бакенбарди, мога да отида преоблечен на кораба, без да ме познаят. Как мислите?
— Отлично! — извика Сойер. — Вземете костюм на мексиканец, те често се срещат тук. Пък и ще можете да скриете под наметката си ранената ръка. Под голямото сомбреро и с бакенбарди никой не ще може да ви познае. А вие, мистър Хенри, по-добре да останете тук заедно с брат си, докато ни потрябвате. Преди птиците да се окажат в кафеза, излизайте по-рядко.
Лесно си намерих костюм и благодарение на бакенбардите и обръснатите мустаци заприличах на истински мексиканец. Заедно с мистър Сойер тръгнахме към онази част на пристанището, където стояха платноходите и големите лодки.
Брегът в Ню Орлеан е дълъг около шест километра. На една част от него има товарна крайбрежна улица, снабдена с яки дървени платформи, поставени върху греди, забити във водата. Между тях пускаха котва лодки, платноходи, салове и параходи, докато ги разтоварят.
Уставът на пристанището определяше кои съдове къде ще бъдат разтоварени. През някои месеци на годината пристанището се задъхвате.
Сега беше тъкмо такова време. Корабите стояха така близо един до друг, че трудно можеха да се различат. Някои стояха по-далеч, като чакаха да се освободи място.
Реших да започна от последните. Един от тях скоро привлече вниманието ми. Стори ми се, че го познах. На палубата нямаше никой. Заведох спътника си до самия бряг, за да разгледам по-добре кораба, дори се качихме на най-близкия до него кораб. След минута на палубата се показа самият Блен.
Посочих го с очи на адвоката и равнодушно се запътихме към града. По пътя Сойер ме остави за малко, като помоли да го почакам. Скоро се върна с друг човек. Сетих се, че е полицейски детектив.
— Виждате ли онзи платноход? — попита го Сойер.
— Да — отговори другият.
— Няма да го губите от погледа си ни денем, ни нощем. Щом започне да разтоварва памука, елате в кантората да ми съобщите. А ние — обърна се той отново към мен — да идем при „Ялу Сити“.
Дълго го търсихме, но не го намерихме. От началника на пристанището разбрахме, че не е пристигнал.
— Тогава да почакаме — предложи Сойер. — Къде беше, когато го видяхте днес сутринта?
— Около Пуан Купе.
— В такъв случай скоро ще пристигне, след няколко часа. Ще го чакаме, но не тук. Виждате ли онова кафене край реката? Да идем там, ще си поръчаме херес и ще гледаме с бинокъл, докато се покаже „Ялу Сити“.
Не трябваше много да чакаме. Не мина и час, когато моят спътник ми показа парахода, с който идвате Брадли.
— Сега е ват ред — каза той, като ми подаде бинокъла. — Гледайте пътниците, които слизат. Щом съзрете Брадли, не го губете от погледа си, докато слезе на брега.
Хищникът беше от първите, които слязоха. Веднага го познах. Казах това на адвоката. Той взе бинокъла и успя също да го разгледа, докато онзи вървеше по насипа.
Вече нямах нужда от бинокъл, за да видя своя враг. Щом стъпи на брега, той тръгна към онази част па пристанището, предназначена за малките кораби.
— Добре — продума Сойер. — Така си и мислех. Вижда се, няма да чакаме много, за да видим нещо, което ще ни даде възможност да действаме.
— След него ли ще отидем? — попитах аз.
— Не. Нека се присъедини към съучастниците си. И без да излизаме оттук, ще научим какво прави. Като излезе от кораба, Ще идем след него в хотела. Такъв важен господин вероятно ще отседне в хотел „Сен Шарл“, ако си няма някое тайно свърталище. Ето, отива към кораба.
Аз също го виждах добре, но после го изгубих сред тълпа от матроси, търговци и джебчии. Ала спътникът ми не го губеше от очи.
— Брадли е на кораба, където бяхме ние, а една лодка се приближава към него. Отново отиват към брега. Говорят … Много бих дал, за да разбера какво си приказват. Детективът също ги наблюдава. Но да вървим, че ще ги изтървем — завърши той, прибирайки бинокъла.
Стигнахме брега тъкмо когато Брадли се раздели с Блен, вероятно след като му даде своите инструкции. Блен бързо се върна на кораба, а Брадли отиде в града. Скоро вече влизаше в хотел „Сен Шарл“, както предвиждаше моят спътник, без да знае, че го наблюдават.
Глава двадесет и шеста
Свидетелските показания
Много ми се искаше да узная какво мисли мистър Сойер, на чиято опитност вече се възхищавах. Не трябваше да чакам много.
— Сега — каза той, след като Брадли влезе в хотела, — сега да потърсим човека, който ще купи памука на Уудли.
Недалеч от пристанището влезе в един голям магазин, над който забелязах надпис:
Преди да го последвам, Сойер вече излизаше, придружаван от самия търговец. Адвокатът ни представи един на друг и ни заведе в кантората си.
Мистър Чатам внимателно изслуша разказа за моите приключения на кораба и на Дяволския остров и без колебание се съгласи да купи памука на Уудли.
В края на разговора в кантората на адвоката влезе още някой. Това беше полицейският детектив, когото Сойер беше оставил на пост.
— Е, Ригс, има ли нещо ново? — попита Сойер.
— Разтоварват памука.
— Добре. Веднага ще идем да го купим.
— В такъв случай побързайте. Взели са малко хора, за да се движат по-бързо. Предполагам, че искат да оставят всичката стока в склада.
Адвокатът се замисли.
— Да не им се бъркаме тогава. Нека да работят… Ние ще ги следим… Или не — прибави той, като размисли още. — Вие, Чатам, идете да се поразходите по пристанището. Като стигнете до кораба, спрете и поискайте да ви покажат мостра от стоката. След като я разгледате, кажете, че искате да купите целия товар, и попитайте за продавача. Даже можете да заявите, че сте готов да продължите пазарлъка в хотела, където е отседнал Брадли, ако той поиска това. В същото време аз ще издействам заповед за арестуването на негодниците от кораба, а и на самия Брадли. Пък вие, Ригс — продължи адвокатът, — покажете на мистър Чатам къде се продава памукът, после вземете файтон и идете в хотел „Сен Луи“. Там помолете мистър Хенри Уудли и неговия брат да дойдат бързо тук. След това се върнете на пристанището и вижте къде ще отнесат стоката. Следете крадците така, щото да не ви видят. И главното — не говорете с мистър Чатам! Вие вървете, мистър Чатам. Купувайте памука за колкото искате, но не плащайте нищо веднага.
Чатам и Ригс излязоха.
— Е, сър — каза ми адвокатът, — вашата помощ сега е много важна. Ще отидем заедно с двамата Уудли. Уолтьр, като притежател на памука и на негрите, ще подаде жалба против Брадли. Колкото до Хенри, неговите свидетелски показания няма да имат значение, само ще навредят. Единствено вашите показания ще бъдат взети под внимание. Когато арестуват цялата шайка, ще трябва да се намерят веществени доказателства. Ще отидем на Дяволския остров и ще разгледаме добре залива…
Двамата Уудли дойдоха и заедно отидохме в полицията да си Дадем показанията. Лесно получихме заповед за арестуването на Блен, Стигнър и третия с тях. След това се върнахме в кантората на мистър Сойер и чакахме да дойде Чатам. Той не закъсня.
— Е, какво? — попита адвокатът.
— Купих всичко.
— От кого?
— От един плантатор от Мисисипи, казва се Нат Брадли.
