желание да се натъкне неочаквано на търсения дивеч и да се намери близо до стария бик. Искаше му се разстоянието между него и яковете да бъде петдесет-шестдесет ярда; това разстояние беше удобно и за големите куршуми на неговата пушка.
Както си вървеше по пътеката, пред него изхвръкнаха няколко едри птици; между тях имаше и един фазан аргус, който по великолепие и блясък на перата можеше да съперничи на пауна. Тия редки птици излитаха нагоре, пърхайки с крила, и кацаха по клоните на дърветата. Странно, но макар да бяха големи почти колкото пауни, с най-очебиещ външен вид, Гаспар не можеше да види нито една от тях, след като се настаняха по дърветата.
Тия птици, когато усетят, че ловецът е наблизо, застават съвсем тихо и неподвижно, така че само най- проницателните очи могат да ги разпознаят между листата. Всъщност необикновено красивите им пера, които ги отличават от другите птици и ги правят тъй привлекателни, им помагат да бъдат почти невидими сред листата на дърветата. Изпъстреното тяло, крила и опашка на птицата като че ли повече я улеснява да се прикрие, отколкото да изпъкне. Друг някой валчест предмет, но не пъстър, а едноцветен, макар и не толкова ярък на цвят — много по-лесно би привлякъл погледа на ловеца. Освен това гъстият листак, гледан отдолу изглежда оцветен със същите шарки, както и перата на фазана аргус. Това навярно е предпазна мярка на природата за опазване на тази красива, но безпомощна птица, тъй като тя не може да хвърчи бързо и високо въпреки прекрасните си пера и ако нямаше способността да се крие по този начин, лесно би паднала в ръцете на ловеца.
Естествениците, а най-вече ловците, са забелязвали това приспособяване на дивите животни към цвета на обкръжаващата ги среда. Ягуарите, леопардите, пантерите със светложълтите си, красиво изпъстрени кожи би трябвало да бъдат най-лесно забележимите животни, а в действителност те най-трудно се откриват в средата, която ги обкръжава. Животно със същата големина, но с едноцветна кожа, па дори тя да е най- тъмна по цвят, се забелязва по-лесно, отколкото те. Самата тяхна прелест ги прави невидими — тъй като многобройните шарки и петна, които придават на кожата им различни багри, същевременно като че ли разделят грамадното им тяло на стотици малки части и затрудняват невнимателния наблюдател да възприеме цялостното очертание на тялото им, което в противен случай би ги издало.
Поради тая причина фазанът аргус става почти незабележим, щом веднъж кацне сред листата и вейките на дърветата. Но въпреки че самият е невидим, той вижда всичко, което става наоколо. Затова името му е много сполучливо46. Шарките по тялото му приличат на очи, ала те не виждат, но на главата си той има чифт очи, които могат да се сравняват с очите на прочутия пазач, от когото е заел прякора си. Аргусът следи внимателно ловеца и ако последният успее да го съгледа, птицата тутакси разбира, че е открита и в същия миг, в който щракне някой ударник или някоя пушка се насочва нагоре, фазанът изхвръква със силно пърхане, което оглася цялата гора.
Но както вече споменахме, аргусът не може да хвърчи добре. Перата, които са в основите на крилете му, са къси, а другите — големи и мъчноподвижни и му пречат да лети бързо във въздуха, затова неговият полет е краткотраен и тежък. Но както повечето птици от този вид аргусът тича добре по земята, помагайки си с крилете — както прави и неговата сродница дивата пуйка. Когато фазанът аргус си почива и е спокоен, перата му не са нито тъй блестящи, нито тъй красиви. Но цялата му украса изпъква, когато трябва да се покаже в „женско общество“. Тогава разперва пъстрите си крила и ги влачи по земята, както прави и паунът. Опашката му се разтваря и изправя нагоре; обикновено тя стои отпусната наравно с тялото му и двете й крайни пера са свити едно върху друго.
Фазанът аргус, когото кабинетните учени сега предпочитат да наричат не фазан, а само аргус, живее главно в южните части на Азия, при все че границите, в които може да се срещне, не са добре определени. Среща се по всички краища на Индия, а се предполага, че живее и в Китай, дори и в най-северните области на тази страна.
Но аргусът не е единственият красив фазан в тези страни. Индия или по-право Южна Азия е истинска родина на тия птици. Досега на естествениците са известни цяла дузина видове, някои от тях много по- красиви от райските птици. И когато орнитологията47 на индийските острови бъде основно изследвана, навярно ще бъдат открити още по-голям брой разновидности.
Императорският фазан, по-едър от обикновената кокошка, съперничи на качулатия паун по блясъка на цветовете си. Никакво описание не може да даде ясна представа за великолепието на тази птица. Почти цялата му перушина лъщи с ослепителен блясък, който се променя ту в зелено и стоманеносиньо, ту във виолетово или златисто. Отдалече изглежда като че ли тялото му е покрито с люспеста броня, изкована от някакъв лъскав метал, а всъщност перата му са меки като кадифе.
Тази прекрасна птица живее в Хималайските планини, където се среща също така и друга забележителна порода — тибетският паунов фазан, който се намира в близко родство с още по- великолепния качулат полиплектрон от Молукските острови.
Човек не може да гледа тия прекрасни крилати създания, без да изпитва благодарност към природата, която ги е сътворила, за да украси земята с тях и да радва всички, които ги виждат.
Глава XXXV
ПО ДИРИТЕ НА ЯКОВЕТЕ
Тъй като Гаспар не беше тръгнал на лов за фазани, той остави тия възхитителни птици да си хвърчат на свобода. Друга беше неговата цел — а именно да убие грухтящия бик.
Но къде ли беше се дянало стадото? Гаспар преброди половината долина, без да го забележи; в това все още нямаше нищо чудно. Между скалите и между дърветата се намираха доста скрити места, а дивите животни, колкото и големи да са, имат някакъв инстинкт или способност да се прикриват и често изненадват ловците. И грамадният слон може да изчезне от погледа сред някои по-редки джунгли, където не може дори да се предположи, че той би могъл да се скрие; а едрият черен бивол често пъти с един скок се подава иззад някой храсталак, не по-голям от самия него. И както яребиците могат да приклекнат и да се скрият в най-ниските стърнища или пък катериците да останат невидими и върху най-тънкото клонче, така и по- едрите животни могат да се скрият в скривалища, които са сравнително малки и тесни.
Всичко това беше добре известно на младия ловец; ето защо той не се изненада много, е не можа веднага да открие стадото якове. Нападението върху тях, при което те дадоха две жертви, ги направи особено бдителни, а и шумът при построяването на хижата навярно ги е прогонил в най-уединената част на долината. И Гаспар се отправи нататък.
Той смяташе, че те трябва да са в някое затънтено убежище и почна да съжалява, задето не е взел със себе си Фриц, който щеше да му помогне, когато изведнъж зърна стадото. Яковете кротко си пасяха на една поляна; телетата, както и при първата среща, весело си играеха, тичаха наоколо из тревата, хапеха се едно друго-и тихо грухтяха също като малки прасенца. Кравите и годиначетата най-спокойно си пасяха, като от време а време издигаха глави и се оглеждаха наоколо, но без да проявяват никакво смущение или страх. Ала бикът не беше между тях.
„Къде ли е отишъл? — попита се Гаспар. — Да не би това да е някое друго стадо! Една, две три…“ — и Гаспар продължи да брои стадото. — „Да — мърмореше той на себе си, — струва ми се, че са същите: три крави, четири годиначета и броят на теленцата е същият… Само бика го няма. Къде ли се е скрил старият разбойник?“
Гаспар внимателно огледа цялата поляна, хвърли поглед и към гората, която растеше наоколо, но не видя никакъв бик.
„Къде може да е отишъл старият грухчо? — попита се отново Гаспар. — Дали се е запилял някъде самичък, или пък се е присъединил към някое друго стадо? Сигурно няма други якове в тая долина; те са общителни животни, така казва Карл. Ако имаше още, те щяха да са всички заедно. Бикът навярно скита някъде по своя работа… Надявам се, че не е отишъл далече. Май че е в онзи храст. Наглежда стадото си, а сам е невидим. Така той ще бъде в по-изгодно положение, ако някой неприятел се опита да ги нападне. Вълк, мечка или друг хищник, който иска да нападне телетата, сигурно би се приближил към тях от същия този храст. И аз самият бих постъпил така, ако не знаех, че там е бикът. Бих пропълзял покрай гората и бих се скрил в храстите, които са най-близо до телетата. Но сега няма да сторя нищо подобно, защото подозирам, че старият бик е в тия именно храсти. Ако отида нататък, той ще връхлети върху мене, а в гъсталака няма дърво, което да е достатъчно високо, за да приюти дори една подгонена котка. Там има само трънливи шубраци… Те нищо не струват! Няма да се опитвам да издебна кравите от онази посока, но как
