като му каже, че ще намери много по-добър пазар, ако заведе робите си на такова място, където идват кораби и капитаните с готовност откупват заробените.
В заключение круменът прибави тайно, че ще има още един въпрос, относно който той иска да ги предупреди. Когато му предложиха да бъде по-ясен, той не скри смущението си, изчервявайки се. Най-сетне каза, че другарят им Колин никога няма да се освободи от пустинята.
— Защо? — попита Хари.
— Защото шейхът ще го убие.
Хари го помоли да бъде по-конкретен и да обясни на какво се основава това негово мнение.
— Ако Голах забележи, че майката на детето дава на другаря ви макар и само по една смокиня на ден или по капка вода, той ще убие и двамата — това е истината. Голах не е глупав, той вижда всичко.
Хари обеща да предупреди другаря си за опасността, която го застрашава, за да го спаси, преди да са се пробудили подозренията на Голах.
— Нищо не помага, нищо! — прибави круменът.
За да обясни тези си думи, преводачът каза на Хари, че ако младият шотландец откаже на жената нещо, оскърбеното самолюбие на негърката ще превърне нейната симпатия в омраза и тогава тя ще се постарае да възбуди против него гнева на Голах, което пък ще има съдбоносно значение за неговия живот.
— Какво да направим тогава? Как да го спасим? — попита Хари.
— Нищо — отговори круменът, — вие не можете да направите нищо. Любимата жена на Голах обича Колин и той ще умре! Това е истината!
Хари съобщи всичко това на Бил и на Терънс и тримата започнаха да се съветват.
— Струва ми се, че круменът е прав — каза след дълго обмисляне Стария Бил. — Ако Голах забележи, че жена му предпочита Колин, бедният момък ще пропадне!
— Това не е невъзможно — прибави Терънс. — Виждам, че както и да се погледне на тая работа, Колин е в лошо положение. Непременно трябва да го предупредим, щом дойде при нас.
— Колин — подхвана Хари, когато той дойде с детето при другарите си, — дръж се по-далече от тази негърка. Ти си вече забелязан. Ей сега круменът ни каза това и ако Голах види, че тя ти дава нещо за ядене, ти си обречен да умреш.
— И какво мога да направя против това? — отговори младият моряк. — Ако тази жена ви даде мляко и смокини, когато умирате от глад, ще се откажете ли от тях?
— Не зная и бих искал колкото може по-скоро да се случи такава промяна, но гледай да се държиш по- далече от нея. Ти не трябва да се отделяш от нас, трябва да вървиш заедно с другите.
Голах се надяваше да стигнат рано до мястото, където предполагаше, че има вода, а и целият керван беше ободрен от тази надежда. Стария Бил и другарите му се мъкнеха с труд въпреки слабостта, която се увеличаваше с всяка минута. Най-сетне, след залеза на слънцето пристигнаха до водоизточника.
Той беше пресъхнал!
Нито капка от толкова желаната течност не се виждаше в кладенеца, където очакваха да намерят много вода.
Голах беше силно разгневен. Но той като че ли веднага взе някакво решение и гневът му утихна. Като развърза последния мех с вода, който носеше една от камилите, той наля по една чаша на всеки от кервана и им даде по една порция „соглех“ и по две сухи смокини.
След това заповяда да тръгнат на запад и сам излезе начело на кервана.
Новият път беше под прав ъгъл към този, по който бяха вървели през първата половина на деня.
Като изминаха около две мили от пресъхналия кладенец, Голах спря и заповяда нещо тихо на слугите си.
Наредиха камилите в кръг и ги накараха да коленичат, за да ги разтоварят.
В това време белите роби чуха гласове и цвилене на коне.
Тънкият слух на черния шейх бе доловил приближаването на непознатите и именно това беше причината за внезапното спиране.
Когато неизвестните хора се приближиха, Голах ги попита на арабски:
— Врагове или приятели?
— Приятели — отговориха му.
Когато чужденците дойдоха по-близо, те поздравиха миролюбиво.
Този керван се състоеше от петнадесет или двадесет души, няколко коня и камили. Шейхът, който ги командваше, попита Голах откъде идва.
— От запад — арабинът го излъга, че върви по един и същи път с тях.
— А защо не идете до кладенеца?
— Той е много далече — отговори му Голах, — а ние сме много уморени.
— Че той едва ли е на повече от половин миля оттук — възрази вождът, — най-добре е да продължите пътя си.
— Не, мисля тъкмо обратното, че до кладенеца има повече от две мили, и ние ще си починем тук до утре.
— Е, ние няма да спираме. Вярвам, че ще стигнем До кладенеца, преди да настъпи нощта.
— Прекрасно — отговори Голах. — Вървете и Аллах да е с вас… Но… за минутка: нямате ли камила за продаване?
— Да, имаме и е много добра, малко е уморена, но до утре ще си почине.
Голах разбра, че камилата е изкълчена в кръста, но искаше те да останат с впечатление, че са го излъгали.
Като поговориха няколко минути, той купи камилата за две покривки и една риза.
Непознатите заминаха веднага след продажбата за кладенеца. Щом изчезнаха, Голах заповяда да тръгнат отново на път. За да ободри робите, той им обеща, че на другия ден ще заколи купената камила, да я изядат, и ще им даде дълга почивка под сянката на шатрите през целия следващ ден.
Това обещание произведе очаквания от шейха ефект. То повдигна бодростта на нещастниците, които вървяха почти до разсъмване. Най-после купената камила легна безцеремонно на земята, като се противеше философски на всички средства да бъде подкарана, и с това даде сигнал за спиране. Шатрите бяха нагласени и всички приготовления показваха, че ще има дълга почивка.
Робите събраха сухо топливо, за да накладат огън, и Голах се приготви да изпълни даденото обещание — да даде на робите обилна храна.
Завързаха камилата за муцуната с въже, с което извиха главата й назад, толкова, колкото беше възможно.
Фатима, любимата жена на шейха, стоеше до камилата с медно котле в ръцете, а в това време Голах преряза шията на животното. Кръвта бликна от нея и преди да умре камилата, съдината беше повече от половината пълна с кръв.
Тя бе сложена на огъня и кръвта бе разбърквана, докато се сгъсти. Тогава свалиха съдината от огъня и когато кървавата каша изстина, приличаше по цвят и гъстота на волски дроб.
Тази храна разделиха между робите и те лакомо я унищожиха.
Голах заповяда да сварят сърцето и да опекат малко месо за семейството му, а не многото месо, което отделиха от кокалите, нарязаха на плоски късове и го простряха на слънце да съхне.
В стомаха на камилата имаше и малко гъста, кална вода, но те я преляха грижливо в меха и я запазиха за бъдещи нужди.
Вътрешностите също бяха запазени за робите. По пладне Хари и Терънс помолиха да бъдат приети от Голах и да им бъде позволено да седнат пред входа на шатрата му през време на разговора.
Хари помоли крумена да каже на господаря си, че ако ги заведе в някое морско пристанище, за тях ще дадат голям откуп.
Голах отговори, че се съмнява в това: неговите лични планове съвсем не изискваха да пътува нататък, а колкото може по-скоро да иде в Тимбукту. В заключение той прибави, че би отишъл към някое пристанище, ако всичките му роби бяха кучета християни, но тъй като повечето от тях не откупват заробените си бели братя, той не иска да губи напразно времето си за такова пътешествие, при което може би ще даде случай на неверните кучета да избягат.
