изглеждаше особено голяма, но във всеки случай беше достатъчна за изхранването на няколкостотин глави добитък, т.е. за уреждането на прекрасна ферма, за каквато мечтаеше Фон Блум. И ако успееше да си върне добитъка и воловете, той можеше да бъде щастлив. Но ако останеше без добитък, какъв смисъл щеше да има за него това чудно пасище? Какво можеше да направи той без добитък? Стадата бяха цялото му богатство, с тях поне би могъл да разчита, че ще стане богат в бъдеще, защото, макар че сега имаше малко добитък, той бе от прекрасна порода. Освен дванадесетте впрегатни волове, имаше два дългороги разплодни бика, бечуанска порода, и много породисти млади крави, така че можеше да се надява, че при добри условия стадото му скоро силно ще се размножи.
Естествено, безпокойството за изчезналия добитък му пречеше да се наслади на почивката си: с нетърпение очакваше времето, когато ще може да отиде да го дири. Но необходимо беше да оставят конете да си починат и да се подкрепят с храна. За да убие някак това тежко време, той запуши лулата. Но щом конете си починеха, той щеше да вземе трите най-добри от тях и да отиде с Хендрик и Свартбой назад, към стария краал.
И наистина, щом конете се подкрепиха толкова, че можеха да тръгнат на път, три от тях бяха оседлани и Фон Блум, бушменът и Хендрик препуснаха, като оставиха лагера на грижите на Ханс.
Тръгнаха в едър тръс, решили да не спират да нощуват, за да стигнат, ако е възможно, в краала преди настъпването на утрото. На края на долината, където започваше вече пустинята, те слязоха от конете и ги пуснаха още малко да попасат и да си отпочинат, а в това време сами изядоха по къс овнешко, което бяха взели със себе си. Не бяха забравили този път да напълнят манерките с вода, за да не се измъчват пак от жажда. След един час почивка продължиха по-нататък.
Мръкваше се вече, когато наближиха мястото, където бяха прекарали последната нощ. Но на небето грееше пълната луна и те лесно намираха следите от колелата на фургона. За по-голяма сигурност Фон Блум от време на време караше Свартбой да разгледа следите, за да се увери дали добитъкът беше минал в тази посока. Бушменът лесно можеше да отговори на тези въпроси. Той слизаше от коня и, приведен до земята, отговаряше след кратко мислене. И всеки път отговорът му беше утвърдителен. Животните очевидно бяха избягали назад в старото си жилище.
Фон Блум беше сигурен, че ще намери в краала добитъка си. Но дали жив — този въпрос го безпокоеше силно.
Вода, разбира се, щяха да имат там. Но храна? Нямаше ли да загинат от глад?
На разсъмване конниците приближиха вече напуснатото си жилище. Каква печална гледка представляваше то сега! Нито един от тримата конници не би го познал. След посещението на скакалците видът на краала се беше изменил, но сега имаше и нещо, което му придаваше още по-странен вид. Цял ред някакви черни предмети бяха разположени по покрива на краала и по стените му. Какви бяха тези предмети? Те, явно, не бяха части от постройката.
— Какво е това? — попита най-после Фон Блум.
— Ястреби! — печално отвърна Свартбой.
И наистина това беше грамадно ято ястреби, разположили се на покрива.
Присъствието на тези птици не предвещаваше нищо добро. Тревогата да Фон Блум се засили.
Какво можеха да правят тези зловещи птици тук? Навярно някъде наблизо имаше мърша.
Конниците приближиха. Беше вече съвсем съмнало и ястребите се раздвижиха. Те размахаха тъмните си криле, вдигнаха се от стените и се спуснаха на разни места около краала.
— Навярно има труп там — измърмори Фон Блум. Да, в краала имаше труп и дори не един, а много. Когато конниците приближиха, ястребите се вдигнаха във въздуха и на земята можеха да се видят цяла редица изядени трупове. Дългите, силни рога, които се търкаляха наоколо, показваха чии бяха тези трупове. В тези оглозгани скелети Фон Блум позна остатъците от своето изгубено стадо.
Нито едно животно не беше останало живо. Тук се виждаха скелетите на всички волове и крави, до обора или на съседната равнина.
Но как бяха умрели те? Това беше загадка. Нямаше съмнение, че те не бяха загинали от глад. Не можеха за загинат и от жажда, защото до краала имаше чудесен извор. Ястребите също така не биха могли да ги убият. Какво в такъв случай се беше случило?
Фон Блум не остана дълго в недоумение. Щом конниците слязоха от конете, тайната лесно стана ясна: по земята навсякъде се виждаха следи от лъвове, хиени, чакали и тези следи правеха всичко понятно. Много такива животни се бяха насъбрали около краала. Очевидно, след опустошението, извършено от скакалците, всичкият дивеч бе избягал от тази местност и хищниците се бяха обрекли, благодарение на това, да гладуват. Ето защо те се бяха нахвърлили върху добитъка с ярост.
Къде бяха тези хищни зверове сега? По всяка вероятност настъпването на деня и видът на постройките ги бяха накарали да бягат. Но следите им бяха още съвсем пресни. Явно, те се намираха някъде наблизо и навярно щяха да пристигнат наново тук следната нощ.
Фон Блум почувства силно желание да отмъсти на тези мръсни хищници. При други обстоятелства той би останал да се разправи с тях. Но сега това би било и неблагоразумно, и безполезно. Конете им имаха сили, колкото да се върнат назад в лагера за тази нощ. Така, без да влизат дори в стария си дом, пътниците напоиха конете, запасиха се с вода и печално тръгнаха назад.
IX
Лъв
Не бяха успели да изминат и сто крачки, когато се натъкнаха на нещо, което ги накара изведнъж да дръпнат поводите и да спрат. Видяха пред себе си лъв!
Как се беше случило, че не бяха го забелязали по-рано? Той лежеше под един храст; но храстът, благодарение на скакалците, беше без листа, а тънките голи вейки не можеха да скрият такова животно като лъва. Блестящата му козина се виждаше ясно.
Впрочем пътниците не го бяха видели, когато минаваха оттук по-рано, защото тогава го нямаше. Той току-що бе дотърчал откъм труповете; разтревожен от приближаването на хората, се беше примъкнал край стената и зад постройките, за да избегне срещата с тях; защото лъвът разсъждаваше като човека, макар и не в такава степен. Видял, че конниците идат по този път, той съвсем основателно бе разсъдил, че те по всяка вероятност няма да се върнат пак по същия път, а много по за вярване е, че ще продължат по- нататък. На негово място и човек, който не познава обстоятелствата, свързани с пътешествието на тези конници, би разсъдил точно така. Ако сте наблюдавали животни — кучета, сърни, зайци, дори птици — бихте се убедили, че всички те биха постъпили като лъва при подобни обстоятелства.
Няма съмнение, че лъвът бе съобразил именно така, както казваме. Той се бе промъкнал незабелязано покрай стената, за да избегне срещата с тримата конници.
Разбира се, лъвът не винаги постъпва по този начин. Обикновено за храбростта му мислят много погрешно. Някои естественици, движени от чувство за гняв, обвиняват лъва в страхливост, като отричат така единственото му благородно качество от всички, които са му приписвани от най-отдавнашни времена.
Други, напротив, твърдят, че лъв не знае страх ни от хора, ни от животни и освен храброст, му приписват още много добродетели. И двете страни основават схващанията си не на голи уверения, а на цяла маса факти, които не подлежат на съмнение. Но как да се обяснят такива противоречиви мнения? Не може и двете страни да са прави! И все пак, колкото и да е странно, наистина и двете страни са прави в известен смисъл.
Работата е там, че има лъвове страхливи, а има и много храбри.
Това може да се потвърди и от множество факти, които не можем да приведем тук по липса на място. Но то може да се докаже, както ми се струва, по аналогия.
Кажете ми, знаете ли поне един вид животно, при който отделни индивиди да са еднакви помежду си по характер? Спомнете си кучетата, които, навярно, познавате добре. Едни от тях са благородни, великодушни, храбри, а други са подли и страхливи. Същото може да се каже и за лъвовете.
Сега, навярно, ще се съгласите, че моето мнение за лъвовете е убедително.
Много причини влияят върху храбростта и свирепостта на лъва: възрастта му, годишното време, времето през деня, състоянието на стомаха му, но най-много качествата на ловците, които посещават местностите, където живее той.
