с известна цел, и не се учуди, когато Керней дойде при него и каза:
— Имам да ви съобщя нещо. Доближете вашата лопата до моята и обърнете внимание на пръстите ми.
— Добре, разбирам — отвърна Ривас.
След няколко минути техните лопати като че случайно се чукнаха. Трябваше да си много прозорлив, за да доловиш тая хитрост и уловиш момента, когато листчето хартия се прехвърли от едната ръка в другата. Можеше да се помисли, че арестантите случайно са се сблъскали.
Сега Ривас трябваше да прояви своята ловкост — да прочете писмото, без да го видят. Защото, ако някой от часовите го видеше и вземеше писмото, това би компрометирало автора му, за името на когото Ривас не можеше да не се досети. Завладя го силно безпокойство, той започна да се оглежда, като търсеше възможност да го прочете, без да привлича внимание. Не можеше нищо да измисли: ако се наведе в канала и отвори писмото, скрит от погледите на минувачите, лесно ще го видят часовите, които стояха на края на канала…
Очите му блеснаха от радост, когато забеляза, че наблизо нямаше никой. След минута, наведен над лопатата, четеше писмото, сложено на дъното ча канала. Имаше само няколко реда.
„Мили, скоро след получаването на писмото очаквайте затворената кола. Щом екипажът, в който ще бъдат две дами, се изравни с вас, помъчете се заедно с окованите с вас другари да го задържите, свалете дамите и заемете техните места. Имайте пълно доверие в коларя. Този акт не е безопасен, но той е нищо в сравнение с опасността, която ви заплашва. Вашите врагове ви готвят гибел. Помъчете се да изпълните това, което ви пиша, за да запазите живота си за родината и за вашата
По това, което извърши Ривас с писмото, след като го прочете, можеше да се мисли, че той бе много сърдит на изпращача му. Вместо да се отнесе с него внимателно и го пази като светиня, той го затъпка в калта и продължи работата с лопатата, като дори забрави за неговото съществуване. Всичко това бе направено нарочно. Ако писмото попаднеше в чужди ръце, изпращачът му би пострадал не по-малко от самия Ривас.
След няколко секунди писмото бе превърнато в безформена маса.
През това време като че никой пе обърна внимание на Руперто. Флоранс, макар и да наблюдаваше своя другар, за да го предпази от вниманието на другите, нарочно устрои скарване с джуджето. Кавгата веднага бе прекратена, щом Керней видя, че тя повече е ненужна. Публиката се разотиде и всички се успокоиха, освен Ривас и Керней, които се мъчеха да изглеждат спокойни, но всъщност бяха силно развълнувани. Намерили удобен момент, те се приближиха един до друг и веднага се разделиха, щом уговориха предстоящото бягство.
Крис Рок веднага бе посветен в тайната. Керней би предпочел завинаги да остане в затвора, отколкото да напусне своя другар. Той не можеше да забрави станалото в Ел Саладо, когато Крис Рок предложи своя живот, за да го спаси.
Но Крис Рок нямаше защо да се плаши, тъй като Ривас също желаеше и тексасецът да участвува в бягството. Той не само че не би им пречил, но би помогнал за осъществяването на техния план.
Само джуджето нищо не знаеше. Керней и Ривас знаеха, че той е способен на всякаква подлост, затова решиха да скрият от него проектираното бягство. И приятелите не можеха да откъснат погледа си от улицата, като очакваха с развълнувано сърце появата на закритата кола.
Настъпи часът за разходка на висшето общество, екипажи и пешеходци пълнеха улицата, близка на Paseo Nuevo. Утрешната процесия не пречеше на обикновеното движение на светските дами и не един екипаж мина край арестуваните, но го нямаше онзи, който те трескаво чакаха… Мина половин час, след това още 10 минути… нищо! Безпокойството на чакащите се засили. Керней започна да си мисли дали не се е случило някакво нещастие.
И тексасецът започна да мисли, че смелият план няма да се изпълни. Само Ривас още се надяваше, той твърдо вярваше в жената, която трябваше да ги спаси. Закъснението навярно имаше своите причини, може би още не бе дошло време. Обаче всички съмнения изчезнаха, щом се появи очакваният екипаж.
— Ето… там… виждате ли, приятели? Затворена кола… Коларят е със синя посребрена ливрея… — пошепна Ривас.
Той и приятелите му заприличаха на три лъва, готвещи се да се хвърлят върху жертвите си.
XVI
Никъде публиката не е така приучена към изненадите, както в столицата на Мексико. В продължение на половин век преди нашия разказ, хората тук са преживели редица революции, затова те са по-малко разположени към любопитство, отколкото европейците, и трябва да се случи нещо необикновено, за да привлече тяхното внимание.
Появата на великолепната кола и коларя с разкошна ливрея беше нещо съвсем обикновено, необикновена можеше да се смята само-красотата на седящите в нея дами. И двете бяха млади, може би роднини, но не и сестри, защото красотата им беше пълен контраст. Разбира се, че красотата им не можеше да не бъде забелязана от възхитените погледи на публиката, което съвсем не бе приятно на двете дами.
Екипажът вървеше към Аламедската врата. Изведнъж конете почнаха да пръхтят, да буйстват и отскочиха встрани, при което колелетата на екипажа попаднаха в изхвърлената край канала кал.
Може ли да се прости на коларя такава неловкост, която можеше да го хвърли от капрата? Калта бе толкова мека, че един умел удар с камшика лесно би заставил конете да изтеглят екипажа. Възмутената публика започна да го обсипва с ругатни.
— Какво магаре! — викаше един.
— Простак! — пригласяха други. — За него не коне да кара, а свине да пасе.
Отвсякъде се сипеха най-обидни ругатни върху коларя, който бе не друг, а слугата на Луиса Хосе, който возеше своята господарка и нейната приятелка, графиня Алмонте. Без да обръща внимание на ругатните, той продължаваше да дърпа поводите, като едва задържаше конете. Изплашените дами станаха от местата си, силно развълнувани, едната затвори прозореца, другата отвори вратата и двете викнаха за помощ.
Няколко минувачи се притекоха, но всички застанаха от едната страна, защото от другата бе каналът, но и тук се намериха двама спасители — не минувачи, а затворници Макар да бяха покрити с кал, все пак това не им попречи да се хвърлят на помощ на изплашените сеньорити. И престъпниците не са лишени от човеколюбие.
Тълпата, трогната от това неочаквано великодушие, бе готова да изкаже своето одобрение, когато изведнъж последва буря от негодувание. Затворниците отвориха вратата, младите жени, изплашени от техния ужасен вид, се дръпнаха назад, а затворниците, възмутени от това, че услугата им не бе приета, грубо изтласкаха дамите и заеха техните места в екипажа. В същото време великанът Крис Рок скочи на капрата, като държеше под мишница джуджето. Взел поводите от ръцете на Хосе, който остана на капрата, той пусна конете в галоп. Намиращите се в екипажа затворници побързаха да затворят вратата.
А публиката стоеше поразена от невижданото досега в Мексико зрелище.
XVII
Всички обстоятелства благоприятстваха бягството на престъпниците, буйността на конете, отсъствието на Доминго, недостатъчният надзор на полупияните войници и най-сетне, самото място на произшествието Часови имаше само до Аламедските врати Преминали последния часовой, бегълците можеха да се опасяват само от изстрелите на преследвачите, но те успяха да избягат и от това. Ясно бе, че съдбата бе решила да ги вземе тоя ден под свое покровителство.
Часовоят, който стоеше накрая на улицата, бе първият, с когото заговаряха връщащите се от кръчмата
