пътешественици уверяват, че зловонието, разпространявано от тази грамадна, разлагаща се маса, се усеща на разстояние сто и петдесет мили от брега.
— Е — извика малкият Ян, — никога няма да повярвам, че е възможно да има човек такова тънко обоняние!
Това заключение разсмя всички. Само Фон Блум не взе участие в общата веселост. Той беше в този момент много сериозно загрижен.
— Татко — попита малката Гертруда, като видя, че баща й не се смее и като искаше да го привлече в общия разговор, — татко, тези скакалци от онези ли са, с които се е хранил Йоан Кръстител, когато е живял в пустинята? Нали в Библията е казано, че той се е хранил със скакалци и див мед.
— Да, мисля, че са същите — отговори бащата.
— А на мене ми се струва, татко, че не са точно такива, а подобен вид — скромно забеляза Ханс, — библейските скакалци са били истински, които доста се различават от скакалците на Южна Африка, макар и да си приличат с тях по привички. Впрочем, този въпрос е още спорен според учените. Абисинците казват, че Йоан Кръстител се е хранил не със скакалци, а с плодовете на едно особено дърво, което те наричат дърво-скакалец.
— А ти, Ханс, как мислиш? — попита Хендрик, който много вярваше на научните познания на брат си.
— Според мене — отговори Ханс, — не може да има никакъв спор тук. Само като се изопачава смисълът на думата, може да се предполага, че свети Йоан се е хранил с плодове от дървото-скакалец, а не със самите скакалци. Аз решително съм на мнение, че светото Писание говори за скакалци: още повече, че ези два вида храна — скакалците и дивият мед често вървят заедно, тъй като и понастоящем са главната храна на много племена, които скитат из пустините. Освен това, ние имаме много доказателства, че скакалците и дивият мед са служили в библейските времена за храна на обитателите на пустинята. Затова е съвсем естествено да се допусне, че свети Йоан, живеейки в пустинята, е трябвало да употребява тази храна, също както и мнозина пътешественици от новото време, които са се спасявали с нея при преминаване през заобикалящата ни тук пустиня. Аз съм чел много книги за скакалци, но щом споменахте за Библията, трябва да си призная, че нийде не съм срещал такова вярно и прекрасно описание на това насекомо, както в нея. Искаш ли, татко, да го чуеш?
— Разбира се, прочети го, момчето ми, разбира се — отговори Фон Блум, доволен от предложението на сина си и от обрата, който взе разговорът.
Малката Гертруда изтича в стаята и веднага се върна с грамадна книга в кожена подвързия, с две здрави медни закопчалки. Това беше семейната Библия. Трябва да забележа, че подобна книга ще намерите в дома на всеки бур, защото тези холандци-колонисти са протестанти и така обичат Библията, че без да им тежи, четири пъти в годината пътуват сто мили, за да присъстват при нейното тържествено четене.
Ханс отвори книгата и веднага намери мястото на пророк Иоил.
Ако се съди по бързината, с която намери нужното му място, личеше, че той добре познава тази книга.
Всички замлъкнаха и Ханс запозна да чете:
„Ден на тъма и мрак, ден облачен и мъглив; като утринна заря се разпростира по планините народ многоброен и силен, какъвто не е имало от време оно и няма да има докрай света. Пред него гълта огън, а зад него пали пламък, пред него земя като райска градина, а зад него опустошена степ и за никого няма спасение от него. Видът му е като вид на коне и препускат те като ездачи. Препускат по върховете на скалите с тракане сякаш от колесници, с трясък, сякаш от пламък, който опустошава слама, като силен народ, строен за битка… Пред тях ще се разтресе земята, ще се заклати небето, слънцето и луната ще помръкнат, и звездите ще загубят светлината си… Как стене добитъкът, печално ходят стада волове, защото няма за тях пасище; мъчат се стада овце“.
Дори грубият Свартбой почувства поетическата красота на това описание.
Но Свартбой можеше и сам много нещо да разкаже за скакалците и също така хубаво, както вдъхновеният Иоил.
И той започна:
— Бушменът не се бои от скакалци. Бушменът няма ни градина, ни царевица, ни ориз, нищо, което биха могли да изядат скакалците. Бушменът сам яде скакалци, той става дебел от тях. Всички ядат скакалци. И всички стават дебели, когато се движат скакалците. Ха! Да живеят скакалците!
Тези забележки на Свартбой бяха доста верни. Почти всички известни животни в южна Африка ядат скакалци. Не само месоядните ги ядат с удоволствие, но и други животни — антилопи, чакали, лъвове, яребици, дропли и — странно е да се каже, дори гигантът слон: всички те изминават цели мили подир скакалците. С не по-малка наслада ги ядат и домашните животни — овце, коне и кучета. Но най-странното от всичко е, че скакалците и сами се ядат. Щом някой от тях се нарани и заболее, така че пречи на общото движение, другите веднага се нахвърлят върху него и го изяждат.
Бушмените и другите туземни племена в Африка приготвят скакалците с известна изтънченост. И Свартбой се занимава цялата вечер с донесения запас от тези насекоми. Той ги „готвеше“ така:
Най-напред около два часа ги вари в много малко вода в едно гърне. После ги извади, изсуши ги, сложи ги в тиган и известно време ги друса да се отделят всички криле и крачка на насекомите. След това ги остави сами да се изчистят и бушменът духна в тигана с такава сила, че всичките криле и крачка отлетяха и вкусното ястие беше готово; оставаше само малко да се посоли. Опитаха новото ядене и им хареса. Мнозина предпочитат приготвените по този начин скакалци дори и пред морските раци.
Понякога добре изсушените скакалци се стриват и, като се прибави малко вода, от тях става нещо като пюре.
В изсушен вид това насекомо се запазва много добре за дълго и често то е единственият хранителен запас за цялата година у бедните туземни племена. Затова именно туземците в Африка поздравяват появата на скакалците като радостно събитие. Всички се нахвърлят да ги събират с чували, а понякога и с колички, и събират колкото могат повече, после ги приготвят така, както направи Свартбой, и ги скриват за запас.
В подобни разговори времето мина незабелязано. Беше много късно, когато всички се разотидоха да спят. Фон Блум, преди да си легне, още веднъж излезе да види дали не се е променил вятърът. Успокоил се в това отношение, той се върна, затвори вратата на краала и малкото семейство заспа.
V
Разорение
Не спа дълго Фон Блум. Тревогата скоро го събуди. Той се обръщаше от една страна на друга, кашляше и постоянно мислеше за скакалците. От време на време задрямваше и тогава му се присънваха скакалци и най-различни видове други насекоми с дълги крака. Но ето, през прозорчето проникна първият лъч светлина. Фон Блум се зарадва много и стана бързо. Едва успял да се облече, той хукна навън от стаята. Беше още доста тъмно, но нямаше защо да се взира, за да разбере откъде духа вятърът. Действителността, уви, беше твърде очевидна: имаше силен западен вятър.
Той тичешком отиде по-далече от къщата, за да определи по-точно посоката на вятъра. Отиде извън оградата, обиколи къщата и градината.
Уви! Първото му впечатление беше вярно: вятърът духаше откъм запад, точно от тази страна, където бяха скакалците. Чувстваше дори вонята, която идваше от тези отвратителни насекоми. Не можеше да има никакво съмнение.
Върна се отчаян вкъщи. Нямаше надежда да се спасят от ужасното нашествие.
Веднага се разпореди да съберат всичкото бельо, както и дрехите, и да ги затворят в сандъци. Но нима можеше да се опасява, че скакалците ще ги изядат?
Фон Блум беше слушал за това, че тези лакоми създания изяждат всичко, каквото им попадне. Затова онова, което можеше да бъде унищожено, скоро бе затворено. Закуската мина в пълно мълчание.
По всичките лица беше легнала сянка, защото главата на семейството беше мълчалива и тъжна. Каква промяна за няколко часа! До предната вечер все още бурът и цялото му семейство се чувстваха съвсем
