утре.
Така и стана. Щом слънцето залезе и подухна студен ветрец, крилете на пътешестващите насекоми отслабнаха и те бяха принудени да спрат да нощуват, като покриха всички дървета, храстите и тревата.
За няколко минути се разпръсна мрачната мъгла, която бе затъмнявала синьото небе, но в далечината равнината изглеждаше като след пожар: тя беше цялата покрита с дебел пласт насекоми, поради което изглеждаше черна.
Придружаващите ги птици, забелязали настъпването на нощта, се виха известно време във въздуха, а после се пръснаха на разни страни. Едни от тях слязоха да нощуват по скалите, други накацаха по ниските клони на мимозите и след няколко минути, както на земята, така и във въздуха настана пълна тишина.
Тогава Фон Блум си спомни за добитъка; животните се виждаха далече в равнината, покрита от скакалците.
— Оставете ги да си похапнат малко, баас — рече Свартбой.
— Да си похапнат ли? Какво? — попита господарят — Нима не виждаш, че цялата трева е покрита със скакалци?
— Не, не трева, а скакалци, баас, да си похапнат — възрази бушменът, — добитъкът от тях се угоява много повече, отколкото от тревата, о, повече!
Но ставаше вече късно и беше невъзможно да оставят добитъка в полето. Скоро щяха да излязат лъвовете и тази вечер, поради появата на скакалците, по-рано от други дни, защото царят на зверовете не се гнуси да пълни царския си стомах с тези насекоми, щом има такава възможност.
Трябваше веднага да се прибере добитъка в краала. Оседлаха трети кон за самия Фон Блум и тримата, скватерът, синът му Хендрик и бушменът, тръгнаха към степта.
Когато наближиха скалите, видяха много странна гледка. Земята беше цялата покрита от тези тъмночервени насекоми; на някои места пластът им достигаше няколко дюйма дебелина. Всички храсти, които се намираха там, бяха напълно покрити от тях, не се виждаха ни клони, ни листа, не беше останало свободно стръкче тревичка, нито едно листче. Насекомите лежаха неподвижно, като че бяха заспали. Вечерният студ ги бе лишил от силата да се движат.
Но Фон Блум и Хендрик бяха поразени най-много от държането на конете им и изобщо на всичкия добитък, който лакомо гълташе насекомите, като че бяха овес. Изглеждаше невъзможно да го прогонят оттам и само честите удари с джамбока (камшика) на Свартбой и дочулият се наблизо лъвски рев принудиха животните да тръгнат към къщи, където скоро ги затвориха в краала.
Свартбой беше взел със себе си чувал и го напълни със скакалци.
Виждаше се, че той предпазливо събира тези насекоми, като че се боеше от тях. Но бушменът се опасяваше не от скакалците, а от отровни змии, които в такива случаи се натрупваха в голямо количество, както му беше известно от собствен опит.
IV
Разговор за скакалците
Тревожна беше тази нощ за обитателите на краала. Стига само вятърът да се обърнеше малко от запад и скакалците на сутринта щяха да покрият засетите ниви и безследно да унищожат богатата реколта. Може би и още по-лошо: тези насекоми можеха да унищожат цялата растителност на четиридесет, петдесет и дори повече мили наоколо. И тогава с какво ще хранят добитъка? Той можеше да погине от глад, преди да успеят да го закарат на ново пасище.
Подобни нещастия са съвсем възможни. В Капската колония много бури, нещастни скватери, са загубвали стадата си по такъв начин. Нищо чудно, че в краала на Фон Блум тази нощ беше тревожно.
От време на време скватерът излизаше от къщи да види не се ли е променил вятърът. Но до късна нощ нямаше никаква промяна. Все така духаше лек ветрец от север, от великата пустиня Калахари, откъдето, без съмнение, бяха дошли скакалците. Луната светеше силно и лъчите й огряваха тъмната маса насекоми, покрили долината. Чуваха се лъвски рев, подозрителни крясъци на чакал и идиотският смях на хиена. Всички тези животни и много, много други се наслаждаваха на обилно пиршество.
Като не забелязваше и най-малка промяна във вятъра, Фон Блум започна да се успокоява. Скоро се поде общ разговор, разбира се, за скакалците. Говореше най-вече Свартбой, тъй като той ги познаваше най-добре. Много пъти в живота си бе виждал скакалци и не един чувал бе изял навремето. И за това нищо чудно, че знаеше много за тях.
Откъде идат те — това Свартбой не знаеше, а и никога не се бе замислял. Произходът им обясни ученият Ханс.
— Те идат от пустинята — рече той. — Скакалците снасят яйцата си в пясъка, където остават, докато настане дъждовното време на годината. Щом с дъждовете се покаже тревата, насекомите се излюпват от яйцата и се хранят с нея. А когато изядат всичката трева, биват принудени да дирят нови пасища. Тази е причината за техните „придвижвания“.
Това обяснение се видя на слушателите достатъчно ясно.
— Чувал съм — рече Хендрик, — че фермерите палят огньове около нивите си, за да не допуснат там скакалците. Не разбирам как огънят може да ги спре, дори и да направят „плътни огнени прегради“! Насекомите си имат крила и могат лесно да прелетят над огъня, нали?
— Огньовете се кладат — отговори Ханс, — за да ги пропъди димът. Но и тази мярка дава резултат против насекомите, докато не са им порасли крилата, докато скакалците, както казват, са още „пеши“. В такова състояние, тоест още без крила, те също така извършват придвижванията си, които често биват още по-опустошителни, отколкото придвижванията на напълно развитите, крилати насекоми. Като пълзят и скачат по земята, пешите скакалци се движат винаги в една посока, като че напътствани от инстинкта. Нищо освен морето или много голяма и бърза река не може да ги спре или да ги накара да изменят посоката си. Малките реки, а дори и по-големи, ако текат бавно, биват преплувани; през стени и къщи те прелазват и, като прескачат препятствията, продължават пътя си в същата посока.
При преминаването на широки и бързи реки безброй милиарди от тях потъват и биват отнесени в морето. Ако скакалците не са в особено голямо количество, фермерите понякога успяват да защитят нивите си от тях с огньове, както чухте. Но когато те са в такова безбройно количество, както днес, дори и огънят не може да ги спре.
— Но как така, братко? — попита Хендрик. — Струва ми се, че докато те нямат още криле, огънят във всеки случай ще ги спре, защото как ще преминат през него? Ще го прескочат, а?
— О, не! — възрази Ханс. — Могат да се накладат много широки и големи клади, през които е невъзможно да прескочат.
— Обясни по-точно — каза Хендрик. — Това ме интересува, кажи, защото не мога да го разбера.
— И аз също — обади се малкият Ян.
— И аз! — извика Гертруда.
— Добре — отговори Ханс, — ще ви обясня: милиони от тези насекоми навлизат в огъня и го угасяват.
— Какво? — учудено извикаха всички. — Как така? И не изгарят ли?
— Разбира се, че изгарят — възрази Ханс. — Милиарди изгарят или се овъгляват. Но останките им покриват огъня с дебел слой и го угасяват. По този начин предните редици от тези пълчища стават жертва; но следващите преминават невредими по труповете на загиналите.
И тъй, виждате, че дори огънят не може да спре движението на скакалците, когато са в особено голямо количество. На много места в Африка, където туземците обработват земята, появата на скакалци хвърля в панически ужас населението, особено ако те се движат по посока на техните ниви и градини. Те знаят, че ще останат без никаква жетва и затова появата на скакалците ги плаши така, както земетресение или някакво друго голямо нещастие.
— Ужасът им е напълно понятен в такъв случай — забеляза Хендрик.
— Крилатите скакалци — продължи Ханс, — не спазват така неотклонно веднъж взетата посока, както пешите. Тяхното движение, види се, се определя от вятъра. Често те попадат в морето, където безброй много от тях загиват. На някои места мъртви скакалци са били изхвърлени на брега в невероятни количества. Така на едно място изхвърлените по този начин трупове на скакалци образували на морския бряг насип петдесет мили дълъг и повече от четири фута висок. Мнозина, заслужаващи пълно доверие,
