Последното обстоятелство ще ви се види напълно естествено, ако като мен признавате наличието на ум у животните, способността им да разсъждават. Съвсем естествено е, че лъвът, като всяко друго животно, скоро узнава характера на врага си и в зависимост от това се бои от него или не. Разправял съм вече за това, в друг разказ; казвал съм, че алигаторът от Мисисипи сега вече не се нахвърля върху хора, макар че не винаги е било така. Карабината на ловците го е научила да се страхува от тях и да ги избягва. Но същите тези алигатори в Южна Америка изяждат десетки индианци всяка година. И крокодилът на Африка всява същия ужас у туземците, както и лъвът, дори и по-голям.
Известно е вече, че лъвовете в Капската колония в едни окръзи са по-свирепи, отколкото в други. Те са по-малко храбри там, където ги преследват силните и храбри скватери със своите дълги, страшни пушки.
Извън границите на колонията, където единствените им врагове са бушмените с тънките си стрели, които не могат да ги убият, или бечуаните с копията, лъвовете са много храбри.
Дали лъвът, който срещнаха нашите пътешественици, беше по природа храбър или не, още не се знаеше. Той имаше дълга черна грива, което се смята за признак на особено свирепа и опасна порода. Жълтогривите лъвове — в Южна Африка има значително разнообразие в цвета на тези зверове — се смятат обикновено за по-малко опасни. Макар че, впрочем, правилността на тази забележка е съмнителна; още повече, че гривата на лъва потъмнява едва с годините, а у младите лъвове е винаги светложълта.
Фон Блум нямаше намерение да решава въпроса дали срещнатият лъв е храбър или страхлив. Очевидно беше, че той бе сит и нямаше намерение да напада. Този лъв бе умъртвил няколко глави. При мисълта за това кръвта на холандеца кипна и ако ще това животно да беше най-силното и храброто от целия си род, бурът трябваше да му отмъсти.
Като накара спътниците си да останат по местата си, Фон Блум се приближи до храста, където беше лъвът, и се спря едва на петдесетина крачки от него. Там той спокойно слезе от коня, преметна поводите през ръката си, заби статива на пушката в земята и коленичи до него.
Навярно ще си кажете: „Но защо той ще слиза от коня, за да бъде в безопасност, след като лъвът не може да настигне конник!“
Вярно е, но скватерът на кон едва ли би могъл да убие лъв. Изобщо трудно е да се цели човек от кон, когато целта е лъв, това става съвсем невъзможно, защото колкото и прекрасно да е дресиран конят, той не може да стои спокоен пред лъва и ще трябва да се стреля наслука. Фон Блум не искаше така. Като постави цевта на пушката на края на статива, той започна спокойно да се прицелва.
През цялото това време лъвът не се помръдна. Между него и ловеца имаше храсталак, но едва ли звярът можеше да мисли, че този храст го скрива. Съвсем не. Жълтите му хълбоци и голямата глава, изцапана с кръв от разкъсаните волове, ясно се виждаха през безлистните тънки вейки.
Не, животното съвсем не се смяташе за прикрито.
Глухото ръмжене и два-три удара с опашката доказваха противното. Но, както правят обикновено лъвовете, той все още лежеше в очакване да приближи врагът. Ловецът, както вече казахме, се намираше на петдесетина крачки от него.
Животното стоя неподвижно — ако не се смятаха ударите с опашката — през всичкото време, докато Фон Блум се прицелваше. Но ето, чу се изстрел и лъвът с рев подскочи няколко фута нагоре. Куршумът бе попаднал право в хълбока му, но само го бе ранил и то не смъртно.
С грамадни скокове разяреният звяр започна да се приближава, открил уста със страшни зъби. Гривата му бе настръхнала, поради което той изглеждаше двойно по-голям — колкото бик.
За няколко секунди беше вече на мястото, откъдето бе стрелял Фон Блум. Но ловецът се бе вече отдалечил. Щом гръмна, в същата секунда скочи на коня и се отправи към спътниците си.
Хендрик държеше готова пушката си. Свартбой — лъка и стрелите. Но лъвът беше почти до тях и не им даде възможност да стрелят. И тримата трябваше да се спасяват по-бързо.
Свартбой препусна на една страна, Фон Блум и синът му — на друга. Лъвът се намери сега между двете групи, всяка от които, отдалечила се на известно разстояние, запрати по един куршум в него.
Лъвът спря и постоя около секунда, като че размисляше кого да преследва.
Видът му в този момент беше във висша степен ужасен. Гривата му — изправена съвсем, устата — широко отворена, зъбите — ярко бели иззад окървавените устни.
Опашката се удряше силно и ревът нарастваше все по-заканителен.
Но не уплаши никого от враговете си. Хендрик гръмна спокойно с пушката. Свартбой му изпрати светкавично една от многото си стрели. Двамата се бяха прицелили точно. И куршумът, и стрелата се забиха в звяра.
Разяреното животно, което до сега бе проявявало най-решително мъжество, изглежда бе обзето от страх. Със спусната опашка се извърна, изтича в ситен тръс към краала и се вмъкна през вратата на къщата.
X
Лъвът в капан
Може да ви се види странно, че лъвът бе намислил да търси убежище в такова необикновено за него място. Но това показваше само колко бе умен той. На значително разстояние наоколо не се виждаше никакво друго убежище, а да се намери такъв храст, който да може да го скрие, беше много трудно след преминаването на скакалците. Ако речеше да бяга, конните ловци лесно биха го настигнали. Между това, той знаеше, че къщата е необитаема. Цяла нощ бе скитал наоколо, може би бе влизал вътре и затова знаеше, че там няма никого.
Инстинктът му се бе оказал верен. Стените на къщата щяха да го защитят от куршумите на враговете, които нямаше да рискуват да приближат й да влязат вътре.
Но когато лъвът влизаше в краала, стана нещо странно. От едната страна на къщата имаше голям прозорец без стъкла, но със здрави капаци, които между впрочем не бяха затворени. Вратата също беше полуотворена. Щом лъвът влезе в къщата, цяла сган малки животни, прилични на лисици, отчасти на вълци, едно след друго изскочиха през прозореца и с всички сили хукнаха по равнината. Бяха чакали.
Както се оказа впоследствие, един от воловете беше разкъсан от лъвове или хиени в самата къща. Трупът му бе останал незабелязан от едрите хищници; от това се бяха възползвали чакалите и си бяха устроили тук угощение, което скочилият вътре лъв така неочаквано бе прекъснал.
Появата на ужасния цар, при това в такова разярено състояние, през вратата, накара чакалите по-скоро да се измъкнат през единственият останал свободен изход — прозореца. Но тук видът на конниците още повече ги уплаши и те търтиха да бягат, без да спират нито за секунда, докато изчезнаха съвсем.
Тримата ловци не можаха да сдържат смеха си, но веселото им настроение изведнъж се промени поради друго произшествие, което се случи в почти същия момент.
Фон Блум бе довел тук две прекрасни кучета, мислейки си, че те ще помогнат при събирането и подкарването на добитъка. Възползвали се от късото спиране на конниците до краала, тези гладни кучета се бяха нахвърлили върху един от труповете и спокойно го бяха заръфали, без да обръщат внимание на това, което ставаше наоколо. Но дочулите се изстрели, ревът на лъва, шумът на крилете на изплашените ястреби привлякоха вниманието им, те оставиха труповете и скочиха на стената да видят какво се е случило.
Тъкмо в този момент лъвът се втурна през отворената врата. Благородните храбри животни, без да се колебаят нито секунда, се спуснаха подире му в къщата.
Няколко минути се чуваше смесен шум — лаят и скимтенето на кучетата и ревът на лъва. После се чу глух звук, падане на нещо тежко, после жален вой — пак, пак — най-после пращене на строшени кости, после високият груб бас на големия звяр и… дълбока тишина. Борбата бе свършена, Това беше ясно, защото кучетата не издаваха глас. По всяка вероятност бяха мъртви.
Самотните конници гледаха с дълбока печал към вратата на краала. Смехът замръзна на устните им, когато с ужас се вслушваха в страшните звуци на борбата. Викаха кучетата по имена, надявайки се, че макар и ранени, ще излязат. Напразно. Те не излязоха и никога нямаше да излязат.
Конниците чакаха дълго, но нито един звук не нарушаваше тишината в краала. Фон Блум не се съмняваше вече, че любимите му и единствени кучета са мъртви.
Това ново нещастие засили още повече възбуденото състояние на скватера. Той съвсем изгуби всяко благоразумие и бе готов да се втурне през вратата, за да застреля отблизо врага си. Но в този миг на
