— Татко — изведнъж запита Хендрик, — а какво ще кажеш, ако запалим краала?
— Това е прекрасно! Твоят план е много лесно изпълним.
… Фон Блум погледна към покрива: той беше направен от големи сухи греди, преплетени с тънки летви и покрити със слой тръстика, един фут дебел. Всичко това щеше да пламне много бързо и да даде такова количество дим, което по всяка вероятност да задуши лъва, преди пламъкът да го докосне.
Предложението на Хендрик бе прието и зримата започнаха да се готвят да подпалят къщата.
До нея имаше запас сухи клони, които скакалците не бяха унищожили. Тези клони щяха да помогнат да направят пожара. И тримата се заловиха да ги пренасят към вратите на краала и скоро натрупаха грамаден куп.
Но лъвът сякаш разбра намерението им; защото макар че досега бе мълчал през цялото време, започна странно да реве. Може би го бе разтревожил шумът, който правеха клоните, като удряха по вратата. Във всеки случай той разбра, че мястото, което, както бе мислил, можеше да му послужи за убежище, се оказа капан и сега нетърпеливо искаше да излезе. Чуваше се как се блъскаше от прозореца към вратата, като ги дращеше така силно със страшните си нокти, че те се тресяха, а ревът му ставаше по-страшен.
Но ловците, макар и не без страх, все пак продължаваха работата си. Конете бяха под ръка, та ако лъвът успееше да се измъкне, веднага да избягат. Решиха, щом пламне къщата, веднага да се качат на конете и да наблюдават пожара отдалече.
Най-после всички сухи клони бяха пренесени и стоварени пред вратата на къщата. Свартбой извади огниво да ги подпали, когато изведнъж от къщата се чу Някакво силно, особено дращене, съвсем различно от звуковете, които се чуваха досега. Лъвът, види се, дращеше с нокти по стената, но звуците бяха странни, като че звярът действаше със страшни усилия, а и самият рев изглеждаше някак глух, като че идеше отдалече.
Какво ли правеше разяреният звяр?
Ловците постояха малко, като се гледаха мълчаливо. Дращенето продължаваше, а от време на време се чуваше още по-глухо ръмжене, сякаш излизаше изпод земята. Най-после всичко утихна. А след това изведнъж се чу пак рев, но този път толкова силен и остър, че и тримата потрепериха от ужас.
Този ужасен рев! Велики Боже! Идеше вече не отвътре, от къщата, а някъде отгоре, чуваше се над главите им!
Нима лъвът се бе покатерил на покрива?
И тримата отстъпиха три крачки назад и погледнаха нагоре. Зрелището, което видяха, ги накара да онемеят от учудване и ужас.
От отвора на комина се бе подала главата на лъва. Блестящите му жълти очи и бели зъби изглеждаха още по-страшни от острия контраст, който представляваха с черната му от сажди муцуна. Той се мъчеше да се измъкне от комина, едната му лапа беше вече навън и с тази лапа и със зъби той се силеше да разшири отвора около себе си.
Ловците го гледаха с ужас, те бяха вече готови да се хвърлят на конете и да избягат, но забелязаха, че тялото на животното се беше заклещило и нещо го запираше. Това беше очевидно, но също така очевидно бе и това, че след няколко минути той щеше да се освободи и да се измъкне от комина. Зъбите и ноктите му действаха с такава сила, че летяха камъни на разни страни. Отворът щеше да бъде скоро разширен и тогава…
Но Фон Блум не се замисли дълго какво щеше да стане тогава.
С пушки в ръце той и Хендрик се втурнаха към стената. Коминът се издигаше само на няколко фута над тях, така че дългата пушка с края си можеше да стигне почти до половината на това разстояние. Чуха се два изстрела. Лъвът изведнъж затвори очи; главата му се загърчи и заклати, лапата тежко падна на края на комина. Устата беше отворена и от нея рукна кръв. След няколко минути той изглеждаше мъртъв.
Това беше съвсем ясно за всички. Но Свартбой не можа да се успокои, докато не пусна двадесет стрели, които се забиха в главата на лъва и му придадоха вид на таралеж.
Грамадното животно беше така стиснато в комина, че дори и след смъртта остана в странното си положение.
При други обстоятелства ловците биха го измъкнали заради хубавата му кожа. Но сега нямаха време да се разправят с него. Скватерите веднага се качиха на конете и препуснаха назад.
XII
Разговор за лъвове
По пътя пътниците, за да съкратят времето, заговориха за лъвове. Всеки от тях знаеше нещо за тези животни; но Свартбой, който се беше родил и израсъл в горите, така да се каже, в самия център на лъвските леговища, разбира се, прекрасно познаваше техния начин на живот.
Ще бъде съвсем излишно хабене на думи да описваме външността на лъва. Всеки от нашите читатели навярно я познава, всеки е виждал или живо животно в зоологическата градина или натъпкана лъвска кожа в зоологическия музей. Всеки знае външния му вид, голямата му грива; знае също така, че лъвицата няма това украшение и по размери и общ вид значително се различава от мъжкия.
Макар че съществува само един вид лъвове, те се различават по някои нюанси, разбира се, много по- малко, отколкото това става при другите животни.
Съществуват седем известни имена: берберски лъв, сенегалски, индийски, персийски, жълт капски, черен капски и безгрив лъв.
Разликата между тези животни не е толкова голяма, та, като ги види човек, да не познае отведнъж, че всички те са от един животински вид. Персийският лъв е малко по-малък от другите. Берберският е по-тъмен и има гъста грива. Сенегалският, напротив, има светложълта лъскава козина и малка грива. Безгривият лъв, както показва името му, съвсем няма това украшение… Някои естественици се съмняват дори в съществуването на този лъв. Казват, че той се срещал в Сирия.
Двата вида капски лъвове се различават помежду си главно по цвета на гривата. Единият вид е с черна или тъмнокафява грива; другият е със светложълта, както и цялата козина.
От всички тези видове, южноафриканските лъвове са най-големите, а черните се смятат за най-свирепи и опасни.
Лъвовете се срещат в цяла Африка и в южните части на Азия. Някога те са живели и в някои местности на Европа, но сега там ги няма. В Америка също няма лъвове. Животното, известно в Испанска Америка под името лъв, е в същност пума и прилича на царя на зверовете само по цвета на козината. Пума напомня по вид половингодишно лъвче.
Африка главно може да бъде наречена „страна на лъвовете“. Те се срещат тук из целия континент, като се изключат, разбира се, онези малко гъсто населени местности, от които са били пропъдени от човека.
Наричат лъва „цар на гората“. Но това название изглежда погрешно, защото всъщност лъвът не е горски звяр.
Той не може да се катери по дърветата и затова не си намира храна в горите така лесно, както из откритите равнини. Пантери, леопарди, ягуари — всички прекрасно се катерят по дърветата: те могат да преследват птиците и гнездата на маймуните по самите върхове на Дърветата. Те се чувстват в леса напълно у дома си и са наистина горски животни. А лъвът — не. Лъвът повече обича откритите равнини, където пасат грамадни преживни животни и където той лесно може да се крие зад гъстите ниски храсталаци.
Той се храни с месо — месо на най-различни животни — макар че има видове, които особено обича. Той сам умъртвява плячката си. Разказите, че уж чакалите го снабдявали с храна, като умъртвявали животните, не са верни. Напротив, много по-често той сам снабдява с храна чакалите; ето защо те се срещат обикновено около лъвовете, за да се възползват от техните огризки.
Лъвът сам си лови плячката, но при случай не се отказва да я отнеме от другите зверове — вълци, чакали, хиени.
Лъвът не може да тича много бързо. Почти всички преживни животни го изпреварват лесно. Как може да ги хваща той в такъв случай?… С помощта на своята хитрост, с внезапните си нападения и ловкост и със силните си скокове. Той обикновено дебне плячката си, легнал в засада или незабелязано се промъква до нея и после неочаквано, с няколко грамадни скока, се нахвърля отгоре й. Особеният анатомически строеж на тялото му позволява да прави грамадни, просто невероятни скокове. Пътешественици разправят, че той
