другояче да се доближа до тях? Няма друго прикритие. А, ето! Оная там скала ще ми послужи!“
Гаспар не употреби повече време за този разговор със себе си, отколкото вие, за да го прочетете. Цялата тая работа беше умствена и разбира се, бърза като мисълта. Възклицанието накрая и намекът за скалата бяха предизвикани от заключението, до което беше стигнал, че само някоя скала може да му послужи за прикритие, откъдето да се приближи до дивеча.
Всъщност Гаспар беше забелязал скалата много преди това, още в момента, когато видя стадото. Той не можеше да не я забележи, тъй като тя се намираше точно в средата на откритата поляна, а наблизо нямаше нито дърво, нито храст, които да я закрият. Тя имаше огромни размери, почти колкото една къщурка с четвъртита основа, а отгоре плоска. Разбира се, че Гаспар я беше забелязал още от пръв поглед, но не мислеше да му послужи за прикритие, понеже гъсталакът му изглеждаше по-удобен.
Но сега, когато не смееше да влезе в храстите, да не би там да срещне бика, той насочи вниманието си към скалата.
Ако се придвижва така, че скалата да остане все между него и стадото, той би могъл да се скрие зад нея и да бъде недалече от първите крави и телета. Цялото стадо като че ли се движеше към скалата и Гаспар пресметна, че докато той-успее да стигне до нея, яковете ще бъдат достатъчно близо, за да може да се прицели в най-едрия от тях.
Досега той стоеше скрит в горичката, на същото онова място, отдето за пръв път беше видял яковете. Движейки се все из храстите, той заобиколи така, че скалата остана между стадото и него. Макар тя да беше доста голяма, не можеше да закрие цялото стадо; Гаспар трябваше да бъде много предпазлив и да се приближи до нея, без да го усетят животните. Той видя, че ако измине първите сто ярда, без да бъде забелязан, след това скалата, намалявайки зрителния им ъгъл, ще го скрие напълно от техните погледи и той спокойно би се придвижил по-нататък. Но първите сто ярда щяха да бъдат много опасни. Изглежда, че единственият начин беше да пълзи по корем. Но Гаспар често пъти бе дебнал диви кози из родните си планини и се бе влачил по корем из пясъци и канари, в ледове и снегове. Ето защо предстоящото пълзене съвсем не го тревожеше и всъщност стоте ярда бяха играчка за него.
И така, без да се колебае повече, той падна на колене, сетне се просна по корем и започна да се извива и лази напред като някакъв огромен саламандър. За щастие тревата беше висока цял фут или повече и го закриваше от погледите на животните. Напред и все напред пълзеше той, като побутваше пушката пред себе си и от време на време вдигаше очи над тревата, за да види как е разположено стадото. Когато положението на стадото се променяше, тогава и той се отклоняваше леко от пътя си, така че скалата всякога оставаше между него и животните.
След десетина минути пълзене по земята ловецът се намери на около тридесет стъпки от огромната канара. Широките й стени вече закрива цялото стадо и тъй като влаченето по земята съвсем не му доставяше удоволствие, Гаспар искаше час по-скоро да стъпи отново на крака. Ето защо той стана прав, изтича пъргаво напред и след един миг се намери зад скалата.
Глава XXXVI
ГАСПАР СЕ КАЧВА НА СКАЛАТА
Едва сега Гаспар забеляза, че скалата не беше цяла, а се състоеше от две огромни скали с различни размери. По-голямата, както вече споменахме, беше колкото малка къщичка или купа сено, докато по- малката беше горе-долу колкото една кола. Те бяха почти прилепени една о Друга; разделяше ги пространство, не по-широко от един фут, което образуваше нещо като процеп между тях. Това пространство приличаше на пукнатина, сякаш двата каменни блока са били някога едно цяло и някаква страшна сила ги бе разцепила на две.
Гаспар забеляза тия особености съвсем бегло, защото погледът му търсеше да открие най-удобната част на скалата, където да се скрие от яковете, а същевременно оттам да може да стреля по тях. Цялата скала обаче с четирите си гладки стени представляваше едно не съвсем удобно прикритие, защото по нея нямаше никаква издатина, зад която Гаспар да се скрие и да заложи пушката си. Четирите й края някак си като че висяха надолу, тъй като основата й беше по-тясна, отколкото горната й част. Наблизо нямаше никакъв храст, нито пък висока трева, за да го приюти. Земята наоколо беше гола и доста утъпкана — това сигурно беше любимото свърталище на яковете, които идват тук да се чешат о скалата. Гаспар видя следите им — някои от тях съвсем пресни, а други особено привлякоха вниманието му, защото, съдейки по големината им, те бяха оставени от копитата на бика.
Тия големи пресни следи бързо породиха в ума на Гаспар нови мисли, които съвсем не можеха да се нарекат приятни.
„Следите на бика — мълвеше той на себе си, — и то съвсем пресни, дявол да ги вземе! Наистина той като че ли е бил тук само преди една минута. Ами ако…“
При тия думи сърцето на Гаспар заудря така силно в гърдите му, че той едва можа да довърши въпроса си:
„Ами ако бикът е от другата страна на скалата?“
Ловецът се намери в затруднено положение. До този момент и през ум не му беше минало, че бикът може да бъде зад скалата. Беше си втълпил, че животното се е скрило в храсталака, а защо — и сам не знаеше. По този начин Гаспар изкарваше говедото по-хитро, отколкото беше в действителност; и сега, след като поразмисли, той дойде до заключението, че много по-допустимо е бикът да се припича на слънце от другата страна на скалата. Там той би бил по-близо до стадото си. Да, по всяка вероятност бикът е зад скалата!
„Гръм и мълнии! — възкликна наум Гаспар. — Ако наистина е там, тогава колкото по-скоро се върна назад в горичката, толкова по-добре за мене. Как не се сетих за това? Та той за един миг ще ме смаже на място. Няма накъде да бягам… Аха! Добре!“
Тия възклицания се изтръгнаха от устата на ловеца, когато той погледна нагоре. Нещо особено във формата на скалата го накара да ги произнесе. Той забеляза, че от едната страна по-малката скала е полегата, лесно би се изкачил на нея, а оттам с малко повече усилия би могъл да се прехвърли на върха на голямата скала.
„Добре! — повтори той на себе си. — Горе наистина ще бъдав безопасност и лесно мога да се изкача, ако ме подгонят… Скалата е висока, колкото някое дърво. Тя ще ме спаси, ако се намеря на тясно. Има ли бик, няма ли, аз ще стрелям, пък каквото ще да става! При тия думи той отново прегледа пушката си, коленичи близо до огромната скала и лазейки, почна да заобикаля един от надвисналите й краища, за да може да види стадото.
При всяка стъпка Гаспар оглеждаше добре поляната, където пасяха животните, но загрижено хвърляше погледи и към другия край на скалата, където подозираше, че се намира бикът. Той дори се ослушваше от време на време, очаквайки да го чуе как диша, как грухти или да долови някакъв друг шум, който да издаде присъствието му.“
„Ако бикът наистина е зад скалата — мислеше си Гаспар, — тогава значи е близо и мога да чуя дишането му.“ И на Гаспар се стори веднъж, че чу някакво грухтене, което не идеше откъм стадото. Сега обаче нашият ловец не се страхуваше толкова много, тъй като вярваше, че ще се изкачи на скалата, преди да го настигне и най-бързоногото животно. И той уверено се придвижи напред.
Не мислете, че всичките тия размишления и движения отнеха на Гаспар много време. За по-малко от пет минути той стигна до скалата и направи всичките тия сметки и планове; изтекоха още една-две минути, докато се добере по-близо до стадото, което най-после успя да зърне.
Все още не се виждаше никакъв бик, но той може би беше някъде по-нататък, зад скалата. При вида на другите животни, застанали тъй благоприятно пред дулото на пушката му, Гаспар забрави за бика и реши да стреля в най-близкото от тях.
Той намести бързо пушката на рамото си, натисна спусъка и силното ехо се разнесе над далечните скали. Куршумът попадна на място: една от кравите се олюля и се просна върху зелената трева. Бум, изгърмя и втората цев и едно младо биче с пречупен крак закуца към храсталака. Останалите животни се разбягаха презглава и скоро изчезнаха в шубраците.
Само едно малко теленце остана при повалената крава. То тичаше около нея, грухтеше особено, сякаш се чудеше и не можеше да проумее нещастието, което бе сполетяло неговата майка.
При други обстоятелства на Гаспар би му станало мъчно за теленцето, защото макар и ловец, той не
