат в кухнята огън. Запалиха дървата, но димът полази от печката в стаята. Тогава запалиха друга печка в предната част на къщата. Тук нещата тръгнаха по-добре: димът, макар и да пълзеше из стаята, но част от него все пак излизаше през комина. Значи, макар и малък, в комина беше останал проход, през който въздухът преминаваше!
Докато Луис наблюдаваше дима, Том, който беше дочул леко шушнене в печката, попита Нана дали не са сурови дървата. Тя отговори, че дървата били съвършено сухи.
— В такъв случай — заключи наблюдателният младеж, — в комина сигурно е влязла вода. Я да направим опит!
С тези думи той подложи под комина една чаша. След няколко секунди в чашата падна една капка, после втора, трета… и бавно, но непрестанно, в чашата започна да се събира вода.
— Ура, господа, ние сме спасени! — извика Том. — Тези капки са същински маслинени клончета за нашия ковчег20.
Затворниците се ободриха и това им даде сили да се движат, да ядат, да пият, да работят.
— Том, остави там чашата си — посъветва го мисис Дълас. — Тази вода все ще послужи, пък било то и за миене, тъй като водата в кацата трябва да се пести. Къде са прасковите, които брахме вчера или завчера? Вече не мога да разбера дали е ден или нощ? Май ще трябва и ние като Робинзон Крузо да бележим дните с резки! Та къде са, питам, прасковите?
Действително в уплахата си бяха забравили за прасковите и не ги забелязваха в тъмнината, а от тях бяха набрали няколко големи кошници. Благодарение на тях, денят мина по-весело…
Сутринта Джек вдигна рано Луис от сън и насаме му съобщи за един проект, който му беше дошъл на ума.
— Ще се изкача в комина — предложи той. — Аз го градих донякъде и сега си спомням, че ние нарочно оставихме вътре да стърчат тухли като стъпала, в случай, че стане нужда да се изкачим да го чистим. Помогнете ми само, докторе, да намеря роговото фенерче, което неотдавна направи Том.
Луис отначало сякаш се поколеба, но после, като прецени, че Джек е лек и пъргав, му разреши, още повече, че в „операцията“ на младежа беше засега единствената им надежда.
Те намериха фенера, дойдоха тихичко в залата и погледнаха в чашата, която сега беше вече пълна догоре с вода. Със задоволство забелязаха също, че в чашата, заедно с водата, бяха паднали няколко камъчета и бучки пръст. Това означаваше, че проходът в комина донякъде се беше разширил.
Луис предупреди Джек да не се мъчи да чисти комина от пръста и камъните, понеже това можеше да изложи на опасност целия покрив, а само да погледне какво е станало горе…
Пъргавият младеж окачи фенера на шията си и се покатери в комина.
На нашия коминочистач не му струваше нищо да се изкачи, но той не успя да излезе горе — горният край на комина беше похлупен с камък. Камъкът обаче, както установи младежът, беше плосък и можеше да се опита да го отмести; той и сега оставяше малка междинка, през която се виждаше небето и откъдето капеше ръмящият в това време студен дъжд.
Решиха да почакат докато престане дъждът и на другата сутрин се помъчиха да поотместят камъка, покриващ комина. Удаде им се да го поместят само на няколко дюйма, така че дори и най-слабият човек не можеше да се провре през образувалия се проход. Но затова пък, с повдигането на камъка те освободиха една част от покрива до комина и тогава на Мария, която придружаваше Джек при втората му експедиция в комина, й хрумна блестящата мисъл да прорежат кожите, с които беше покрит покрива върху царевичния пласт, за да пуснат пресния въздух.
Така и направиха. Силната пъргава девойка без мъка изряза голям къс кожа, разчисти царевичината и в къщата веднага стана светло и не толкова душно.
Находчивите младежи бяха обсипани с похвали. Когато непосредствената опасност да загинат под земята от недостиг на въздух отмина, всички въздъхнаха облекчено и се развеселиха.
Междувременно вече бяха изминали четири дни след бурята. Най-после, на петия ден, дъждът престана съвсем и можеха да започнат работа за освобождаване от нежелания затвор.
Мария и Джек отново се качиха в комина и сполучиха да отмахнат камъка дотолкова, че момичето можа вече да се промъкне през образувалия се проход. Когато излезе навън, то тръгна към страната откъм градината — сега съвършено засипана — и по купа от пръст и камъни слезе долу. Оказа се, че пред къщата се беше търколила не една скала, както предполагаха, а две отделни маси, които бяха затиснали
